Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2021 18:39 - Хомосексуализацията на млада Америка https://glasove.com
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 666 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Хомосексуализацията на млада Америка Автор: Род Дреер, The American Conservative
04.03.2021
Ново проучване на "Галъп" разкрива шокираща статистика за сексуалната идентичност на „поколението Z“. Проучване след проучване показват, че младежите възприемат хомосексуализма като норма, а еднополовия брак като нещо напълно естествено. Разбира се, има и такива, които явно са против, но към тях се отнасят примерно по същия начин, както към привържениците на сегрегацията в края на 60-те години. Сега трябва да подготвите себе си, семейството си и своето обкръжение за предстоящите гонения в САЩ, както направи католикът Колакович. Защо? Защото ще ни обявят за „вътрешни терористи“, тъй като не отговаряме на техните изискания и не се адаптираме. image

Род Дреер

 

Ново проучване на "Галъп" разкрива шокираща статистика за сексуалната идентичност на „поколението Z“. В допълнение на съществуващите разлики между поколенията, се забелязват и значителни различия между половете в сексуалното им самоидентифициране, а така също и в политическата им ориентация.

 

Жените, по-често от мъжете се идентифицират като ЛГБТ (6.4% срещу 4.9%). Също така жените по-често се самоопределят като бисексуални. За такива определят себе си 4.3%. Като 1.3% от тях се смятат за лесбийки, а други 1.3% се определят към други категории. Сред мъжете 2.5% се определят като гейове, 1.8% като бисексуални, а 0.6% към други категории. От гледна точка на политическата принадлежност, 13% от либералите, 4.4% от умерените и 2.3% от консерваторите казват, че са лесбийки, гейове, бисексуални или трансджендъри. Тези разлики са по-видими в сферата на идеологията, отколкото в партийната принадлежност. Към ЛГБТ причисляват себе си 8.8% от демократите, 6.5% от независимите и 1.7% от републиканците. По отношение на образованието разликите са незначителни. 5.6% от завършилите университети се определят като ЛГБТ, докато сред тези, които нямат висше образование, такива са 5.7%. Тази информация е зашеметяваща, независимо дали я определяте като положителна, отрицателна или неутрална. Такива драматични и бързи промени по толкова основополагащ проблем, като сексуалната ориентация, са невероятни.

 

Броя на трансджендърите нараства с 800%

 

Най-шокиращи са показателите за трансджендърите от „поколението Х“ (родени между 1965-1980 г.) до поколението Y (родени между 1981-1996 г.г.), техният брой се е увеличил с 500%. А ако пресметнем от „поколението Х“ до поколението на техните деца „Z“, то нарастването на броя на трансджендърите вече е 800%. Това е следствието от срива на културните норми и пропагандната кампания, която се провежда в медиите и училището. Днес имах частна видеосреща с представители на духовенството на една от консервативните американски конфесии. Те казаха, че броят на транс-хората сред младежта се увеличава експлозивно, като това е валидно и за децата, отглеждани в традиционно консервативни семейства. А свещениците не знаят как да им говорят за това. Според един свещеник пасторите не са склонни да правят проповеди, свързани с трансджендърството, от страх да не настроят срещу себе си онези, които желаят да станат трансджендъри. Той каза, че съветва пасторите да поемат този риск, защото пропагандата въздейства постоянно върху семейството и енориашите.

 

image image

 

Вяра в новата култура на трансджендърството

 

Съгласих се с него и казах, че пасторите трябва да имат смелостта да говорят истината, независимо от това колко ще им струва. Господстващата култура вярва и насърчава трансджендърството постоянно и без да се колебае. Според моя опит родителите не знаят какво да кажат или какво да направят. И ако те не научат това в църквата, кой друг тогава ще им каже. Един свещеник ми каза, че тийнейджърите в неговата църква стават и си тръгват, щом започне да говори за църковната доктрина за тялото и пола, а така също и за сексуалните норми. „В училище им казват, че когато някой започне да критикува трансджендърите, те трябва да станат и да си тръгнат“. Казах му, че именнотова е съветвал Солженицин последователите си да правят в СССР, когато се сблъскат с лъжата - трябва да станат и да си тръгнат.

 

Удивително е, но сега противоположната страна използва същата тактика срещу църквата. По време на тази видеовръзка, чиято цел беше да обсъдим есето на Солженицин „Животът не лъже“, аз разказах за Закона за равенството, който току-що беше внесен в Конгреса и вероятно ще бъде приет, тъй като там мнозинството са демократите. Президентът Байдън заяви, че ще го подпише. Ако той бъде приет във федералното законодателство за гражданските права, ще се появят такива понятия като сексуална ориентация и джендърна идентичност. Това ще окаже разрушително въздействие върху нашето общество.

 

Райън Т. Андерсън, новият президент на базирания във Вашингтон Център за етика и публична политика, обобщи тези последици. Ето някои откъси от неговите обобщения: „Този законопроект „осъвременява“ закона, приет от Конгреса основно за борбата с расизма. Това е Законът за гражданските права от 1964 г. Законопроектът добавя разпоредби относно сексуалната ориентация и половата идентичност, които съответстват на расата и съответно подлежат на защита. Така че, ако имате притеснения относно джендър идеологията (а даже много от прогресистите ги имат -попитайте Дж. К. Роулинг за това), сега ще бъдете нещо като расист от 60-те години. Вместо да търсят здрав разум и прецизно отработени начини за защита на самоидентифициращите се като ЛГБТ американци от несправедлива дискриминация, авторите на закона го превърнаха в меч за преследване на онези, които не са съгласни модната джендърна идеология. Този закон опровергава бинарността между половете, която буквално е вписана в нашия генетичен код и служи като основа за много от нашите закони, включително и закони, които защитават равенството, сигурността и неприкосновеността на личния живот на жените“.

 

А ето и още няколко цитата: „Законът за равенството ще жертва трудно спечелените права на жените, поставяйки мъжете, които се смятат за жени, в привилегировано положение. Ако законопроекта бъде одобрен, такива мъже ще имат право да нощуват в приюти за жени, преживели домашно насилие, да се преобличат в женски съблекални и да участват в състезания, като част от женски спортни отбори, дори и в училищата. Не ми вярвате? Ето, вижте текста на законопроекта: „На дадено лице не трябва да се отказва достъп до общи части, включително тоалетни, съблекални и съблекални, които съответстват на половата идентичност на това лице“. Така ще останат отделни стаи за жени и мъже, но ще се променят понятията кой е мъж и кой жена. На някои места съответно ще има разделяне на работните места за мъже и за жени, например за служители по сигурността на транспорта, правещи личен обиск. Но дори тогава, ако мъжът нарича себе си жена, той ще може да обискира жени. Законът ще разшири значително административните функции на държавата. За днешните демократи Законът за гражданските права е твърде тесен. Законът за равенството ще диктува условия на „всяко заведение“, което предоставя стоки, услуги или програми, включително молове, онлайн търговци на дребно, доставчици на услуги, салони, банки, бензиностанции, хранителни банки, сервизни центрове, домове за възрастни хора, сиропиталища, туристически агенции, погребални услуги, здравеопазване, одит и правни услуги“, както и на всички онези организации, които получават федерално финансиране. Тоест това е всичко и всички организации и всички хора, работещи в тях. Това включва и религиозните институции.

 

Съгласно Закона за равенството религиозните училища, центровете за осиновяване и други благотворителни организации ще бъдат подложени на федерални санкции, ако отстояват традиционното учението на биологията и Библията, съвременната генетика и Книга Битие по въпросите за секса и брака. Всички те ще бъдат изложени на риск, защото Законът за равенството взема сегашните закони за расово равенство и постоянно добавя силно идеологизирани постановки за пола и джендъра. Но в повечето закони за расизма няма мерки, които да защитават религиозните свободи, за разлика, да речем от раздел IX от „Закона за гражданските религиозни свободи“, където е предоставена важна защита на религиозните училища. Това е възмутително, но Законът за равенството не е подчинен на изискванията на Закона за възстановяване на религията. Така папа Франциск, като глава на Католическата църква, ще бъде смятан за нещо като сегрегационист, но в сферата на религията.

 

По-нататък става още по-лошо. Лекарите, както вярващите, така и атеистите, сега ще нарушават законите за гражданските права, ако тяхната експертна преценка покаже, че процедурите за смяна на пола са погрешни. Ако правите ампутация на гърдата от рак, тогава ще трябва да го направите и за тийнейджърка, която се определя като момче. Всичко в името на равенството. И никой не знае как по закон да се избегне „дискриминацията“ в случай на „небинарна“ полова самоидентификация на пациента. Искате ли още нещо? Според Закона отказът на аборт се смята за „дискриминация при бременност“. Сега ще изпратят на сметището всички федерални, щатски и местни мерки за защита от „абортен екстремизъм“. Действително небесата се рушат. Това няма да го чуете в медийните коментари на новия закон, но то е така. Ако по някакво чудо всички републиканци в Сената се обединят и убедят един-единствен демократ (Джо Манчин?) да се присъедини към тях, този път Законът за равенството може да бъде спрян. Но рано или късно той ще бъде приет. И цифрите от анкетата на "Галъп" обясняват защо.

 

image

 

Или вяра, или работа

 

Приближаваме се към времето, което описах в книгата си “Бенедиктинската опция - стратегия за християните в постхристиянска нация” («The Benedict Option - A Strategy for Christians in a Post-Christian Nation»), когато всички вярващи християни и онези, които не са съгласни с новата идеология, ще трябва да вземат решение дали могат да вършат работата си… Ако сте чели тази книга, вероятно ще си спомните онзи неназован лекар, който каза, че ще откаже децата си от медицинска кариера, тъй като със сигурност ще дойде денят, в който те ще трябва да действат против съвестта си, например да правят аборти или операции за смяна на пола, или да загубят работата си. Ако имате 400 хил. долара дълг, за да завършите медицинското си образование, вие сте в капан. Ако още не сте започнали да създавате групи за подкрепа, както постъпи свещеник Колакович, на когото посветих книгата си Live Not By Laes, трябва да знаете, че времето изтича. Законът за равенството няма да се отнесе към вас по-добре от куклусклановците, ако се придържате към традиционните учения, не само за хомосексуалността, а и за трансджендъризма. Този закон ще се отнася по същия начин и към радикалните феминистки, които отричат, че транссексуалните мъже и жени са истински жени.

 

Специалистът по етика от Южната баптиска църква (едно от най-мощните протестантски движения в Америка - бел. пр.), Андрю Уокър пише за Закона за равенството следното: „Проблемът на Закона за равенството не е основно във формулировката, а в дългосрочните последици, в още по-голямото отделяне на моралните идеи от християнския обществен ред. Според мен този закон е символ на отказа на Запада от вяра. Ние виждаме такъв отказ от вярата поне на две нива. Първо, ние го наблюдаваме в онези морални съждения, които стоят зад самия законопроект. Това е законопроект за естетика и емоция, а не за разум и принцип. Това ви кара да мислите, че американците мечтаят единствено за дискриминация. Лъжа е. На второ място, отричайки самата същност на женствеността, законът по своята логика противоречи на основни нагласи и постижения на прогресизма, какъвто е феминизмът. Само в светлината на водещата етика на днешния прогресизъм е възможно да се разбере защо Законът за равенството почти не среща съпротива по пътя си. Фактът, че той не е в състояние да се издигне над егоистичните фрази, като „изживей своята истина“ или „ти изграждаш себе си“ говори за неговата абсурдност от философска гледна точка. На страниците на Закона за равенството се извършва метафизична революция и тя се стреми да евангелизира Запада. Старият ред имаше етика на обективност и разум, имаше стабилен характер, авторитет и граници. В него органичните връзки и семейните отношения се смятаха за насочващи, нормативни и убедителни, а всичко което им противоречеше, се възприемаше като отклонение. Започналата революция има за цел да направи всички тези метафизични постулати не само погрешни, но и вредни. По този начин, според Закона за равенството, всичко, което не подкрепя експресивния индивидуализъм и безграничност или съществува с държавен указ, е потисничество и тирания. Наблюдаваме в реално време как на мястото на християнското обяснени на мирозданието идва абсолютно светско обяснение на Вселената. Законът за равенството е удар върху християнските концепции и вярвания. И неговите дългосрочни последствия ще бъдат ужасни и пагубни. Той е насочен към преструктуриране на основните принципи на семейния живот и биологичните връзки с пола, но не само това. Целта му е да насади напълно различни идеи за мястото на човека в света и за отношението му към този свят. Моралните вярвания се ръководят от нормативни ограничения, които ги дефинират и им дават посока. В идеалния случай, човешките идеи трябва да съответстват на понятията за добро, истина и красота. Да формираме морални ценности означава да се стремим към общи концепции, които се основават на обща оценка за света, която е задължителна и убедителна за всички граждани, които я споделят. Такива нормативни стандарти могат да бъдат намерени в християнската културна рамка. Тя създава метафизичен ред и изисква всички да го спазват. Тя дава обяснение за развитието и процъфтяването на човечеството, както и за общото благо. Законът за равенството, който Конгресът разглежда днес, отрича напълно подобен ред, като напълно отхвърля основните му определения. Ако християнският метафизичен ред защитава границите на творението и битието във формата, в която Бог ги е установил, в която те са залегнали  в нашето земно съществуване, тогава Законът за равенството рекламира метафизиката на сексуалната независимост и екстремалния индивидуализъм, като най-висше благо на обществото. Тази благословия е толкова „прекрасна“, че трябва да бъде законодателно закрепена и защитена от анализиране и публичност. Собственото „Аз“ е единствената отправна точка за всяко морално наставление, а установките на природните закони и божественото откровение, тук напълно са без значение. Те просто са обект на религиозно възхищение, но не и на всеобщо признание“. Ето така Андрю Уокър разобличава смисъла  на новото законодателство за „сексуалнотото равенство“ в САЩ.

 

„Сексът след краха на християнството“

 

Ще продължа да излагам мнението си. С риск да се повторя ще кажа, че това е много, много важен закон. Но ние не бихме стигнали до тази ситуация, при която този радикален законопроект почти е станал закон, ако не бяха предшестващите го огромни културни промени. Фактът, че в периода между моето поколение и поколението на моите деца броя на трансджендърите е нараснал с 800% е свидетелство за окончателната победа на революцията на нравите, която унищожи всички традиционни източници на собственото ни „Аз“. Преди осем години публикувах на страниците на The American Conservative моята най-популярна статия, озаглавена „Сексът след краха на християнството“. Ето някои цитати от нея: „Мащабът на поражението, което понесоха моралните традиционалисти, ще става все по-очевиден в зависимост от това колко бързо слиза от сцената възрастното поколение американци. Проучване след проучване показват, че младежите възприемат хомосексуализма като норма, а еднополовия брак като нещо напълно естествено. Разбира се, има и такива, които явно са против, но към тях се отнасят примерно по същия начин, както към привържениците на сегрегацията в края на 60-те години“. Всичко това е много по-важно, отколкото им се струва на повечето хора, независимо от позициите им по този въпрос. Причините за това, което става, не осъзнават даже най-запалените привърженици на еднополовите бракове. През 1993 г. The Nation определи борбата за правата на гейовете, като кулминация и крайъгълен камък на войната на културите. Ето един откъс от тази статия в The Nation: „В борбата за правата на гейовете се сляха всички тенденции на съвременната освободителна борба. Безспорно е, че в миналото предишните американски общности вече бяха преживели аналогични моменти, но това, което виждаме сега, е нещо много по-голямо. Днес сексуалната идентичност изпадна в криза и гейовете, като най-забележимия обект и субект на тази криза, бяха принудени да измислят цяла космология, за да се справят с нея. Никой не твърди, че промените ще протекат с лекота. Но е напълно възможно това малко, а в миналото презирано сексуално малцинство, навеки да промени Америка“.

 

Отказът от християнство и „безсмислието на космоса“

 

Авторите от The Nation бяха прави. И макар че тогава думата „космология“ може би се струваше на читателите излишно величествена, сега използването ѝ изглежда почти пророческо. Борбата за правата на „малкото и презряно сексуално малцинство“ не би могла да се увенчае с успех, ако се запази старата християнска космология. Успехът на тази борба беше обусловен от краха на християнската космология в умовете на хората на Запад. Нашата епоха се отличава от останалите епохи с отказа от културната рамка на християнството, без тя да бъде заменена с друга такава, способна до изпълнява обичайните за културата функции, т.е. да ограничава индивидуалистичните стремежи и творчески да ги пренасочва към постигане на общите цели. Ние фактически променихме смисъла на културата в обратна посока. По-рано религията ни учеше в какво сме длъжни да се ограничим, за да бъдем цивилизовани. А днес обществото ни повелява да търсим целта и смисъла в живота в освобождението си от понякога разумни забрани. Защо се получи така е дълга история, етапи от която бяха възникването на хуманизма, преходът към Просвещението, и накрая, тържеството на днешното състояние на нещата. Както пише философът Чарлз Тейлър в своята посветена на историята на религията и културата работа „A Secular Age“, „етиката на съвременността предполага смъртта на Бог и безсмислието на космоса“. Да бъдеш съвременен означава да вярваш в индивидуалните стремежи, като източник на смисъл и самоопределяне. Тейлър пише: „Постепенно Западът престана да смята, че християнството има каквото и да било отношение към цивилизацията. През ХХ век отхвърлянето на ограничаващите християнски ценности в сферата на сексуалността започна да се асоциира със здравето. Към 1960 г. демонстрирането на сексуалност започна да се възприема като здравословно и положително явление, като сексуалността трябваше да бъде колкото може по-мащабна. Сексуалното влечение стана неразделна част от личната идентичност. Тези тенденции доведоха до сексуалната революция, в духа на която се подразбираше, че истинската свобода не изисква сексуално въздържание (както налагаха преди това християнските възгледи за света), а демонстриране и утвърждаване на сексуалността. Именно така разбира свободата съвременният американец“.     

 

Отиват ли християните в катакомбите?

 

Ако все още вярвате, че ортодоксалното християнство, различно от фалшивия дидактико-терапевтичен деизъм, ще оцелее след всичко това, по-добре се уединете, окопайте се и започнете да живеете така както го описвам в „Бенедиктинската опция“. Сега трябва да подготвите себе си, семейството си и своето обкръжение за предстоящите гонения в САЩ, както направи католикът Колакович. Защо? Защото ще ни обявят за „вътрешни терористи“, тъй като не отговаряме на техните изискания и не се адаптираме. Ако смятате, че това е паникьорство, тогава кажете ми къде е чертата, която като преминем ще знаем, че гоненията вече са започнали?               

 

* Куиър (на английски: queer – необичаен, странен, чудат) е неологизъм в английския език, въведен като ЛГБТ термин в началото на 90-те на XX век. Вероятно началото на употребата се въвежда с появата на групата за права Queer Nation през 1990 г., последвана от масова упореба на queer от теоретици и говорители на ЛГБТ общността (бел. ред.)

 

Превод от английски: Никола Стефанов




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19703010
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031