На 20 ноември 1945 година в Нюрнберг започнал най-важния съдебен процес на ХХ век, за който внимателно следил целия свят. На скамейката на подсъдимите били наредени ръководителите на нацистска Германия. Съдът над близките съратници на Хитлер имал наистина световно-историческо значение.

Нюрнберг бил избран за място на провеждане на Международния военен трибунал (МВТ) не случайно. Тук Хитлер провеждал конгресите на своята Национал-социалистическа работническа партия на Германия (НСДАП).  Фюрерът считал империята, създадена от райхсканцлера Ото Бисмарк през 1871 г., за предшественик на Третия райх. А първата германска империя хитлеристите провъзгласили Свещената Римска империя. Основният му законодателен акт е Златната була на Карл IV, приета през януари 1356 г. на императорския сейм в Нюрнберг.

Да се съдят или разстрелят?

 За необходимостта да се съдят фашистските престъпници ръководителите на СССР заявили още с първите дни на Великата Отечественна война. „Цялото човечество вече знае имената и кървавите зверства на лидерите на престъпната хитлеристка клика - Хитлер, Гьоринг, Хес, Гьобелс, Химлер, Рибентроп, Розенберг и други организатори на немските зверства измежду лидерите на нацистка Германия“, се казва в изявление на съветското правителство от 14 октомври 1942 г. То разглежда суровото и неизбежно наказание на лидерите на Третия райх като неотложно задължение към безбройните им жертви, като разглежда „неотложния процес на специален международен трибунал и наказанието в пълната степен на наказателното право на който и да е от лидерите на нацистка Германия, които вече са били в процес на война в ръцете на властите на държавите, воюващи срещу хитлеристка Германия ”. Това и други заявления от Кремъл срещнали поддръжка в много страни.

В същото време в света имало влиятелни политици, които се противопоставили на провеждането на международен съд в съответствие с процесуалните норми и правата на обвиняемите на защита. На 5 ноември 1942 г. Йосиф Сталин приел британския посланик Арчибалд Кларк Кер, който заявял, че е нецелесъобразно главните нацистки престъпници да бъдат изправени пред съд в международен трибунал. Ръководството на Великобритания настовало на разстрел веднага след задържането им. В Лондон разбирали, че по време на процеса ще възникнат неприятни теми: довоенната политика за „умиротворяване на агресора“ с тласкане на Хитлер към война със СССР, Мюнхенското споразумение, което стана пролог на ужасите на Втората световна война и т.н.

 Изслушайки британския дипломат, Сталин останал на своето мнение. Генералният секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) настоявал проблемът да бъде решен по демократичен начин, а не чрез бандитска разправия. Но и Кер не отстъпвал. На 24 ноември спорния въпрос той повдигнал в беседа с наркома по външните дела на СССР Вячеслав Молотов. Той предсказуемо реагирал остро негативно на предложението за наказване на основните военни престъпници не в съответствие с присъдата на международния трибунал, а в резултат на съвместно политическо решение.

Твърдата позиция на съветското ръководство и грандиозните победи на Червената армия в битките за Сталинград и Курск допринесли за това, че през октомври 1943 г. на московската конференция на външните министри на СССР, САЩ и Великобритания западните дипломати вече не оспорвали предложението на Кремъл. Но е вярно, че манията за убиване на Хитлер и неговите поддръжници без съд и разследване, пренебрегвайки либералните догми и процедурни въпроси, все още вълнували въображението на държавния секретар на САЩ Кордел Хъл.Той описал собствената си позиция на конференцията по следния начин: „Ако бях избрал пътя, щях да предам Хитлер, Мусолини, Тоджо и техните основни сътрудници на военен съд“.

На 2 ноември 1943 г. е публикувана декларация oт Сталин, американския президент Франклин Делано Рузвелт и британския премиер Уинстън Чърчил. В нея се казва, че след войната германците, които са участвали в масови убийства, екзекуции или унищожаване на населението, ще бъдат изпратени по местата на техните престъпления и ще бъдат съдени от народите, срещу които са извършили престъпления, а лидерите на Третия райх „ще бъдат наказани с общото решение на правителствата на съюзниците“.

Съдът и обвинителите

Три месеца след като Червената армия превзе Берлин и нацистката Германия се предаде, в Лондон беше подписано споразумение между правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и Франция за преследването и наказанието на основните военни престъпници и за създаването на Международен военен трибунал. Започнал работа по подготовка на процеса Комитет на главните обвинители. Той трябвало да изготви списък на основните военни престъпници, да определи процедурния правилник и да подготви обвинителен акт. В комитета влезли Робърт Джаксън (САЩ), Хартли Шоукрос (Англия), Франсоа дьо Ментон, който по-късно бил заменен от Шампетие дьо Риб (Франция), Роман Руденко (СССР).

По това време Руденко вече две години заемал пост на прокурор на Украинска ССР. През юни 1945 г. той привлякъл широко внимание към личността си, участвайки в процеса срещу генерал Леополд Окулички и 15 други лидери на полската армия. Техните бойци в тила на настъпващата Червена армия извършвали терористични атаки, жертвите на които са съветските войници и офицери, освободили Европа от нацисткото иго. Процесът се състоял в Колонната зала на Дома на съюзите и бил излъчван по радиото. На него присъствали чуждестранни журналисти.

38-летний Руденко показал себя настойчивым и убедительным оратором. Неудивительно, что именно он стал главным государственным обвинителем от СССР на Нюрнбергском процессе.

Председательствовал на заседаниях МВТ лорд Джеффри Лоуренс (Великобритания). Членами МВТ стали Фрэнсис Биддл (США), Доннедье де Вабр (Франция) и генерал-майор юстиции Иона Никитченко (СССР).

Открытие Нюрнбергского процесса состоялось 20 ноября 1945 года. Руденко, руководитель советской делегации генеральный прокурор СССР Константин Горшенин и председатель Комиссии ЦК ВКП(б) по организации и руководству Нюрнбергским процессом, заместитель наркома иностранных дел СССР Андрей Вышинский на открытие опоздали. Они вылетели из Москвы без запаса времени. Из-за плохой погоды самолёт был вынужден приземлиться в Праге, откуда советская делегация добиралась до Нюрнберга автотранспортом и сразу приступила к работе.

Читать далее: https://gazeta-pravda.ru/issue/113-31045-2425-noyabry..