Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2020 13:13 - Наследство 2
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 2186 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 05.10.2020 13:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Ние- аз , майка  ми и баща ми -живеехме в една стая на един голям петстаен апартамент в центъра на столицата. В другите две стаи съответно живееха дядо ми с най- голямият ми чичо и едни братовчеди на дядо. А последните две стаи всъщност представляваха един огромен и обширен хол, който се разделяше на две еднакви половини, благодарение на една голяма и дълга тъмно - червена плюшена завеса, а зад нея беше приемната на дядо, защото той беше един много известен шивач на дамско връхно облекло и го посещаваха все известни дами на изкуството-артистки, балерини, певици и други, както и дами които бяха във висините на политическият живот. Там в хола беше огромната кроячна маса с няколко чекмеджета в които дядо ми си държеше шевните принадлежности, а те бяха много и различни: игли, карфици, макари, сантиметър, големите шивашки ножици, кроячните линии, различни по цвят креди за очертаване на платовете, различни на вид и цвят парцалчета, и ред други интересни за мен неща. В приемната на дядо имаше един стар диван , отпред на който стоеше една малка масичка, върху която имаше различни модни журнали, които аз много обичах да разлиствам и да разглеждам, а вътре имаше много млади жени, които бяха модели на интересни по кройка дрехи- палта, сака, шлифери, манта, костюми и какви ли още не. Тези журнали миришеха на книжарска хартия, бяха лъскави и много шарени. Там в приемната стоеше шивашкият манекен и шевната машина над която дядо се трудеше през целият си живот, имаше и  едно голямо стенно огледало в което се оглеждаха всички клиентки от главата до петите , а до него беше пробната с лайсна за перде, което беше светло жълто и много шарено на някакви непознати по вид цветя. В апартамента силно миришеше на дим от цигари, защото моят дядо много обичаше да пуши с едно интересно тъй наречено цигаре черно-бяло на цвят, в което той слагаше цигарата си. Разбира се да се пуши по онова време беше доста модерно, и ако ти не пушиш, значи си изостанал в развитието си модерен човек. Имаше една огромна камина в помещението пред завесата, а там беше и голямото черно пияно, на което аз никога не се научих да свиря. Всичките тези клавиши- бели и черни на цвят - които ми се виждаха толкова много, че едва можех да ги обхвана с поглед, а за ръцете да не говорим. Големият ми чичо, който беше музикант в операта се опита да ме учи на пияното, но аз така и не разбрах къде се намира нотата ,,до,, , при всичките тези клавиши, може би трябваше да броя от начало от първият клавиш до последния и ми се видя толкова трудно, че аз се отказах. Над камината имаше една странна препарирана птица, която ми се виждаше много особена и страшна, и аз избягвах да гледам към нея. По-късно разбрах, че се казва див петел, а до него беше стенният часовник, който на всеки кръгъл и половин час броеше часовете и свиреше със странна за мене, но интересна и красива мелодия. Дядо много обичаше да си почива, като гледаше през прозореца на хола, как минават хората долу на улицата, а той седнал на шивашкият си стол пушеше цигара от цигарето си и всичките тези движещи се мъже, жени, деца и възрастни долу на улицата всеки забързан със своите си проблеми, приличаха на малки фигурки сякаш някаква невидима ръка ги движеше, нагоре и надолу , напред и назад. Отдолу под прозорците ни минаваха и множество от коли както и трамвая. Дядо имаше много гъста коса, която явно съм унаследила от него, но беше много бяла почти снежна ,  като се има на предвид възрастта му, а на мене ми се е виждал доста възрастен, макар че всъщност не е бил чак толкова стар. Той имаше очила едни огромни лупи на очите си, а едното му око беше синьо на цвят и различно от другото, което беше кафяво. Винаги съм се страхувала от това различно око, но по-късно в девическите си години разбрах каква е била причината за разликата, защото той сам ми разказа историята си.

  ***  

Един ден когато се връщал дядо ми към квартирата си късно вечер в Париж, където бил заминал, за да се учи на мода, на връхно дамско облекло, били го нападнали и го били били до толкова, че той да изгуби зрението си на едното си око, което по-късно от кафяво се е превърнало в синьо. Кой го е бил и защо, се е разбрало по-късно, били са негови колеги, които му завидяли, че е спечелил някаква награда за най- красив модел на дамско облекло. При кого е живял дядо ми по това време, никога не разбрах, кои са тези хора, какво е това семейство, къде се е намира адресът им? След време преди да почине дядо е казал на баща ми, че има един плик с адрес до Франция, до Париж и в него трябвало да се изпрати некролога му след неговата смърт, както и станало в действителност. Така и никога не разбрах и не научих по никакъв начин за този адрес и за тези хора. А можеше да бъде и иначе, след като два пъти посещавах Париж, можеше да потърся тези хора и адресът им и да им кажа, че аз съм внучка на техния квартирант. 

  ***  

Така и никой не наследи професията на дядо от неговите внуци, само баща ми продължи да шие до последните си дни . А след близо трийсет години по-късно след смъртта на дядо ми пияното беше продадено на някакви хора, дивият петел беше изчезнал на някъде, шевната машина беше качена на тавана, манекена беше продаден, кроячната маса беше разглобена и изхвърлена, а многобройните кройки на различни интересни и скъпи за времето си модели  на дамски облекла бяха изчезнали и пропаднали незнайно къде. И нищо, абсолютно нищо не е останало за спомен от дядо освен едни стари и пожълтяли снимки. Сякаш времето беше издухало и захвърлило всичко преживяно  и случило се в тази къща и с обитателите ѝ в небитието откъдето няма никакво завръщане.  



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1485334
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол