Най-четени
1. atil
2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. gothic
7. samvoin
8. kvg55
9. reporter
10. planinitenabulgaria
11. mt46
12. bosia
13. budha2
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. gothic
7. samvoin
8. kvg55
9. reporter
10. planinitenabulgaria
11. mt46
12. bosia
13. budha2
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. vidima
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. vidima
Най-активни
1. desitomova
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. energyawakeningbg
6. metaloobrabotka
7. siainia
8. mimogarcia
9. bgantimafia
10. bateico
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. energyawakeningbg
6. metaloobrabotka
7. siainia
8. mimogarcia
9. bgantimafia
10. bateico
Постинг
04.06.2016 22:25 -
НОВ ПРОЧИТ НА ДРЕВНИТЕ НАДПИСИ ПОКАЗВА,ЧЕ ЕЗИКЪТ НА "ПРА"-БЪЛГАРИТЕ Е КАТО ГЕНА ИМ - ОСОБЕН ВИД "СЛАВЯНСКИ"
Автор: shtaparov
Категория: Политика
Прочетен: 15433 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2016 10:31
Прочетен: 15433 Коментари: 22 Гласове:
53
Последна промяна: 24.09.2016 10:31
НОВ ПРОЧИТ НА ДРЕВНИТЕ НАДПИСИ ПОКАЗВА,ЧЕ ЕЗИКЪТ НА "ПРА"-БЪЛГАРИТЕ Е КАТО ГЕНА ИМ - ОСОБЕН ВИД "СЛАВЯНСКИ"
Днес са известни малко надписи на езика,говорен от Аспаруховите и Куберови Българи,затова още не е добре изяснено какъв е бил той а научните спорове за това дали Българите са тюрки,иранци,"славяни" или траки ту затихват,ту се разгарят с нова сила. След 1951 г. у нас силово бе наложен марксистко-ленински възглед за историята,който няма много общо с науката и веднага бе наредено Българските надписи да бъдат "разчитани" само с помощта на тюркските езици.
По същия начин бе забранено да се проучва миналото на "пра"-Българите,затова историческата наука,лингвистика,историография и археология още не могат да излязат от блатото на съветския модел а затъването в него е така безнадеждно,че само крути "хирургични" мерки могат да ги спасят и да ги върнат в лоното на истината,обективността и високия морал,без които всяка научна дейност е безсмислена и обречена на провал.
Днес мислим червената система за отдавна отмряла,но откриваме един феномен- история,енергетика,правораздаване,икономика и спорт упорито отказват да се реформират и продължават да стоят на твърди просъветски позиции,заради което бедите над народа ни се сипят една след друга,без спирка и без край. Авангардни изследвания на интердисциплинарната школа доказаха категорично,че древните Българи не са били тюрки но нашите журналисти непрекъсното дават медийно време на хора,които имат високи позиции в науката но не се срамуват да пробутват на народа ни старите изтъркани клишета и лъжи,понеже нищо ново не са научили и отказват да приемат,че "византийските" очевидци не са били комунисти и алкохолици,за да заблуждават своя император с твърденията че "славяните" и траките са вид Българи.
Днес теориите на тюрколозите са тотално разбити а техните защитници едва мърдат от безответния пердах,който ядат всеки ден по форумите,но въпреки това не признават никакви грешки и продължават да ядосват честните учени-патриоти със своето безсмислено,но упорито придържане към отречените догми. Това наложи да бъде направен внимателен разбор на създадената абсурдна ситуация за изясняване на причината,поради която тюрколозите се държат не като премазани от силата на фактите измамници,а като снизходителни победители,снишени за малко под напора на случайно духнал вятър и "мъдро" изчакващи да премине бурята,за да почнат отново да хапят и да вкарват змийска отрова в кървящите рани на премазаното от "светлия" им строй национално самочувствие.
Оказа се,че тези задкулисници имат скрит коз,който крият зад разбитите си позиции и чакат сгоден момент,за да го извадят и да пометат целия самоотвержен труд и всички благородни усилия на усърдната армия патриоти и честни изследователи,опитващи от години да разкрият истината за древните Българи. Скритият коз са надписите на Аспаруховите Българи,които тези фалшификатори обявиха за "разчетени" с помощта на тюркския език.
Срещу него честните изследователи защита още нямат,понеже няма специализирани кадри между тях,които да помогнат за надлежното установяване на истината и да дадат на хората алтернативно проучване,което да обясни тези надписи. Напоследък има опити за разчитането им с помощта на иранските езици,но те не са по-успешни от комичните "разчитания" на тюрколозите. Затова проблемът виси нерешен,а в науката пак битува наложения с ненаучни средства от политиците възглед,че древните Българи били тюрки. Днес обаче в този спор ще се намеси "Анализът",за да сложи окончателен край на проблема и да помогне на честните учени да изхвърлят безсрамните тюрколожки бълнувания на бунището,където им е мястото.
Опитите за обяснение на древните ни надписи чрез тюркски и ирански език са ненаучни и напълно несъстоятелни- те постигат "резултати" единствено с цената на безброй компромиси основен от които е този,че Българите- без значение дали ги броим за тюрки или иранци,в някакъв етап от Ранното Средновековие променили езика си. Изворови данни за такава промяна обаче няма- за готи,вандали,уелсци,предкитайски народи,пелазги,гали,Алцекови Българи и пр. изворите категорично казват,че са сменили своя език,но за Дунавските Българи няма НИТО ЕДИН исторически извор,който да е казал това! Според тюрколозите всички Дунавски Българи променили езика си изведнъж и го направили така добре,че повече не продумали и дума на стария си език! Запазени данни за Алцековите Българи в Италия обаче говорят,че те заменили езика си с латински още в VII в.,но до XV-XVI в. продължавали да ползват освен него и родния си Български.
Следи от онези туркоирански езици,които се приписват на Българите обаче в Италия няма,а има многобройни останки от "славянски" език,които може да са оставени там само от Визиготи,Гепиди,Хуни,Алцеки и Бургунди. Съвместното ползване на звуците "Ч" и "ДЖ" в Италия не ще да е донесено от латини,гърци,араби и германи,а ако Алцекови "тюрки" го бяха оставили,защо вместо тюркски имена в Италия намираме други,почти еднакви с нашите народни имена,че и цели Български изрази? Тези и още много подобни въпроси стоят без отговор по вина на фалшификаторската школа,която си затваря очите пред цяла редица очевидни истини,за да угоди на уродливите си задгранични спонсори.
Това прави загадката със "сменения" език на Дунавските Българи още по-заплетена. За Бронзовата ера надеждните извори са малко но според един от тях Микенските Пелазги,разредени от многобройните преселения,сменили езика си под натиска на малобройните гърци. Стари хроники указват,че преди покръстването Източна Европа била обитавана от неизброими множества Български племена,та една толкова голяма и значителна промяна в техния език като онази,която им приписват във фантазьорския си унес тюрколозите,не би могла да остане незабелязана от съвременните на епохата историци. Такава промяна би била огромен катаклизъм за народа и държавата която я прилага,но следи от такова нещо никога не са откривани,няма и да се открият!
Изкривеното и сковано от траен външнополитически натиск мислене на тюрколозите не иска да каже как древните извори са забелязали промяната в езика на един оредял народ като Микенците (Пелазгите),извършена върху нищожна територийка преди около 3000 години а според някои фалшификатори- дори преди 4000,но не успели да забележат смяната в езика на безбройните през IX в. Българи,която "станала" само 1100 години преди нашето време и то върху огромна територия от най-малко 600 000 кв.км,въпреки че за Средновековна Европа има хиляди извори и данни,а за Бронзовата епоха в Европа те са само няколко броя!
И понеже този пропуск не е нищо за користните цели на червените фалшификатори,окупирали високите постове в историята и археологията,за капак те не видели и изворите в които пише,че Кирил и Методий изнамерили азбука,която отговаря на грубостта на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК а също и онези извори,според които Българите и Готите (Сърби,Хървати,Словенци) още през V-VI в. имали единен общ език! Няма да описвам за пореден път данните,доказващи всичко това понеже съм ги споменавал (и не само аз!) много пъти на други места. Затова само ще заключа,че си имаме работа с извънредно жилава,дълбоко вкоренена и изключително опасна за бъдещето на България мафиотска прослойка,заседнала в научните среди през 50-те години на ХХ в. и нямаща никакво намерение да си тръгва оттам,докато не съсипе и последния спомен от древната Българска слава!
На мошениците,представящи се за "учени" им е все едно дали Българите ще бъдат сочени за тюрки,монголи или иранци- за тях е важно те да са пришълци а не автохтони,понеже за това взимат от близката и далечна чужбина хонорари и постове,каквито никога не биха взели в България. Много от тези мошеници са в буквален смисъл бивши овчаро-товарачи,които не могат да вземат научни титли при условията,създадени у нас след 1990 г.,заради което ги получават от чужбина и винаги само от страни,заинтересовани истината за България никога да не изплува. Най-активна в това отношение за съжаление е Русия,която още преди 50-60 г. нареждаше Българските надписи да бъдат "разчитани" само на тюркски. Тя продължава да го прави и днес,от което веднага проличава колко ни имат за братя затъналите в лъжа и корупция руски управници.
След 1990 г. тези елементи бързо разбраха,че старите измами няма да оцелеят дълго в условията на новата система,затова направиха ловък факирски ход и смениха езика на Българите от "тюркски" на "ирански". Много хора,които по-рано "виждаха" само тюркски думи в Българските надписи сега виждат там само ирански,и с целия си авторитет продължават да залъгват немалка част от будното гражданско общество,представяйки Българите за пришълци в собствената им родина. По тази и по редица други причини досега не е правен нито един опит за разчитане на "пра"-Българските надписи с помощта на стария Български език,което именно ще направим днес.
Ранните Български надписи имат една особеност- повечето са кратки или силно повредени,което силно затруднява тяхното разчитане и тълкувание. В тях намираме предимно воински титли и ранни названия на различни оръжия,ползвани от нашите предци. За воинските титли може да бъдат изказани две предположения:
1. Те са изконно Български.
2. Българите са ги заимствали от Персия.
Ако тези титли са наши собствени,разтълкуването им на Български не би било проблем. Ако дедите ни са ги взели от Персия,когато я завладели между 484-488 г. или преди това,те пак биха имали обяснение на Български,понеже са свързани с терминологията на древните индоарийски племена. Не може да сме ги взели от тюрките,понеже са индоевропейски и няма логика един европейски народ да търси европейски думи и термини в езика на негри и монголи,вместо да ги вземе от своето езиково обкръжение. Тюрките пък ги заимствали от нас или от персите,а техни близки аналози се откриват в индоарийски и санскрит. Древните Перси,бидейки индоевропейци говорели изменено подобие на архаичния Български,чиято директна разновидност бил езикът на Ведическите племена,затова въпросните титли във всички случаи ще имат обяснение на Български.
Ако Българите са ползвали военни титли,донесени от Персия това не значи че те са перси,понеже техният майчин език винаги е бил онзи,който фалшификаторите наричат "славянски",а ние наричаме Древен Български. Те говорели този език далеч преди времето на Аспарух,но това не може да проличи по военните им чинове и титли и дори по названията на въоръжението,защото:
1. В Русия днес се ползват чужди военни чинове като генерал, адмирал, майор, лейтенант, солдат, маршал и пр. което не превръща руснаците в латинци или в англичани.
2. В Русия се ползват множество чужди названия на различни видове въоръжение като танк, ракета, автомат, ядрена бомба, граната, артилерия и пр. но това не значи,че руснаците са латинци или германци.
3. Римската империя приела много гръцки военни и църковни титли като стратег, архиерей, патриарх, вестарх, севаст и пр.,но от това империята не станала гръцка а си останала римска.
4. "Втората" Българска държава ползвала нашироко "византийски" военни звания и административни чинове като кефалия, севаст, деспот, севастократор, логотет, магистър и пр.,но това не значи че произходът на Българите е гръцки.
5. В днешните Балкански страни широко се ползват чужди военни звания и имена на оръжия като капитан, генерал, лейтенант, майор, адмирал, маршал, автомат, ракета, граната, артилерия, хеликоптер, танк и пр. но от това не следва,че техните народи ползват латинския или немския език като майчин.
По логиката на тюрколозите наличието на Български титли и звания в Киевска Рус като цар,княз,богатир,барин,могут,витяз и пр. би трябвало да е свидетелство,че древните руснаци са били Българи. Това заключение обаче,направено по пътя на тяхната собствена логика никак не им допада,затова те не само че не го приемат,но не дават на хората дори да си го помислят! Така разбираме,че те сами не вярват в правотата на своята логика,затова я прилагат избирателно- за едни случаи може,за други не може с други думи- двойните стандарти са техен начин на живот.
С това предисловие не искам да обидя великия учен,икономист и историк ст.н.с. Петър Добрев- острите думи по адрес на иранистите не са насочени към него а към хората,приемащи за неоспорима истина всичко което ни раздалечава от Европа и за лъжа всичко,което ни сближава с нея. Заслугите на Петър Добрев към нашата наука са неизброими и неоценими- той почти сам извърши немислимото и се превърна в Новият Паисий,за което с право мога да го нарека МОЙ УЧИТЕЛ.
От всичко казано дотук разбираме,че имената на военните звания и въоръжението може дълбоко да заблудят учените за естеството и произхода на народа,обитаващ страната която ги използва,заради което трябва да се вгледаме още веднъж в "пра"-Българските текстове и да проверим дали те не са си все пак Български. За да опитаме да проверим това,ще проучим два от най-дългите ясно четими и цялостно запазени "пра"-Български надписа: Преславския инвентарен надпис и надписът върху златна фиала от съкровището,намерено в Наги сент Миклош.
I) Преславски инвентарен надпис
Този каменен надпис (както и всички останали впрочем) още не е получил онова задоволително разчитане,което да бъде прието безрезервно от учените и както ще видим до края на статията,имало е какво да не харесат безпристрастните научни среди в безплодните,но изобретателни "тюркски" напъни.
На пръв поглед текстът би трябвало да е лесен за разгадаване- буквите са гръцки и от тях няма нито една,която да е изписана неясно или двусмислено. Има обаче множество непривични струпвания от гласни и съгласни,някои от които не би могло да предават други звуци освен такива като Ж,Ш,Ч,Щ или Ъ,с които изобилства както днешния,така и древния Български език. От това става ясно,че част от буквите в надписа не може да се четат така,както са ги чели гърците,а в буквените съчетания има много условности,които били известни само на неговите автори. Има и цифри записани на гръцки а както знаем от гръкоезичните "пра"-Български надписи,те са преди всичко инвентарни и в тях се изрежда най-често въоръжение- брони (ризници),шлемове и лъкове.
Цифрите в този надпис говорят,че той не прави изключение но има един проблем- досега не са открити никакви данни,които да укажат със сигурност как древните Българи са наричали своето въоръжение през онази епоха. От това "бяло петно" веднага се възползват спекулантите,получили от задграничните си повелители задача да очернят Българите,и веднага го запълват със своите измишльотини,преди някой по-съвестен учен да ги е изпреварил и да е разкрил обективната истина.
Сега обаче ще изоставим техните безплодни главоблъсканици и ще поразсъждаваме трезво в унисон с Правилата на "Анализа",за да открием има ли връзка между загадъчните термини от надписа и "славянския" (т.е. Български) език. От гръкоезични инвентарни надписи на Аспаруховите Българи става ясно,че в тях най-често се говори за ризници,шлемове и пр.- значи тук трябва да търсим думи,които хем да са приемливо Български,хем да служат за обозначаване на същите тези понятия. Ако приравним надписа към днешната кирилица а след това го разделим на думи така,както са преценили повечето досегашни изследователи и четем гръцкия текст по начин,близък до общоприетите правила ще видим,че той гласи следното:
Зиткои итзиргу буле(боиле):
1. Хумсхи кюпе(купе)- 455
2. Тулсхи- 540
3. Естрогин кюпе(купе)- 427
4. Тулсхи- 854
Туртуна пиле зопан:
1. Естрюгин(естругин) купе(кюпе)- 20.
2. Тулсхи- 40.
3. Алхаси кюпе(купе)- 1.
4. Хлубрин- 1.
Разборът показва,че прилики с някои Български думи се откриват,но в някои случаи е променен леко начина на четене в онези буквени съчетания,за които споменахме по-горе. Явно в този,а и в много други случаи Българите са ползвали "гръцката" писменост така,както днешните поляци ползват латиницата т.е.,имали са свой характерен "шрифт" и условности,помагащи им да напишат с гръцки (в Полша- чрез латински) букви онези звуци,които не существуват в тази писменост. Когато се съобразим с това изискване и въведем в думите онова четене,което би следвало да са ползвали нашите тогавашни предци,получаваме следния текст:
Житко (Жътко) ичиргу боиле:
1. Кумски купе- 455
2. Тулски- 540
3. Естрогин купе- 427
4. Тулски- 1054
Туртунъ (Туртун) боиле жупан:
1. Естрогин купе- 20.
2. Тулски- 40.
3. (Х)алкаси купе- 1.
4. Хловбран- 1.
Не,няма грешка- в стария начин на разчитане има цифра 854,а в новия на нейно място е сложено 1054. Именно 1054 е истинската цифра- полегналата "осмица" в древността била символ на числото 1000- не на 800. На думите от останалия текст ще направим подробен "разбор",като ги разтълкуваме една по една:
Зитко (гръцки запис на личното име Житко или Жътко) е диалектна разновидност на името Златко или "Злате" в умалителна форма. То може да е дошло както от думата Жито така и от думата Жъто,която и днес се ползва в Шопския регион за обозначаване на понятията за Жълто и Злато. Житко и Жътко са много близки до имена като Митко, Витко, Титко и Хитко- повечето от тях вече се ползват много рядко от народа ни за жалост,но първото още е широко популярно. В днешна България подобни имена и думи има в изобилие- Ботко,Петко,Метко,Недко,Зетко (обръщение към зетя),Батко,Радко,Татко,Бойко (вариант на името Ботко),Котко (виж фам. Коткови),Тотко,Вътко (умалит.вариант на името Вътьо),Калитко и т.н.
Ичиргу (древно-Българска титла,в друг вариант Ичургу)= Икъргу (Окъргу,Окръгу,Окръго),с прех. О-И и К-Ч. Цялата титла Ичиргу-буле (Ичиргу боиле) в такъв случай означава Окръжен боил (Окръжен съдия и върховен военачалник). Другата позната разновидност на тази титла- Чъргубил- се родее с думите Чакра (Чарка) и Чекрък и означава Къргубоил (Кръгобоил,т.е. Окръжен боил). За значението на титлата Боил съм се произнесъл в друга статия но ще напомня,че Боил (Бойл)= Бол (Голям) и Бел (Вел) т.е. Велик или накратко казано- Големец.
Хумсхи според това виждане е диалектна,древна или графологична разновидност на думата Кумски (Кунски,Конски) и се отнася за нещо,свързано с конете.
Купе (Кюпе,Кипе) е дума,с която дедите ни очевидно назовавали ризниците. Че думата Купе означава Ризница (Броня,Браня) говори цитираната от Мариана Минкова и Иван Т.Иванов в protobulgarians.com ("Върху значението на някои термини от Преславския военно-инвентарен надпис",2010 г.) Българска народна песен от Бургаско:
"...Сокол ми лети бульо льо,
не ми е сокол,
самси е Петър бульо льо,
със хранена коня,със бойна купе..."
Въпреки нейните тюркоперсийски аналози тя се разтълкува лесно на Български:
Кюпе (Купе)= Капе (Капа) т.е. Капак (Покривало) за тялото,Приспособление което покрива (прикрива) тялото. За да отърва скептиците от мисълта,че думи като Купе или Капак може да са тюркски (респективно турски) ще добавя,че в Италия думата Капо означава Шеф (в буквален смисъл "Върховен,Който е отгоре"),а понятията за "Автомобилно купе" и "Трето купе спален вагон" не са никак турски и обозначават празно помещение,което служи за убежище (т.е. за прикритие) на пътниците. Има връзка с популярните думи Кепе (Капа)- "Покривало за глава" и Губер (Кубер,Купер)- "Одеяло,Покривало за тялото",която сега изглежда твърде логична.
"Купе" стои близо до думите Куве (Кове: прех. В-Б-П) и Клупе (Клепе,Изклепва,Изковава- с добавено "Л"),затова в някои източнокавказки езици думите Куба и Кубачи (т.е. Кува и Кувачи) означават Ризница (Изковано изделие). Зад всички тези думи стои името на бог Кубера (Кабира т.е. Сатурн),който е Капара (Кап-ара,Капата на боговете) и Кувера (Коваря,Богът-ковач).
Така виждаме че въпросният термин има ясни индоевропейски (древно-Български) корени,за които не е нужно нищо повече от добро желание за да бъдат открити. В такъв случай понятието Хумсхи кюпе (Кумски купе) означава Конска ризница или буквално- Конски капак (Конско покривало,Изковано за прикритие на конете). Древни извори твърдят,че дедите ни често слагали ризници на конете си понеже ги обичали,обожествявали и се грижели за тях така добре,както и за себе си.
Конската ризница е непознато понятие на тюрколозите,понеже древните тюрки рядко я ползвали а персите и сарматите- почти винаги. Затова в техни "проучвания" бе изключено да се прокрадне дори бегла мисъл за конски ризници в инвентарните ни списъци,но това е неоспорим факт както виждаме.
Тулсхи= Тулски,но също и Тулси (с пропуск.на добавеното "Х") т.е. Тулци,което произлиза от старата ни дума Тул или Тулъ,означаваща Колчан. Тя е лесна за тълкуване,понеже Тулъ= Дулъ (Дуло,Цев,Издълбано изделие,Кухо изделие) и има връзка с древното Тракийско (т.е. Българско) название на ритона- Дуло,както и с имената на градовете Тула и Тулуза (с по-стар вариант Дулоса).
Естрогин= Оструган (Истръкан,Изтъркан). Тази дума без съмнение се отнася за точно определен вид ризница (Купе),в случая- Остругана (Изтръкана,Изтъркана) т.е. Излъскана (Блестяща) ризница. Това очевидно не може да е била халчестата броня а онази,която е съставена от плочки или метални ивици и елементи подобно на рицарските брони,с което е приличала на римските ризници и дори на рицарските. Тези метални плочки или ивици,ако не и цели "капаци" за гърди и за гръб е можело да бъдат позлатявани,посребрявани или излъсквани,за да блестят на слънцето- подобни брони носела гвардията на Симеон под стените на Цариград както и много воини,служили на предишните Български владетели.
Думата Естрогин се родее с добре познатите съвременни думи Стругам (Струговам),Стръкам (Сатръкам,Затърквам),Стригам (Стрижа,Остригвам) и със старата латинска дума Стригила,която обаче има Българска етимология и означава Стръгала (Стръгало,Приспособление за остъргване на нечистотиите от тялото).
Туртуна (Туртунъ,Туртун) очевидно е лично име,което предшества съпровождащата го титла подобно на името Житко (Жътко). Значението му не бе лесно открито но в крайна сметка бе приет варианта,че Туртун е диалектен вариант на името Трутун (с прех. УР-РУ) т.е. Третин (Третан) или Тертан (Трето дете в семейството,Трети син). То е много подобно на имената Първан (Първо дете в семейството,Първи син) и Петкан (Пето дете в семейството,Пети син). Логично е да предположим,че щом дедите ни са имали лични имена,обозначаващи първия и петия син,те трябва да са имали такова име и за третия. Това име без съмнение било доста популярно някога,но постепенно изчезнало поради ясната му религиозна обремененост и тясната му връзка с Богинята Майка,често наричана Тера (Тара).
Възможно е името Туртун да е имало връзка и със "скандинавския" (Скитския) бог Тур (Тор),при което значението му ще стане Тур-дан (От Тур даден). Богът Тур,наричан напоследък и Тор е всъщност Зевс-Юпитер: затова едно от свещените му животни бил бикът но не обикновения известен на всички селски бик,а огромното и за жалост изчезнало диво говедо Тур,което било добре познато на праисторическите и ранносредновековните хора по нашите земи. Името Туртуна (Туртун) е близък вариант на личното име Тирадин (Тирдан,Тера-дан,От Тера даден [От Богинята Майка дарен]),ползвано от Самуилов велможа по време на войните срещу поредния "византийски" (т.е. римски) агресор Василий ІІ.
Алхаси (Алкаси)= Халкаси (Халкаци,Халкици) т.е. Халчеста ризница. Думата Халка (в диалектен вариант Алка,който също е характерен за днешния Шопски регион) както разбрахме не е тюркски,понеже означава Калка (Колка) или Кърга (Кръга,Кръгъ,Кръг). То произлиза от древното название "КОЛО" на Слънчевия бог- тази дума сърбите и днес използват,за да обозначат Колелото,което образува народът когато играе народно хоро. Терминът Халка (Колка) е умалителен вариант на думата Коло,която пък е диалектен вариант на думите Соло (Слънце: с прех. К-С) и Хоро (Народен танц: с типовите преходи К-Х и Л-Р).
Затова радостта на тюрколозите,че с думите Алка или Халка сме отишли в тюркския език е твърде прибързана. Такива думи има в руския език а също и в старогръцкия- древното елинско название на Бога Слънце е Хелиос (Хелио),което означава буквално Хелкио (Хелко,Халко) и Хельо (Холо,Коло) т.е. Хоро (Кръг). Думата Кръг е от същото семантично гнездо- тя означава Кърг (Къръг) или Корек (Колек,Солек: с преходи Р-Л,К-С) и Хоряк (виж "Хоро"),понеже служела за обозначаване на Слънчевия бог,който както знаем хем е кръгъл,хем е Дионис. Затова споменатото му име Хоро се намира в тясна връзка с неговото военно проявление Яро (Ярей,Арей),а цялостно разчетеният термин Алхаси Кюпе (Алкаси купе) означава Халчеста броня или ризница,направена от метални колелца.
Хлубрин.Тази дума може да се прочете и като Хлоубрин (Хловбрин,Хловбран),което е "Хъкащ" (със звук "Х") вариант на "Гъкащата" (със звук "Г") дума Гловбран (Главобран). Това очевидно не може да е нищо друго освен предпазното въоръжение,познато днес като Шлем. Шлемът или Главобранът (Който отбранява главата) бил изключително важен за елитните Български части понеже подобно на Бронята (Бранята) предпазвал жизненоважни органи на човешкото тяло и ако не всички,то значителен брой от Българските воини са го ползвали. "Хъкащи" думи в древния Български е имало само в някои негови западни диалекти като чешкия: в земите на днешна Чехия и днес Прагът се нарича Прах (затова оригиналното чешко название на гр. Прага е Праха),а думата Градец (Градче) звучи като Храдец. В противовес на това,в руските ни "Гъкащи" диалекти е точно обратното- там Хага се нарича Гага а Омир (Хомер)- Гомер.
"Хлубрин" има още две вероятни значения- Хлебарин (Хлебар) и Клепарин (Изклепващ т.е. Ковач) но гласувам доверие на първото,понеже то е много по-вероятно от тях.
Думата Пиле Зопан е общопризната диалектна или палеографична разновидност на думата Боиле Жупан. Българската титла Жупан (в по-стар вариант- Жопан) пък означава чисто и просто Щопан (Стопан,Стопанин) т.е. Стопанисващ земята,която Великия Каназ (Княз) му е поверил да управлява. Тя има и други варианти: Копан (с прех. Ж-Щ-К) и Чопан (Чобан),което е тюркски т.е. Източноскитски вариант на същата тази дума,с който се обозначава Стопанът (Стопанинът) на овцете или на стадото. Пра-тюрките не били монголи нито мангали- те били Скитско племе,което по тази причина имало много Български ("славянски") думи в езика си и това очевидно е една от тях. Като цяло изразът Боиле Жупан означава Веле Жупан (Велик Жупан,Великия Стопан) и е носена от твърде забележителен Български велможа.
Думата Стопан (Щопан,Жопан) е също индоевропейска разбира се- тя означава буквално Стопин (Който стопира) и е носена от човека,който варди (опазва) повереното му имущество (земя или стада),като отблъсква всички посегателства срещу него и не позволява на разбойници и недоброжелатели да го разграбват. От това разбираме,че Жупанът (Чобанът,Стопанът) не е собственик на имуществото което му е поверено да управлява,а само негов ползувател,назначен на тази длъжност от истинския собственик- Великия Княз или Каназ.
От това следва,че думата Стоп (с диалектни варианти Щоп и Жоп),която е твърде известна днес на Запад няма как да е латинска- тя е Българска,а древните Латини (Людини,Лидини) са я наследили от древните си земи в Мала Азия,където били съседи на Мизите (Троянците) и Фригите (Бригите). Стоп означава буквално Сатоп (Затап,Затапване,Блокиране),но също Сатеп (Затеп,Затепване= Започване на бой) и Стъп (Стъпкване). От него произлизат имена и названия като Щип (Щит),Стоби (Стобор,Ограда) и Стубион (Ступион=Щипон,Стопин),откъдето е името на днешния Ихтиман. Самото име Ихтиман (в по-стар вариант Ихтимон) не е турски,а видоизменен Български вариант на онова древно название,чиито значения са:
Ихтиман= Истиман (с прех. Х-К-С),Ищимон (Ищимпон- с носовка),Истипон (без носовката),Истопин (Устопин) или директно Стопин (Стопиращ врага,Възпиращ агресорите),след премахване на добавената в началото на името "протеза". То означава още Истимен (Зистимен)= Застенен (Обграден от стена) и Ищитон (Защитен),затова средновековната форма Щипоне,която познаваме днес е означавала Щитоне (Щитено,Защитено място) и Стипоне (Стопине- Място което стопира,т.е. възпира нашествията).
Това име значело още Ихтимин (от празника на Св.Евтимий (Св.Евтим),наричан от народа ни Ихтим),а Ихтим= Вихтин (Вихтун,Вехтин),ще рече Произлизащ от Стария (Вехтия) бог. Стария бог е Сатурн,от когото е произлязъл директно Българският Марс (Арей),затова Вихтун= Витун (Ветин,Ведин),понеже Веда (Ведъ) е другото име на Арей (Арий)- Бога на войните което говори,че Ихтиман (Ихтимин,Вихтунин) е град,който имал важно военно предназначение.
От думата Стоп (Спиране,Възпиране) са оформени имената на някои Български градове като Щип,Стоб,Стоби и пр.,понеже е част от Българската дума Стобор (Стопар,Който стопира нежеланите). Тя е в тясна връзка с "градската" наставка Дива (Дева),която се съдържа в името на много Тракийски и днешни Български селища. Съдържа се и в името на гр. Пловдив (Пловдивъ,Пловдива),където "градската" наставка Дива изглежда е омоним на онази "божествена" Дива (Дева=Божествена) от която идва името на Диос (Зиус,Зевс). Същата дума откриваме в името на тесалийския град Тива (Дива),наричан още Теба. Затова следва да мислим,че градската "Дива" е свързана с думата Тоба (Стоба,Стоби),идваща от думата Стобор (Ограда) и означаваща Стопар (Която те стопира,Която те възпира) или "Крепост,която възпира (стопира инвазията на) враговете".
От това разбираме,че думата Жопан (Стопан) освен "Хазяин" е значела и "Военен наместник",понеже функцията на стопана включва опазване на поверената му стока или имущество с всички възможни средства,в това число и военни. С тези последни разяснения Преславският инвентарен надпис добива следния ясен за днешните читатели смисъл:
Житко (Жътко,Жлътко=Златко) Окръжния боил [има на склад,притежава,осигурява на войската]:
1. Конски ризници (Брони за конете)- 455.
2. Тулове (Колчани)- 540.
3. Излъскани ризници- 427.
4. Стрели- 1054.
Трутун (Третин,Третан) Боиле жупан (Веле жупан,Великия жупан) [има на склад,притежава]:
1. Излъскани ризници- 20.
2. Колчани- 40.
3. Халчести ризници (брони от метални колелца)- 1.
4. Главобрани (Шлемове)- 1.
Повторната употреба на думата Тулсхи (Тулски,Тулци) в първата част от надписа е принципно безсмислена затова смятам,че в случая е допусната грешка и вместо старата Българска дума за "стрели" е повторена думата за "колчани". Моята поправка се подкрепя от необичайно големия брой на споменатия военен "аксесоар"- 1054,който не ще да се е отнасял за колчани (уточнени в случая с цифрата 540),а по-скоро за броя стрели,с които окръжният боил можел да снабди ползувателите на тези колчани. Необичайно малкият брой въоръжение,с което разполагал тогавашния велик жупан означава,че надписът визира неговото лично (собствено) въоръжение а не онова,което е длъжен да осигури на войската.
Малцина у нас знаят,че военноинвентарни надписи и списъци на въоръжение в древна Евразия са правили само Българите и "Минойците" от Крит- същите онези,които ползвали странен набор типични "пра"-Български имена:
Инвентарен надпис от Кносос: "САМО МЕЧОВЕ- 50":
Кносос,Опилимни: "РИЗНИЦА,1 КОЛЕСНИЦА,2 КОНЯ":
Това не станало по силата на някаква неведома случайност или странно съвпадение разбира се,а понеже "Минойците" са вид архаични Българи,което бе установено и на други места. Гърци,римляни,египтяни,тюрки и китайци никога не са правили оръжейни инвентарни списъци,понеже се отдавна отчуждили от Българите и значително раздалечили от тях,въпреки вековното Българско влияние в страните им.
Ето как се оказа,че в крайна сметка надписът от Преслав не е тюркски а Български. Сега трябва да проверим дали това заключение е валидно и за следващия подложен на проучване древен Български надпис.
ІІ) Надпис върху златна фиала от съкровището в Наги сент Миклош
Този забележителен гръкографичен надпис е гравиран върху дъното на един златен съд,но езикът в него очевидно е Български,а при разчитането четем следното:
† ΒΟΥНΛΑ·ΖΟΑΠΑΝ·ΤЄСН·ΔΥΓЄΤΟΙΓΗ·
ΒΟΥΤΑОΥΛ·ΖωΑΠΑΝ·ΤΑΓΡΟΓΗ·ΗΤΖІΓΗ·ΤΑΙСΗ
Адаптиран към днешната Кирилица и днешните правила за изговаряне,надписът би изглеждал така:
БОЙИЛА (ВОЙИЛА,БОИЛА) ЗОАПАН ТЕСИ ДИГЕТОЙГИ.
БОЙТАУЛ ЗОАПАН ТАГРОГИ ИТЦИГИ ТАЙСИ (ТЕСИ).
Ако направим корекция на звуците,които не съществуват в гръцкия език но са изписвани с гръцки букви,ще получим следното:
БОЙИЛА (ВОЙИЛА,БОИЛА) ЖОПАН (ЖУПАН) ТЕСИ ДИГЕТОЙГИ, БОЙТАУЛ ЖОПАН (ЖУПАН) ТАГРОГИ ИЧИГИ (ИТЧИГИ) ТЕСИ.
Сега вече можем да почнем обяснението дума по дума.
Бойила (Войила,Боила). Като титла думата Боила е вече добре обяснена,но думата "Бойила" може да е била четена като Войила и да е представлявала лично име като Войтила, Атила, Свинтила, Сцила и пр. Все пак смятам,че тя е гръцки запис на мъжкото име Байло,дало името на с. Байлово (селото [махалата] на Байловци т.е. на Байлови) и намиращо се твърде близо до имена като Ивайло,Наливайло (в Русия и Украйна),Йоло,Коло (виж фам. Колови),Цоло и пр. но ако е титла,целият израз "Боила жупан" би означавал "Великият жупан". Името Байло (Бойло,Войло) произлиза от думите Бйало (Бяло) и Вело (Велико) за да покаже,че неговият носител е водел своя произход от рода на Слънчевия бог.
Същата дума може да се е чела като Войила и зад нея да се крие мъжкото име Войло или Въйла (Въля,Въльо,Въло),Ъ-то в което е видоизменено и деформирано в гръцкия език до неузнаваемост,макар първия вариант да изглежда по-правдоподобно. Знаем,че в стария гръцки никога не е имало букви за Б и В едновременно,както е в Българския- имало или едната или другата буква,но никога двете заедно. Затова Български думи и изрази,съдържащи едновременно звуците Б и В са били изписвани винаги по един и същ начин- само с древногръцкото "Бета" (буквата Б) или само със средногръцкото "Вита" (буквата В).
Преходите А-О и О-А в Бойла-Байло е излишно да бъдат коментирани- те са добре представени в примерите Москва- Масква,Ходит- Хадит,Болгария- Балгария и пр.
Жопан (Жупан)= Щопан (Стопан,Стопанин). Значи жупанът бил назначаван от Великия Каназ (Княз) за стопанин,а не за собственик на владяната от него земя и върховен собственик на земята явно оставал само Князът (Императорът на Българите). От това разбираме,че сръбските жупани не били собственици на Сърбия а само ползуватели- нейния истински собственик бил Българския император,който имал правото да ги сваля и назначава.
Теси. Очевидно се родее с думата Тас (канче,тавичка),обявявана ту за тюркска ту за персийска но тя си е Българска,понеже е изписана върху съд на Тракийския владетел Саток от Рогозенското съкровище:
Това,че една дума е ползвана от тюрките не я прави веднага тюркска,както мислят тюрколозите- самите пратюрки по същина са Скитско племе,значи са имали в езика си значителен Български субстрат. Някои думи те може да са взели от персите,но точно тази не е измежду тях,понеже са я ползвали древните Траки далеч преди появата на същинските тюрки. Думата Таси е "Тас" с падежно окончание както в руския родителен падеж,придаващо й смисъл за принадлежност,или е гръцко изписване на еровата форма Тасъ (Таса) ако не и на членуваната Тасо (Тасот,Тасът),а Теси иде директно от думата Течи,означавайки "Съд за течности". Преходите С-К и К-Ч добре личат в този пример,понеже Тас-Тяч (Теч,Течение,Течност)- Тек (ПотеклО,ПотЕкъл,Поток).
Според друго възможно обяснение думата "Тас" може да е обратен прочит (бустрофедон) на думата Сат (Съд),произлизаща от името на Сатурн,с което свързахме думите Котел (Кут-ел) и Казан (Късин),но приемам първия вариант за по-вероятен. Той също е свързан с името на Сатурн понеже всички течности,чиято поява древните можели директно да наблюдават,идвали или от облаците или от земните недра.
Българската дума ТАС била добре позната на Траките- от нея идва името на о-в Тасос (Тасок,Тасек,Тасът) т.е. "Чашата на Дионис". По своята форма и релеф островът е оприличаван на чаша,затова върху най-популярните му монети е изобразяван сатир,държащ в ръката си чаша (тас):
В такъв смисъл гърците също биха могли да претендират,че думата "Тас" е тяхна но те не са го направили понеже знаят,че не е. Островите Тасос и Самотраки винаги са били Тракийски,а "местните" гърци в тях са пришълци и колонизатори затова е логично да приемем,че Тасоските монети са сечени не от гърци а от Траки,които ползвали гръцка писменост в своите комуникации така,както англичани и германци ползват латинска без да са латинци. Думата Тас я има в персийски,тохарски,авестийски и осетински език,където значението й е "Чашка,Тасче". Тя е позната в Русия под формата Таз (тас,леген),но се открива и в името на "гръцката" област Тесалия (Тас-ария,Равна като дъно на тас).
Дигетойги. Толкова дълга дума няма в древните евразийски езици но учените винаги са я мислели за една,затова не са успели да я разпознаят досега. Новия подход обаче веднага установи,че тя е двусъставна и означава Дигатейго (Дигатьего,Дигат йего,Дига его,Дига него),което в днешния руски се пише "Дигат эго" а се чете "Дигат йево". Думата "Его" в древния Български явно е означавала "Него",което веднага оформя цялостния израз: "...Вдига него" или "...Вдига наздравици с този тас",давайки пълна яснота върху смисъла на написаното. Друг вариант на разчитането е "Дига тойги" (Дига тоги,Дига того,Дига тойзи) или направо "Вдига този",което отлично подкрепя установения вече смисъл на израза.
Бойтаул е личното име Батул,носено от онзи виден Български войвода (аристократ),който дал име на Софийското село Батулия (XIV-XV в.). Стари негови звучения навярно се крият зад формите Ботюл и Битол (Битоля),а носителят му водел произхода си от Бога на битките Марс-Арей,наричан още Бат (Вод) т.е. Водача,Бод (Пробождащия) и Бит (Биткаджията). Възстановената форма Батхул (с доб. "Х") го доближава до друг епитет на Марс- Бахтул (Бахтур,Бъхтар,Бъхтящия: с прех. Л-Р),от който е определителят Бехтим (Бъхтим) в Календара на древните Българи и военното звание Бахадур (Багатур).
Тагроги е най-трудния за тълкуване термин в надписа,а тюрколозите я свързват с турските думи Тугра и Тура (клеймо,печат). В днешния руски език има термин Тавро (печат,дамга) отговарящ на формата Тагро,но произходът му се води от туркомонголската дума Тойра (инструмент за жигосване на добитък). Ако приемем че Българите са имали подобен термин,цялата дума Тагроги би означавала Тагрови (Тагрова) т.е. Подпечата (Удари клеймо,Надписа) и бихме обяснили думата. Тя обаче не ще да е изконно тюркска- монголите са я взели от тюрките,те пък от персите а последните са я взели от нас. Близка до нея е руската дума Таган (Пиростия,Триножник),имаща връзка с гръцкото Тиган (съд за пържене с дълга дръжка) и с нашето Огин (Огън),понеже се отнася за изделия,свързани с огъня. Дума "Тавро" имат и гърците,но у тях тя означава "Търся,Намирам" и явно няма връзка с този текст.
Тюркските думи Дамга,Тугра и Тура обаче са Скитски т.е. Български,понеже:
1. Дамга (Дамка)= Думка (Удря) а Думка= Дука (без носовката) т.е. Тика (Изтиква насилствено) и Чука.
2. Тугра= Тугара (Тик-аря,Тък-аря): виж думите Тъкан и Тъка (Изтъкавам),изведени заради удара на кросното в основата зад тъканта,която се тъче. Оттам е името Тангра (Тагра- без носовката) обозначаващо Гръмовержеца,иранското Тандра и келтското Тандър (Удар,Гръм),шумерското Денгир,полинезийското Тангароа (върховен бог),думата Джангра (Джангър) и индуското (индоарийското) име на гръмовержеца Индра (Тиндра,Тандра).
3. Тура= Тора (Торъ: скандинавския Гръмовержец),което има връзка с преходните форми Утра (с прех. УТ-ТУ) и Утура,означаващи Удра и Удара. Свързано е също с думата Трескам (Тряскам,Торескам,Тласкам) и с "гръцкото" название на вълните Таласа (Талази),което означава Тлас (Тласък),но и с думата Тисък (без добавеното "Л") т.е. Тискане (Стискане,Притискане,Упражняване на натиск).
Аз обаче мисля,че терминът Тагроги също е двусъставен както "Дигетойги" и се е чел или произнасял Тагрови (с прех. Г-В както в эго-ево,Болгарского-Балгарскава,некого-ньекаво и пр.) сиреч Тагрова (Тограви,То-грави,Отграви: с прех. ТО-ОТ). Значението е То грави (Той гравира,Него гравира),Тя грави (Нея гравира) и Отграви (Отгравира,Изгравира,Заповяда да гравират),което идва от думата Грави (Гравис)- гравирам,обявявана за гръцка. Българите обаче не приемали гръцки думи в езика си преди християнизацията,затова думата Грави не може да е гръцка,още повече че откриваме неин аналог Граги (Гроги,Грави) в древния Български език,съществувал заради общото индоевропейско минало на двата езика. Значи в днешния Български език би следвало да има ясно тълкувание на тази дума,което бе открито от "Анализа":
Грави= Горяви (Прегаря с киселина), Хрови (с прех. Г-Х както в Градец-Храдец,Прага-Праха и пр.) т.е. Рови (след отпадане на добавеното "Х" ("Г") или "Изравя бразда". Хастите на гравираните букви наистина са издълбани като браздички и биха били именно такива,ако не бяха букви а случайни драскотини. Сега виждаме,че терминът Гроги е диалектен вариант на думата Горги (Горяги,Горяки т.е. Гори,Прегаря) или Грови (Хрови,Рови),която пък има голям брой индоевропейски аналози като Рие,Ире (Оре: с прех. ИР-РИ),Ровичка,Урва (Рува,Рова,Ровъ),Сурва (Сурна,Сорина,Срина),Турва (Затурва= Преобръща,Катурва),Затурва (Съборва,Събаря),Втурва (се),Во-турва (от думата Тур,която обяснихме и другаде),Затирва (Затрива) и т.н.
В крайна сметка можем да приемем,че проблемната дума Тагроги означава Тагрови (То-грави,Отграви),Тагоряви (Прогори с киселина т.е. Изгравира) или Так рови (Така изрови,Така изгравира),откъдето тюрките може да са извели думата "Тугрова" (респ. "Тугра"),за да преминем към последното неизвестно в надписа.
Итциги (Итчиги) може да е било четено и произнасяно като Ичиги,в което проблемния за гърците звук "Ч" да е изписван с буквосъчетанието ТZ. Тогава то има ясна връзка с "руската" дума Очаг (Огнище на война или зараза,Бащино огнище),която се произнася Ачаг,но някога се изписвала и произнасяла като Очагъ и Агача. Нейното значение в днешния Български се открива лесно:
Ачагъ (Ачага)= Отчик (Отчего) или "Бащиния". Това значи,че най-старото значение на думата в руския "език" е "Бащина","Бащин дом" и "Бащино огнище". Това обяснява на практика цялата дума,понеже Итциги е гръцко изписване на думата Итчиги (Отчего,Отчево= Бащино),която произлиза от думите Отче,Отец и Атец (Татец,Татко).
Сега вече можем да сглобим целия текст,получавайки напълно смислено Българско изречение:
БАЙЛО ЖУПАН (с подвариант "ВЕЛИКИЯ ЖУПАН") ТАСА ДИГАТ ЙЕГО (ДИГА ТОГО),БАТУЛ ЖУПАН АТГРАВИ ОТЧЕГО ТАСА
или адаптирано към съвременния Български:
БАЙЛО ЖУПАН ВДИГА (НАЗДРАВИЦИ С) ТОЗИ ТАС,БАТУЛ ЖУПАН ОТГРАВИРА (НАДПИСА) БАЩИНИЯ ТАС.
Оттук можем да заключим,че Батул е наследил титлата "Жупан" от баща си Байло (Бойло),който някога е вдигал наздравици с въпросния тас,а синът е наредил той да бъде надписан в памет на баща му. Голямото струпване на златни съдове в съкровището обаче говори,че след време съдът е попаднал по един или друг начин в ръцете на владетеля- например като дарение от жупана или като конфискация за зле извършена работа,след което бил трезориран в западните области на държавата,вероятно като погребален дар за самия владетел. Разчитането на рунните (йероглифните) надписи,които намираме върху няколко съда от съкровището ще даде нова допълнителна и вероятно решаваща информация за неговия последен притежател или за онзи наш владетел,който пръв е почнал да събира или да надписва съдовете от безценния царски сервиз.
В този и в други Български надписи и текстове правят впечатление многото думи,завършващи на "-ИГИ": Ювиги (Убиги),Тагроги,Дигетоги,Итчиги и пр. Тази особеност проучвателите смятали за типична "тюрко-Българска" без да отчитат,че думи с подобни окончания има в доста други езици,които съвсем не са тюркски:
1. Гръцки: бига, квадрига, фаланга и пр.
2. Романски: Тортуга, Брага, Карнеги, колега, мамалига.
3. "Славянски": бродяга, очагъ (ачага), бедняга, деляга (спекулант), баба Яга, бодряга, Прага (=Прагът) и пр.
4. Съвременен Български: мъжага, смелчага, облага, Бога (Бага), набляга, пичага, стига, пристига, шушумига, талига, протяга, хитрага, стабиляга, приляга, заляга, предлага, драги (драгъ), Струга, задруга, чимуга и пр.
Загадката на тези окончания е лесно разрешима: в повечето от тях отначало имало буква "К" или "Ц" която преминала в "Г",а първоначалните думи били много близки до форми като беднякъ (бедняка), мъжякъ, смелчакъ, обликъ, предликъ, хитрецъ, стабилецъ и пр.,в които последнага гласна е преминала в "Ъ" или обратно.
Ако някому се струва,че разликата между думите от надписа и "славянския" Български е твърде голяма,нека хвърли един поглед върху Българския превод на Симеон Метафраст,правен през XIV в. по заповед на цар Иван Александър (публикуван в Русия 1905г.) и да сравни нашите думи от преди 6 века със сегашните (http://arhivar.blog.bg/history/2016/06/07/slaviani-niama-spored-car-ivan-aleksandyr-ot-h-v-v.1456463),пък после да прави заключения какви може да са били Българските думи преди 12-13 века:
Не по-различно от това е положението с останалите "пра"-Български военни звания,за които цялата тюрколожка мафия неистово се труди като с десетилетия от девет езика думи докарва,за да ги изкара турски. Те обаче са си непоклатимо Български,понеже най-близките им аналози се намират не в Чувашия или Тано-Тувиния,а в Сърбия и в братска Македония.
Че "пра"-Българите не били нищо различно от днешните Българи говори още един факт- обичаите и носиите на Алцековите Българи и на техните потомци в Италия. Те са добре демонстрирани в няколко поразяващи кадри от Южна Италия:
Потомци на Алцекови Българи от с.Летино район Матезе
Любими музикални инструменти на Алцековите Българи,ползвани от техните потомци- гайди,тъпани и пр.
Това обаче не ми бе известно докато пишех статията- научих го едва на 16.06.2016 г. и впоследствие го добавих към статията,за да видят всички какво са ни спестили тюрколозите,които пишеха Българска история досега. Затова следва да подчертая,че получените тук феноменални резултати бяха родени от непоклатимата вяра в Българския език,която създаде у мен системата на "Анализа". Те затвърдиха предишните предположения,че "пра"-Българите са говорели особен и твърде старинен диалектен вариант на езика,който днес наричаме "славянски" но истинското му име е "Древен Български". От това следва,че работа в България тюрколозите вече нямат- те могат да заминат за Монголия,Сибир и Туркестан или да приемат истината,че дедите ни никога не са били туркотатари и черни монголоиди като онези,които ни показват из днешните рисунки. Поднесения тук авангарден материал ще помогне на по-честните от тях да разберат защо древните очевидци са казвали истината когато твърдели,че някои Българи се нарекли "Славяни" (Склавини) а други- "Мирмидони" и Пеони".
Днес са известни малко надписи на езика,говорен от Аспаруховите и Куберови Българи,затова още не е добре изяснено какъв е бил той а научните спорове за това дали Българите са тюрки,иранци,"славяни" или траки ту затихват,ту се разгарят с нова сила. След 1951 г. у нас силово бе наложен марксистко-ленински възглед за историята,който няма много общо с науката и веднага бе наредено Българските надписи да бъдат "разчитани" само с помощта на тюркските езици.
По същия начин бе забранено да се проучва миналото на "пра"-Българите,затова историческата наука,лингвистика,историография и археология още не могат да излязат от блатото на съветския модел а затъването в него е така безнадеждно,че само крути "хирургични" мерки могат да ги спасят и да ги върнат в лоното на истината,обективността и високия морал,без които всяка научна дейност е безсмислена и обречена на провал.
Днес мислим червената система за отдавна отмряла,но откриваме един феномен- история,енергетика,правораздаване,икономика и спорт упорито отказват да се реформират и продължават да стоят на твърди просъветски позиции,заради което бедите над народа ни се сипят една след друга,без спирка и без край. Авангардни изследвания на интердисциплинарната школа доказаха категорично,че древните Българи не са били тюрки но нашите журналисти непрекъсното дават медийно време на хора,които имат високи позиции в науката но не се срамуват да пробутват на народа ни старите изтъркани клишета и лъжи,понеже нищо ново не са научили и отказват да приемат,че "византийските" очевидци не са били комунисти и алкохолици,за да заблуждават своя император с твърденията че "славяните" и траките са вид Българи.
Днес теориите на тюрколозите са тотално разбити а техните защитници едва мърдат от безответния пердах,който ядат всеки ден по форумите,но въпреки това не признават никакви грешки и продължават да ядосват честните учени-патриоти със своето безсмислено,но упорито придържане към отречените догми. Това наложи да бъде направен внимателен разбор на създадената абсурдна ситуация за изясняване на причината,поради която тюрколозите се държат не като премазани от силата на фактите измамници,а като снизходителни победители,снишени за малко под напора на случайно духнал вятър и "мъдро" изчакващи да премине бурята,за да почнат отново да хапят и да вкарват змийска отрова в кървящите рани на премазаното от "светлия" им строй национално самочувствие.
Оказа се,че тези задкулисници имат скрит коз,който крият зад разбитите си позиции и чакат сгоден момент,за да го извадят и да пометат целия самоотвержен труд и всички благородни усилия на усърдната армия патриоти и честни изследователи,опитващи от години да разкрият истината за древните Българи. Скритият коз са надписите на Аспаруховите Българи,които тези фалшификатори обявиха за "разчетени" с помощта на тюркския език.
Срещу него честните изследователи защита още нямат,понеже няма специализирани кадри между тях,които да помогнат за надлежното установяване на истината и да дадат на хората алтернативно проучване,което да обясни тези надписи. Напоследък има опити за разчитането им с помощта на иранските езици,но те не са по-успешни от комичните "разчитания" на тюрколозите. Затова проблемът виси нерешен,а в науката пак битува наложения с ненаучни средства от политиците възглед,че древните Българи били тюрки. Днес обаче в този спор ще се намеси "Анализът",за да сложи окончателен край на проблема и да помогне на честните учени да изхвърлят безсрамните тюрколожки бълнувания на бунището,където им е мястото.
Опитите за обяснение на древните ни надписи чрез тюркски и ирански език са ненаучни и напълно несъстоятелни- те постигат "резултати" единствено с цената на безброй компромиси основен от които е този,че Българите- без значение дали ги броим за тюрки или иранци,в някакъв етап от Ранното Средновековие променили езика си. Изворови данни за такава промяна обаче няма- за готи,вандали,уелсци,предкитайски народи,пелазги,гали,Алцекови Българи и пр. изворите категорично казват,че са сменили своя език,но за Дунавските Българи няма НИТО ЕДИН исторически извор,който да е казал това! Според тюрколозите всички Дунавски Българи променили езика си изведнъж и го направили така добре,че повече не продумали и дума на стария си език! Запазени данни за Алцековите Българи в Италия обаче говорят,че те заменили езика си с латински още в VII в.,но до XV-XVI в. продължавали да ползват освен него и родния си Български.
Следи от онези туркоирански езици,които се приписват на Българите обаче в Италия няма,а има многобройни останки от "славянски" език,които може да са оставени там само от Визиготи,Гепиди,Хуни,Алцеки и Бургунди. Съвместното ползване на звуците "Ч" и "ДЖ" в Италия не ще да е донесено от латини,гърци,араби и германи,а ако Алцекови "тюрки" го бяха оставили,защо вместо тюркски имена в Италия намираме други,почти еднакви с нашите народни имена,че и цели Български изрази? Тези и още много подобни въпроси стоят без отговор по вина на фалшификаторската школа,която си затваря очите пред цяла редица очевидни истини,за да угоди на уродливите си задгранични спонсори.
Това прави загадката със "сменения" език на Дунавските Българи още по-заплетена. За Бронзовата ера надеждните извори са малко но според един от тях Микенските Пелазги,разредени от многобройните преселения,сменили езика си под натиска на малобройните гърци. Стари хроники указват,че преди покръстването Източна Европа била обитавана от неизброими множества Български племена,та една толкова голяма и значителна промяна в техния език като онази,която им приписват във фантазьорския си унес тюрколозите,не би могла да остане незабелязана от съвременните на епохата историци. Такава промяна би била огромен катаклизъм за народа и държавата която я прилага,но следи от такова нещо никога не са откривани,няма и да се открият!
Изкривеното и сковано от траен външнополитически натиск мислене на тюрколозите не иска да каже как древните извори са забелязали промяната в езика на един оредял народ като Микенците (Пелазгите),извършена върху нищожна територийка преди около 3000 години а според някои фалшификатори- дори преди 4000,но не успели да забележат смяната в езика на безбройните през IX в. Българи,която "станала" само 1100 години преди нашето време и то върху огромна територия от най-малко 600 000 кв.км,въпреки че за Средновековна Европа има хиляди извори и данни,а за Бронзовата епоха в Европа те са само няколко броя!
И понеже този пропуск не е нищо за користните цели на червените фалшификатори,окупирали високите постове в историята и археологията,за капак те не видели и изворите в които пише,че Кирил и Методий изнамерили азбука,която отговаря на грубостта на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК а също и онези извори,според които Българите и Готите (Сърби,Хървати,Словенци) още през V-VI в. имали единен общ език! Няма да описвам за пореден път данните,доказващи всичко това понеже съм ги споменавал (и не само аз!) много пъти на други места. Затова само ще заключа,че си имаме работа с извънредно жилава,дълбоко вкоренена и изключително опасна за бъдещето на България мафиотска прослойка,заседнала в научните среди през 50-те години на ХХ в. и нямаща никакво намерение да си тръгва оттам,докато не съсипе и последния спомен от древната Българска слава!
На мошениците,представящи се за "учени" им е все едно дали Българите ще бъдат сочени за тюрки,монголи или иранци- за тях е важно те да са пришълци а не автохтони,понеже за това взимат от близката и далечна чужбина хонорари и постове,каквито никога не биха взели в България. Много от тези мошеници са в буквален смисъл бивши овчаро-товарачи,които не могат да вземат научни титли при условията,създадени у нас след 1990 г.,заради което ги получават от чужбина и винаги само от страни,заинтересовани истината за България никога да не изплува. Най-активна в това отношение за съжаление е Русия,която още преди 50-60 г. нареждаше Българските надписи да бъдат "разчитани" само на тюркски. Тя продължава да го прави и днес,от което веднага проличава колко ни имат за братя затъналите в лъжа и корупция руски управници.
След 1990 г. тези елементи бързо разбраха,че старите измами няма да оцелеят дълго в условията на новата система,затова направиха ловък факирски ход и смениха езика на Българите от "тюркски" на "ирански". Много хора,които по-рано "виждаха" само тюркски думи в Българските надписи сега виждат там само ирански,и с целия си авторитет продължават да залъгват немалка част от будното гражданско общество,представяйки Българите за пришълци в собствената им родина. По тази и по редица други причини досега не е правен нито един опит за разчитане на "пра"-Българските надписи с помощта на стария Български език,което именно ще направим днес.
Ранните Български надписи имат една особеност- повечето са кратки или силно повредени,което силно затруднява тяхното разчитане и тълкувание. В тях намираме предимно воински титли и ранни названия на различни оръжия,ползвани от нашите предци. За воинските титли може да бъдат изказани две предположения:
1. Те са изконно Български.
2. Българите са ги заимствали от Персия.
Ако тези титли са наши собствени,разтълкуването им на Български не би било проблем. Ако дедите ни са ги взели от Персия,когато я завладели между 484-488 г. или преди това,те пак биха имали обяснение на Български,понеже са свързани с терминологията на древните индоарийски племена. Не може да сме ги взели от тюрките,понеже са индоевропейски и няма логика един европейски народ да търси европейски думи и термини в езика на негри и монголи,вместо да ги вземе от своето езиково обкръжение. Тюрките пък ги заимствали от нас или от персите,а техни близки аналози се откриват в индоарийски и санскрит. Древните Перси,бидейки индоевропейци говорели изменено подобие на архаичния Български,чиято директна разновидност бил езикът на Ведическите племена,затова въпросните титли във всички случаи ще имат обяснение на Български.
Ако Българите са ползвали военни титли,донесени от Персия това не значи че те са перси,понеже техният майчин език винаги е бил онзи,който фалшификаторите наричат "славянски",а ние наричаме Древен Български. Те говорели този език далеч преди времето на Аспарух,но това не може да проличи по военните им чинове и титли и дори по названията на въоръжението,защото:
1. В Русия днес се ползват чужди военни чинове като генерал, адмирал, майор, лейтенант, солдат, маршал и пр. което не превръща руснаците в латинци или в англичани.
2. В Русия се ползват множество чужди названия на различни видове въоръжение като танк, ракета, автомат, ядрена бомба, граната, артилерия и пр. но това не значи,че руснаците са латинци или германци.
3. Римската империя приела много гръцки военни и църковни титли като стратег, архиерей, патриарх, вестарх, севаст и пр.,но от това империята не станала гръцка а си останала римска.
4. "Втората" Българска държава ползвала нашироко "византийски" военни звания и административни чинове като кефалия, севаст, деспот, севастократор, логотет, магистър и пр.,но това не значи че произходът на Българите е гръцки.
5. В днешните Балкански страни широко се ползват чужди военни звания и имена на оръжия като капитан, генерал, лейтенант, майор, адмирал, маршал, автомат, ракета, граната, артилерия, хеликоптер, танк и пр. но от това не следва,че техните народи ползват латинския или немския език като майчин.
По логиката на тюрколозите наличието на Български титли и звания в Киевска Рус като цар,княз,богатир,барин,могут,витяз и пр. би трябвало да е свидетелство,че древните руснаци са били Българи. Това заключение обаче,направено по пътя на тяхната собствена логика никак не им допада,затова те не само че не го приемат,но не дават на хората дори да си го помислят! Така разбираме,че те сами не вярват в правотата на своята логика,затова я прилагат избирателно- за едни случаи може,за други не може с други думи- двойните стандарти са техен начин на живот.
С това предисловие не искам да обидя великия учен,икономист и историк ст.н.с. Петър Добрев- острите думи по адрес на иранистите не са насочени към него а към хората,приемащи за неоспорима истина всичко което ни раздалечава от Европа и за лъжа всичко,което ни сближава с нея. Заслугите на Петър Добрев към нашата наука са неизброими и неоценими- той почти сам извърши немислимото и се превърна в Новият Паисий,за което с право мога да го нарека МОЙ УЧИТЕЛ.
От всичко казано дотук разбираме,че имената на военните звания и въоръжението може дълбоко да заблудят учените за естеството и произхода на народа,обитаващ страната която ги използва,заради което трябва да се вгледаме още веднъж в "пра"-Българските текстове и да проверим дали те не са си все пак Български. За да опитаме да проверим това,ще проучим два от най-дългите ясно четими и цялостно запазени "пра"-Български надписа: Преславския инвентарен надпис и надписът върху златна фиала от съкровището,намерено в Наги сент Миклош.
I) Преславски инвентарен надпис
Този каменен надпис (както и всички останали впрочем) още не е получил онова задоволително разчитане,което да бъде прието безрезервно от учените и както ще видим до края на статията,имало е какво да не харесат безпристрастните научни среди в безплодните,но изобретателни "тюркски" напъни.
На пръв поглед текстът би трябвало да е лесен за разгадаване- буквите са гръцки и от тях няма нито една,която да е изписана неясно или двусмислено. Има обаче множество непривични струпвания от гласни и съгласни,някои от които не би могло да предават други звуци освен такива като Ж,Ш,Ч,Щ или Ъ,с които изобилства както днешния,така и древния Български език. От това става ясно,че част от буквите в надписа не може да се четат така,както са ги чели гърците,а в буквените съчетания има много условности,които били известни само на неговите автори. Има и цифри записани на гръцки а както знаем от гръкоезичните "пра"-Български надписи,те са преди всичко инвентарни и в тях се изрежда най-често въоръжение- брони (ризници),шлемове и лъкове.
Цифрите в този надпис говорят,че той не прави изключение но има един проблем- досега не са открити никакви данни,които да укажат със сигурност как древните Българи са наричали своето въоръжение през онази епоха. От това "бяло петно" веднага се възползват спекулантите,получили от задграничните си повелители задача да очернят Българите,и веднага го запълват със своите измишльотини,преди някой по-съвестен учен да ги е изпреварил и да е разкрил обективната истина.
Сега обаче ще изоставим техните безплодни главоблъсканици и ще поразсъждаваме трезво в унисон с Правилата на "Анализа",за да открием има ли връзка между загадъчните термини от надписа и "славянския" (т.е. Български) език. От гръкоезични инвентарни надписи на Аспаруховите Българи става ясно,че в тях най-често се говори за ризници,шлемове и пр.- значи тук трябва да търсим думи,които хем да са приемливо Български,хем да служат за обозначаване на същите тези понятия. Ако приравним надписа към днешната кирилица а след това го разделим на думи така,както са преценили повечето досегашни изследователи и четем гръцкия текст по начин,близък до общоприетите правила ще видим,че той гласи следното:
Зиткои итзиргу буле(боиле):
1. Хумсхи кюпе(купе)- 455
2. Тулсхи- 540
3. Естрогин кюпе(купе)- 427
4. Тулсхи- 854
Туртуна пиле зопан:
1. Естрюгин(естругин) купе(кюпе)- 20.
2. Тулсхи- 40.
3. Алхаси кюпе(купе)- 1.
4. Хлубрин- 1.
Разборът показва,че прилики с някои Български думи се откриват,но в някои случаи е променен леко начина на четене в онези буквени съчетания,за които споменахме по-горе. Явно в този,а и в много други случаи Българите са ползвали "гръцката" писменост така,както днешните поляци ползват латиницата т.е.,имали са свой характерен "шрифт" и условности,помагащи им да напишат с гръцки (в Полша- чрез латински) букви онези звуци,които не существуват в тази писменост. Когато се съобразим с това изискване и въведем в думите онова четене,което би следвало да са ползвали нашите тогавашни предци,получаваме следния текст:
Житко (Жътко) ичиргу боиле:
1. Кумски купе- 455
2. Тулски- 540
3. Естрогин купе- 427
4. Тулски- 1054
Туртунъ (Туртун) боиле жупан:
1. Естрогин купе- 20.
2. Тулски- 40.
3. (Х)алкаси купе- 1.
4. Хловбран- 1.
Не,няма грешка- в стария начин на разчитане има цифра 854,а в новия на нейно място е сложено 1054. Именно 1054 е истинската цифра- полегналата "осмица" в древността била символ на числото 1000- не на 800. На думите от останалия текст ще направим подробен "разбор",като ги разтълкуваме една по една:
Зитко (гръцки запис на личното име Житко или Жътко) е диалектна разновидност на името Златко или "Злате" в умалителна форма. То може да е дошло както от думата Жито така и от думата Жъто,която и днес се ползва в Шопския регион за обозначаване на понятията за Жълто и Злато. Житко и Жътко са много близки до имена като Митко, Витко, Титко и Хитко- повечето от тях вече се ползват много рядко от народа ни за жалост,но първото още е широко популярно. В днешна България подобни имена и думи има в изобилие- Ботко,Петко,Метко,Недко,Зетко (обръщение към зетя),Батко,Радко,Татко,Бойко (вариант на името Ботко),Котко (виж фам. Коткови),Тотко,Вътко (умалит.вариант на името Вътьо),Калитко и т.н.
Ичиргу (древно-Българска титла,в друг вариант Ичургу)= Икъргу (Окъргу,Окръгу,Окръго),с прех. О-И и К-Ч. Цялата титла Ичиргу-буле (Ичиргу боиле) в такъв случай означава Окръжен боил (Окръжен съдия и върховен военачалник). Другата позната разновидност на тази титла- Чъргубил- се родее с думите Чакра (Чарка) и Чекрък и означава Къргубоил (Кръгобоил,т.е. Окръжен боил). За значението на титлата Боил съм се произнесъл в друга статия но ще напомня,че Боил (Бойл)= Бол (Голям) и Бел (Вел) т.е. Велик или накратко казано- Големец.
Хумсхи според това виждане е диалектна,древна или графологична разновидност на думата Кумски (Кунски,Конски) и се отнася за нещо,свързано с конете.
Купе (Кюпе,Кипе) е дума,с която дедите ни очевидно назовавали ризниците. Че думата Купе означава Ризница (Броня,Браня) говори цитираната от Мариана Минкова и Иван Т.Иванов в protobulgarians.com ("Върху значението на някои термини от Преславския военно-инвентарен надпис",2010 г.) Българска народна песен от Бургаско:
"...Сокол ми лети бульо льо,
не ми е сокол,
самси е Петър бульо льо,
със хранена коня,със бойна купе..."
Въпреки нейните тюркоперсийски аналози тя се разтълкува лесно на Български:
Кюпе (Купе)= Капе (Капа) т.е. Капак (Покривало) за тялото,Приспособление което покрива (прикрива) тялото. За да отърва скептиците от мисълта,че думи като Купе или Капак може да са тюркски (респективно турски) ще добавя,че в Италия думата Капо означава Шеф (в буквален смисъл "Върховен,Който е отгоре"),а понятията за "Автомобилно купе" и "Трето купе спален вагон" не са никак турски и обозначават празно помещение,което служи за убежище (т.е. за прикритие) на пътниците. Има връзка с популярните думи Кепе (Капа)- "Покривало за глава" и Губер (Кубер,Купер)- "Одеяло,Покривало за тялото",която сега изглежда твърде логична.
"Купе" стои близо до думите Куве (Кове: прех. В-Б-П) и Клупе (Клепе,Изклепва,Изковава- с добавено "Л"),затова в някои източнокавказки езици думите Куба и Кубачи (т.е. Кува и Кувачи) означават Ризница (Изковано изделие). Зад всички тези думи стои името на бог Кубера (Кабира т.е. Сатурн),който е Капара (Кап-ара,Капата на боговете) и Кувера (Коваря,Богът-ковач).
Така виждаме че въпросният термин има ясни индоевропейски (древно-Български) корени,за които не е нужно нищо повече от добро желание за да бъдат открити. В такъв случай понятието Хумсхи кюпе (Кумски купе) означава Конска ризница или буквално- Конски капак (Конско покривало,Изковано за прикритие на конете). Древни извори твърдят,че дедите ни често слагали ризници на конете си понеже ги обичали,обожествявали и се грижели за тях така добре,както и за себе си.
Конската ризница е непознато понятие на тюрколозите,понеже древните тюрки рядко я ползвали а персите и сарматите- почти винаги. Затова в техни "проучвания" бе изключено да се прокрадне дори бегла мисъл за конски ризници в инвентарните ни списъци,но това е неоспорим факт както виждаме.
Тулсхи= Тулски,но също и Тулси (с пропуск.на добавеното "Х") т.е. Тулци,което произлиза от старата ни дума Тул или Тулъ,означаваща Колчан. Тя е лесна за тълкуване,понеже Тулъ= Дулъ (Дуло,Цев,Издълбано изделие,Кухо изделие) и има връзка с древното Тракийско (т.е. Българско) название на ритона- Дуло,както и с имената на градовете Тула и Тулуза (с по-стар вариант Дулоса).
Естрогин= Оструган (Истръкан,Изтъркан). Тази дума без съмнение се отнася за точно определен вид ризница (Купе),в случая- Остругана (Изтръкана,Изтъркана) т.е. Излъскана (Блестяща) ризница. Това очевидно не може да е била халчестата броня а онази,която е съставена от плочки или метални ивици и елементи подобно на рицарските брони,с което е приличала на римските ризници и дори на рицарските. Тези метални плочки или ивици,ако не и цели "капаци" за гърди и за гръб е можело да бъдат позлатявани,посребрявани или излъсквани,за да блестят на слънцето- подобни брони носела гвардията на Симеон под стените на Цариград както и много воини,служили на предишните Български владетели.
Думата Естрогин се родее с добре познатите съвременни думи Стругам (Струговам),Стръкам (Сатръкам,Затърквам),Стригам (Стрижа,Остригвам) и със старата латинска дума Стригила,която обаче има Българска етимология и означава Стръгала (Стръгало,Приспособление за остъргване на нечистотиите от тялото).
Туртуна (Туртунъ,Туртун) очевидно е лично име,което предшества съпровождащата го титла подобно на името Житко (Жътко). Значението му не бе лесно открито но в крайна сметка бе приет варианта,че Туртун е диалектен вариант на името Трутун (с прех. УР-РУ) т.е. Третин (Третан) или Тертан (Трето дете в семейството,Трети син). То е много подобно на имената Първан (Първо дете в семейството,Първи син) и Петкан (Пето дете в семейството,Пети син). Логично е да предположим,че щом дедите ни са имали лични имена,обозначаващи първия и петия син,те трябва да са имали такова име и за третия. Това име без съмнение било доста популярно някога,но постепенно изчезнало поради ясната му религиозна обремененост и тясната му връзка с Богинята Майка,често наричана Тера (Тара).
Възможно е името Туртун да е имало връзка и със "скандинавския" (Скитския) бог Тур (Тор),при което значението му ще стане Тур-дан (От Тур даден). Богът Тур,наричан напоследък и Тор е всъщност Зевс-Юпитер: затова едно от свещените му животни бил бикът но не обикновения известен на всички селски бик,а огромното и за жалост изчезнало диво говедо Тур,което било добре познато на праисторическите и ранносредновековните хора по нашите земи. Името Туртуна (Туртун) е близък вариант на личното име Тирадин (Тирдан,Тера-дан,От Тера даден [От Богинята Майка дарен]),ползвано от Самуилов велможа по време на войните срещу поредния "византийски" (т.е. римски) агресор Василий ІІ.
Алхаси (Алкаси)= Халкаси (Халкаци,Халкици) т.е. Халчеста ризница. Думата Халка (в диалектен вариант Алка,който също е характерен за днешния Шопски регион) както разбрахме не е тюркски,понеже означава Калка (Колка) или Кърга (Кръга,Кръгъ,Кръг). То произлиза от древното название "КОЛО" на Слънчевия бог- тази дума сърбите и днес използват,за да обозначат Колелото,което образува народът когато играе народно хоро. Терминът Халка (Колка) е умалителен вариант на думата Коло,която пък е диалектен вариант на думите Соло (Слънце: с прех. К-С) и Хоро (Народен танц: с типовите преходи К-Х и Л-Р).
Затова радостта на тюрколозите,че с думите Алка или Халка сме отишли в тюркския език е твърде прибързана. Такива думи има в руския език а също и в старогръцкия- древното елинско название на Бога Слънце е Хелиос (Хелио),което означава буквално Хелкио (Хелко,Халко) и Хельо (Холо,Коло) т.е. Хоро (Кръг). Думата Кръг е от същото семантично гнездо- тя означава Кърг (Къръг) или Корек (Колек,Солек: с преходи Р-Л,К-С) и Хоряк (виж "Хоро"),понеже служела за обозначаване на Слънчевия бог,който както знаем хем е кръгъл,хем е Дионис. Затова споменатото му име Хоро се намира в тясна връзка с неговото военно проявление Яро (Ярей,Арей),а цялостно разчетеният термин Алхаси Кюпе (Алкаси купе) означава Халчеста броня или ризница,направена от метални колелца.
Хлубрин.Тази дума може да се прочете и като Хлоубрин (Хловбрин,Хловбран),което е "Хъкащ" (със звук "Х") вариант на "Гъкащата" (със звук "Г") дума Гловбран (Главобран). Това очевидно не може да е нищо друго освен предпазното въоръжение,познато днес като Шлем. Шлемът или Главобранът (Който отбранява главата) бил изключително важен за елитните Български части понеже подобно на Бронята (Бранята) предпазвал жизненоважни органи на човешкото тяло и ако не всички,то значителен брой от Българските воини са го ползвали. "Хъкащи" думи в древния Български е имало само в някои негови западни диалекти като чешкия: в земите на днешна Чехия и днес Прагът се нарича Прах (затова оригиналното чешко название на гр. Прага е Праха),а думата Градец (Градче) звучи като Храдец. В противовес на това,в руските ни "Гъкащи" диалекти е точно обратното- там Хага се нарича Гага а Омир (Хомер)- Гомер.
"Хлубрин" има още две вероятни значения- Хлебарин (Хлебар) и Клепарин (Изклепващ т.е. Ковач) но гласувам доверие на първото,понеже то е много по-вероятно от тях.
Думата Пиле Зопан е общопризната диалектна или палеографична разновидност на думата Боиле Жупан. Българската титла Жупан (в по-стар вариант- Жопан) пък означава чисто и просто Щопан (Стопан,Стопанин) т.е. Стопанисващ земята,която Великия Каназ (Княз) му е поверил да управлява. Тя има и други варианти: Копан (с прех. Ж-Щ-К) и Чопан (Чобан),което е тюркски т.е. Източноскитски вариант на същата тази дума,с който се обозначава Стопанът (Стопанинът) на овцете или на стадото. Пра-тюрките не били монголи нито мангали- те били Скитско племе,което по тази причина имало много Български ("славянски") думи в езика си и това очевидно е една от тях. Като цяло изразът Боиле Жупан означава Веле Жупан (Велик Жупан,Великия Стопан) и е носена от твърде забележителен Български велможа.
Думата Стопан (Щопан,Жопан) е също индоевропейска разбира се- тя означава буквално Стопин (Който стопира) и е носена от човека,който варди (опазва) повереното му имущество (земя или стада),като отблъсква всички посегателства срещу него и не позволява на разбойници и недоброжелатели да го разграбват. От това разбираме,че Жупанът (Чобанът,Стопанът) не е собственик на имуществото което му е поверено да управлява,а само негов ползувател,назначен на тази длъжност от истинския собственик- Великия Княз или Каназ.
От това следва,че думата Стоп (с диалектни варианти Щоп и Жоп),която е твърде известна днес на Запад няма как да е латинска- тя е Българска,а древните Латини (Людини,Лидини) са я наследили от древните си земи в Мала Азия,където били съседи на Мизите (Троянците) и Фригите (Бригите). Стоп означава буквално Сатоп (Затап,Затапване,Блокиране),но също Сатеп (Затеп,Затепване= Започване на бой) и Стъп (Стъпкване). От него произлизат имена и названия като Щип (Щит),Стоби (Стобор,Ограда) и Стубион (Ступион=Щипон,Стопин),откъдето е името на днешния Ихтиман. Самото име Ихтиман (в по-стар вариант Ихтимон) не е турски,а видоизменен Български вариант на онова древно название,чиито значения са:
Ихтиман= Истиман (с прех. Х-К-С),Ищимон (Ищимпон- с носовка),Истипон (без носовката),Истопин (Устопин) или директно Стопин (Стопиращ врага,Възпиращ агресорите),след премахване на добавената в началото на името "протеза". То означава още Истимен (Зистимен)= Застенен (Обграден от стена) и Ищитон (Защитен),затова средновековната форма Щипоне,която познаваме днес е означавала Щитоне (Щитено,Защитено място) и Стипоне (Стопине- Място което стопира,т.е. възпира нашествията).
Това име значело още Ихтимин (от празника на Св.Евтимий (Св.Евтим),наричан от народа ни Ихтим),а Ихтим= Вихтин (Вихтун,Вехтин),ще рече Произлизащ от Стария (Вехтия) бог. Стария бог е Сатурн,от когото е произлязъл директно Българският Марс (Арей),затова Вихтун= Витун (Ветин,Ведин),понеже Веда (Ведъ) е другото име на Арей (Арий)- Бога на войните което говори,че Ихтиман (Ихтимин,Вихтунин) е град,който имал важно военно предназначение.
От думата Стоп (Спиране,Възпиране) са оформени имената на някои Български градове като Щип,Стоб,Стоби и пр.,понеже е част от Българската дума Стобор (Стопар,Който стопира нежеланите). Тя е в тясна връзка с "градската" наставка Дива (Дева),която се съдържа в името на много Тракийски и днешни Български селища. Съдържа се и в името на гр. Пловдив (Пловдивъ,Пловдива),където "градската" наставка Дива изглежда е омоним на онази "божествена" Дива (Дева=Божествена) от която идва името на Диос (Зиус,Зевс). Същата дума откриваме в името на тесалийския град Тива (Дива),наричан още Теба. Затова следва да мислим,че градската "Дива" е свързана с думата Тоба (Стоба,Стоби),идваща от думата Стобор (Ограда) и означаваща Стопар (Която те стопира,Която те възпира) или "Крепост,която възпира (стопира инвазията на) враговете".
От това разбираме,че думата Жопан (Стопан) освен "Хазяин" е значела и "Военен наместник",понеже функцията на стопана включва опазване на поверената му стока или имущество с всички възможни средства,в това число и военни. С тези последни разяснения Преславският инвентарен надпис добива следния ясен за днешните читатели смисъл:
Житко (Жътко,Жлътко=Златко) Окръжния боил [има на склад,притежава,осигурява на войската]:
1. Конски ризници (Брони за конете)- 455.
2. Тулове (Колчани)- 540.
3. Излъскани ризници- 427.
4. Стрели- 1054.
Трутун (Третин,Третан) Боиле жупан (Веле жупан,Великия жупан) [има на склад,притежава]:
1. Излъскани ризници- 20.
2. Колчани- 40.
3. Халчести ризници (брони от метални колелца)- 1.
4. Главобрани (Шлемове)- 1.
Повторната употреба на думата Тулсхи (Тулски,Тулци) в първата част от надписа е принципно безсмислена затова смятам,че в случая е допусната грешка и вместо старата Българска дума за "стрели" е повторена думата за "колчани". Моята поправка се подкрепя от необичайно големия брой на споменатия военен "аксесоар"- 1054,който не ще да се е отнасял за колчани (уточнени в случая с цифрата 540),а по-скоро за броя стрели,с които окръжният боил можел да снабди ползувателите на тези колчани. Необичайно малкият брой въоръжение,с което разполагал тогавашния велик жупан означава,че надписът визира неговото лично (собствено) въоръжение а не онова,което е длъжен да осигури на войската.
Малцина у нас знаят,че военноинвентарни надписи и списъци на въоръжение в древна Евразия са правили само Българите и "Минойците" от Крит- същите онези,които ползвали странен набор типични "пра"-Български имена:
Инвентарен надпис от Кносос: "САМО МЕЧОВЕ- 50":
Кносос,Опилимни: "РИЗНИЦА,1 КОЛЕСНИЦА,2 КОНЯ":
Това не станало по силата на някаква неведома случайност или странно съвпадение разбира се,а понеже "Минойците" са вид архаични Българи,което бе установено и на други места. Гърци,римляни,египтяни,тюрки и китайци никога не са правили оръжейни инвентарни списъци,понеже се отдавна отчуждили от Българите и значително раздалечили от тях,въпреки вековното Българско влияние в страните им.
Ето как се оказа,че в крайна сметка надписът от Преслав не е тюркски а Български. Сега трябва да проверим дали това заключение е валидно и за следващия подложен на проучване древен Български надпис.
ІІ) Надпис върху златна фиала от съкровището в Наги сент Миклош
Този забележителен гръкографичен надпис е гравиран върху дъното на един златен съд,но езикът в него очевидно е Български,а при разчитането четем следното:
† ΒΟΥНΛΑ·ΖΟΑΠΑΝ·ΤЄСН·ΔΥΓЄΤΟΙΓΗ·
ΒΟΥΤΑОΥΛ·ΖωΑΠΑΝ·ΤΑΓΡΟΓΗ·ΗΤΖІΓΗ·ΤΑΙСΗ
Адаптиран към днешната Кирилица и днешните правила за изговаряне,надписът би изглеждал така:
БОЙИЛА (ВОЙИЛА,БОИЛА) ЗОАПАН ТЕСИ ДИГЕТОЙГИ.
БОЙТАУЛ ЗОАПАН ТАГРОГИ ИТЦИГИ ТАЙСИ (ТЕСИ).
Ако направим корекция на звуците,които не съществуват в гръцкия език но са изписвани с гръцки букви,ще получим следното:
БОЙИЛА (ВОЙИЛА,БОИЛА) ЖОПАН (ЖУПАН) ТЕСИ ДИГЕТОЙГИ, БОЙТАУЛ ЖОПАН (ЖУПАН) ТАГРОГИ ИЧИГИ (ИТЧИГИ) ТЕСИ.
Сега вече можем да почнем обяснението дума по дума.
Бойила (Войила,Боила). Като титла думата Боила е вече добре обяснена,но думата "Бойила" може да е била четена като Войила и да е представлявала лично име като Войтила, Атила, Свинтила, Сцила и пр. Все пак смятам,че тя е гръцки запис на мъжкото име Байло,дало името на с. Байлово (селото [махалата] на Байловци т.е. на Байлови) и намиращо се твърде близо до имена като Ивайло,Наливайло (в Русия и Украйна),Йоло,Коло (виж фам. Колови),Цоло и пр. но ако е титла,целият израз "Боила жупан" би означавал "Великият жупан". Името Байло (Бойло,Войло) произлиза от думите Бйало (Бяло) и Вело (Велико) за да покаже,че неговият носител е водел своя произход от рода на Слънчевия бог.
Същата дума може да се е чела като Войила и зад нея да се крие мъжкото име Войло или Въйла (Въля,Въльо,Въло),Ъ-то в което е видоизменено и деформирано в гръцкия език до неузнаваемост,макар първия вариант да изглежда по-правдоподобно. Знаем,че в стария гръцки никога не е имало букви за Б и В едновременно,както е в Българския- имало или едната или другата буква,но никога двете заедно. Затова Български думи и изрази,съдържащи едновременно звуците Б и В са били изписвани винаги по един и същ начин- само с древногръцкото "Бета" (буквата Б) или само със средногръцкото "Вита" (буквата В).
Преходите А-О и О-А в Бойла-Байло е излишно да бъдат коментирани- те са добре представени в примерите Москва- Масква,Ходит- Хадит,Болгария- Балгария и пр.
Жопан (Жупан)= Щопан (Стопан,Стопанин). Значи жупанът бил назначаван от Великия Каназ (Княз) за стопанин,а не за собственик на владяната от него земя и върховен собственик на земята явно оставал само Князът (Императорът на Българите). От това разбираме,че сръбските жупани не били собственици на Сърбия а само ползуватели- нейния истински собственик бил Българския император,който имал правото да ги сваля и назначава.
Теси. Очевидно се родее с думата Тас (канче,тавичка),обявявана ту за тюркска ту за персийска но тя си е Българска,понеже е изписана върху съд на Тракийския владетел Саток от Рогозенското съкровище:
Това,че една дума е ползвана от тюрките не я прави веднага тюркска,както мислят тюрколозите- самите пратюрки по същина са Скитско племе,значи са имали в езика си значителен Български субстрат. Някои думи те може да са взели от персите,но точно тази не е измежду тях,понеже са я ползвали древните Траки далеч преди появата на същинските тюрки. Думата Таси е "Тас" с падежно окончание както в руския родителен падеж,придаващо й смисъл за принадлежност,или е гръцко изписване на еровата форма Тасъ (Таса) ако не и на членуваната Тасо (Тасот,Тасът),а Теси иде директно от думата Течи,означавайки "Съд за течности". Преходите С-К и К-Ч добре личат в този пример,понеже Тас-Тяч (Теч,Течение,Течност)- Тек (ПотеклО,ПотЕкъл,Поток).
Според друго възможно обяснение думата "Тас" може да е обратен прочит (бустрофедон) на думата Сат (Съд),произлизаща от името на Сатурн,с което свързахме думите Котел (Кут-ел) и Казан (Късин),но приемам първия вариант за по-вероятен. Той също е свързан с името на Сатурн понеже всички течности,чиято поява древните можели директно да наблюдават,идвали или от облаците или от земните недра.
Българската дума ТАС била добре позната на Траките- от нея идва името на о-в Тасос (Тасок,Тасек,Тасът) т.е. "Чашата на Дионис". По своята форма и релеф островът е оприличаван на чаша,затова върху най-популярните му монети е изобразяван сатир,държащ в ръката си чаша (тас):
В такъв смисъл гърците също биха могли да претендират,че думата "Тас" е тяхна но те не са го направили понеже знаят,че не е. Островите Тасос и Самотраки винаги са били Тракийски,а "местните" гърци в тях са пришълци и колонизатори затова е логично да приемем,че Тасоските монети са сечени не от гърци а от Траки,които ползвали гръцка писменост в своите комуникации така,както англичани и германци ползват латинска без да са латинци. Думата Тас я има в персийски,тохарски,авестийски и осетински език,където значението й е "Чашка,Тасче". Тя е позната в Русия под формата Таз (тас,леген),но се открива и в името на "гръцката" област Тесалия (Тас-ария,Равна като дъно на тас).
Дигетойги. Толкова дълга дума няма в древните евразийски езици но учените винаги са я мислели за една,затова не са успели да я разпознаят досега. Новия подход обаче веднага установи,че тя е двусъставна и означава Дигатейго (Дигатьего,Дигат йего,Дига его,Дига него),което в днешния руски се пише "Дигат эго" а се чете "Дигат йево". Думата "Его" в древния Български явно е означавала "Него",което веднага оформя цялостния израз: "...Вдига него" или "...Вдига наздравици с този тас",давайки пълна яснота върху смисъла на написаното. Друг вариант на разчитането е "Дига тойги" (Дига тоги,Дига того,Дига тойзи) или направо "Вдига този",което отлично подкрепя установения вече смисъл на израза.
Бойтаул е личното име Батул,носено от онзи виден Български войвода (аристократ),който дал име на Софийското село Батулия (XIV-XV в.). Стари негови звучения навярно се крият зад формите Ботюл и Битол (Битоля),а носителят му водел произхода си от Бога на битките Марс-Арей,наричан още Бат (Вод) т.е. Водача,Бод (Пробождащия) и Бит (Биткаджията). Възстановената форма Батхул (с доб. "Х") го доближава до друг епитет на Марс- Бахтул (Бахтур,Бъхтар,Бъхтящия: с прех. Л-Р),от който е определителят Бехтим (Бъхтим) в Календара на древните Българи и военното звание Бахадур (Багатур).
Тагроги е най-трудния за тълкуване термин в надписа,а тюрколозите я свързват с турските думи Тугра и Тура (клеймо,печат). В днешния руски език има термин Тавро (печат,дамга) отговарящ на формата Тагро,но произходът му се води от туркомонголската дума Тойра (инструмент за жигосване на добитък). Ако приемем че Българите са имали подобен термин,цялата дума Тагроги би означавала Тагрови (Тагрова) т.е. Подпечата (Удари клеймо,Надписа) и бихме обяснили думата. Тя обаче не ще да е изконно тюркска- монголите са я взели от тюрките,те пък от персите а последните са я взели от нас. Близка до нея е руската дума Таган (Пиростия,Триножник),имаща връзка с гръцкото Тиган (съд за пържене с дълга дръжка) и с нашето Огин (Огън),понеже се отнася за изделия,свързани с огъня. Дума "Тавро" имат и гърците,но у тях тя означава "Търся,Намирам" и явно няма връзка с този текст.
Тюркските думи Дамга,Тугра и Тура обаче са Скитски т.е. Български,понеже:
1. Дамга (Дамка)= Думка (Удря) а Думка= Дука (без носовката) т.е. Тика (Изтиква насилствено) и Чука.
2. Тугра= Тугара (Тик-аря,Тък-аря): виж думите Тъкан и Тъка (Изтъкавам),изведени заради удара на кросното в основата зад тъканта,която се тъче. Оттам е името Тангра (Тагра- без носовката) обозначаващо Гръмовержеца,иранското Тандра и келтското Тандър (Удар,Гръм),шумерското Денгир,полинезийското Тангароа (върховен бог),думата Джангра (Джангър) и индуското (индоарийското) име на гръмовержеца Индра (Тиндра,Тандра).
3. Тура= Тора (Торъ: скандинавския Гръмовержец),което има връзка с преходните форми Утра (с прех. УТ-ТУ) и Утура,означаващи Удра и Удара. Свързано е също с думата Трескам (Тряскам,Торескам,Тласкам) и с "гръцкото" название на вълните Таласа (Талази),което означава Тлас (Тласък),но и с думата Тисък (без добавеното "Л") т.е. Тискане (Стискане,Притискане,Упражняване на натиск).
Аз обаче мисля,че терминът Тагроги също е двусъставен както "Дигетойги" и се е чел или произнасял Тагрови (с прех. Г-В както в эго-ево,Болгарского-Балгарскава,некого-ньекаво и пр.) сиреч Тагрова (Тограви,То-грави,Отграви: с прех. ТО-ОТ). Значението е То грави (Той гравира,Него гравира),Тя грави (Нея гравира) и Отграви (Отгравира,Изгравира,Заповяда да гравират),което идва от думата Грави (Гравис)- гравирам,обявявана за гръцка. Българите обаче не приемали гръцки думи в езика си преди християнизацията,затова думата Грави не може да е гръцка,още повече че откриваме неин аналог Граги (Гроги,Грави) в древния Български език,съществувал заради общото индоевропейско минало на двата езика. Значи в днешния Български език би следвало да има ясно тълкувание на тази дума,което бе открито от "Анализа":
Грави= Горяви (Прегаря с киселина), Хрови (с прех. Г-Х както в Градец-Храдец,Прага-Праха и пр.) т.е. Рови (след отпадане на добавеното "Х" ("Г") или "Изравя бразда". Хастите на гравираните букви наистина са издълбани като браздички и биха били именно такива,ако не бяха букви а случайни драскотини. Сега виждаме,че терминът Гроги е диалектен вариант на думата Горги (Горяги,Горяки т.е. Гори,Прегаря) или Грови (Хрови,Рови),която пък има голям брой индоевропейски аналози като Рие,Ире (Оре: с прех. ИР-РИ),Ровичка,Урва (Рува,Рова,Ровъ),Сурва (Сурна,Сорина,Срина),Турва (Затурва= Преобръща,Катурва),Затурва (Съборва,Събаря),Втурва (се),Во-турва (от думата Тур,която обяснихме и другаде),Затирва (Затрива) и т.н.
В крайна сметка можем да приемем,че проблемната дума Тагроги означава Тагрови (То-грави,Отграви),Тагоряви (Прогори с киселина т.е. Изгравира) или Так рови (Така изрови,Така изгравира),откъдето тюрките може да са извели думата "Тугрова" (респ. "Тугра"),за да преминем към последното неизвестно в надписа.
Итциги (Итчиги) може да е било четено и произнасяно като Ичиги,в което проблемния за гърците звук "Ч" да е изписван с буквосъчетанието ТZ. Тогава то има ясна връзка с "руската" дума Очаг (Огнище на война или зараза,Бащино огнище),която се произнася Ачаг,но някога се изписвала и произнасяла като Очагъ и Агача. Нейното значение в днешния Български се открива лесно:
Ачагъ (Ачага)= Отчик (Отчего) или "Бащиния". Това значи,че най-старото значение на думата в руския "език" е "Бащина","Бащин дом" и "Бащино огнище". Това обяснява на практика цялата дума,понеже Итциги е гръцко изписване на думата Итчиги (Отчего,Отчево= Бащино),която произлиза от думите Отче,Отец и Атец (Татец,Татко).
Сега вече можем да сглобим целия текст,получавайки напълно смислено Българско изречение:
БАЙЛО ЖУПАН (с подвариант "ВЕЛИКИЯ ЖУПАН") ТАСА ДИГАТ ЙЕГО (ДИГА ТОГО),БАТУЛ ЖУПАН АТГРАВИ ОТЧЕГО ТАСА
или адаптирано към съвременния Български:
БАЙЛО ЖУПАН ВДИГА (НАЗДРАВИЦИ С) ТОЗИ ТАС,БАТУЛ ЖУПАН ОТГРАВИРА (НАДПИСА) БАЩИНИЯ ТАС.
Оттук можем да заключим,че Батул е наследил титлата "Жупан" от баща си Байло (Бойло),който някога е вдигал наздравици с въпросния тас,а синът е наредил той да бъде надписан в памет на баща му. Голямото струпване на златни съдове в съкровището обаче говори,че след време съдът е попаднал по един или друг начин в ръцете на владетеля- например като дарение от жупана или като конфискация за зле извършена работа,след което бил трезориран в западните области на държавата,вероятно като погребален дар за самия владетел. Разчитането на рунните (йероглифните) надписи,които намираме върху няколко съда от съкровището ще даде нова допълнителна и вероятно решаваща информация за неговия последен притежател или за онзи наш владетел,който пръв е почнал да събира или да надписва съдовете от безценния царски сервиз.
В този и в други Български надписи и текстове правят впечатление многото думи,завършващи на "-ИГИ": Ювиги (Убиги),Тагроги,Дигетоги,Итчиги и пр. Тази особеност проучвателите смятали за типична "тюрко-Българска" без да отчитат,че думи с подобни окончания има в доста други езици,които съвсем не са тюркски:
1. Гръцки: бига, квадрига, фаланга и пр.
2. Романски: Тортуга, Брага, Карнеги, колега, мамалига.
3. "Славянски": бродяга, очагъ (ачага), бедняга, деляга (спекулант), баба Яга, бодряга, Прага (=Прагът) и пр.
4. Съвременен Български: мъжага, смелчага, облага, Бога (Бага), набляга, пичага, стига, пристига, шушумига, талига, протяга, хитрага, стабиляга, приляга, заляга, предлага, драги (драгъ), Струга, задруга, чимуга и пр.
Загадката на тези окончания е лесно разрешима: в повечето от тях отначало имало буква "К" или "Ц" която преминала в "Г",а първоначалните думи били много близки до форми като беднякъ (бедняка), мъжякъ, смелчакъ, обликъ, предликъ, хитрецъ, стабилецъ и пр.,в които последнага гласна е преминала в "Ъ" или обратно.
Ако някому се струва,че разликата между думите от надписа и "славянския" Български е твърде голяма,нека хвърли един поглед върху Българския превод на Симеон Метафраст,правен през XIV в. по заповед на цар Иван Александър (публикуван в Русия 1905г.) и да сравни нашите думи от преди 6 века със сегашните (http://arhivar.blog.bg/history/2016/06/07/slaviani-niama-spored-car-ivan-aleksandyr-ot-h-v-v.1456463),пък после да прави заключения какви може да са били Българските думи преди 12-13 века:
Не по-различно от това е положението с останалите "пра"-Български военни звания,за които цялата тюрколожка мафия неистово се труди като с десетилетия от девет езика думи докарва,за да ги изкара турски. Те обаче са си непоклатимо Български,понеже най-близките им аналози се намират не в Чувашия или Тано-Тувиния,а в Сърбия и в братска Македония.
Че "пра"-Българите не били нищо различно от днешните Българи говори още един факт- обичаите и носиите на Алцековите Българи и на техните потомци в Италия. Те са добре демонстрирани в няколко поразяващи кадри от Южна Италия:
Потомци на Алцекови Българи от с.Летино район Матезе
Любими музикални инструменти на Алцековите Българи,ползвани от техните потомци- гайди,тъпани и пр.
Това обаче не ми бе известно докато пишех статията- научих го едва на 16.06.2016 г. и впоследствие го добавих към статията,за да видят всички какво са ни спестили тюрколозите,които пишеха Българска история досега. Затова следва да подчертая,че получените тук феноменални резултати бяха родени от непоклатимата вяра в Българския език,която създаде у мен системата на "Анализа". Те затвърдиха предишните предположения,че "пра"-Българите са говорели особен и твърде старинен диалектен вариант на езика,който днес наричаме "славянски" но истинското му име е "Древен Български". От това следва,че работа в България тюрколозите вече нямат- те могат да заминат за Монголия,Сибир и Туркестан или да приемат истината,че дедите ни никога не са били туркотатари и черни монголоиди като онези,които ни показват из днешните рисунки. Поднесения тук авангарден материал ще помогне на по-честните от тях да разберат защо древните очевидци са казвали истината когато твърдели,че някои Българи се нарекли "Славяни" (Склавини) а други- "Мирмидони" и Пеони".
Вълнообразно
Когато се намеси логиката и боговете мълчат!
Защото логиката е във фактите
Много е фалшифицирана историята
Както в спорта, искат да анулират действащите рекорди, заради съмнения за допинг
Така и в историята Толкова е допингирана, фалшифицирана, че тази до 9- ти век Каспаров я обявява за фалшива и измислена
И да се зачеркне изцяло
Но това е крайна мярка
По този път, логика и анализ основните неща ще излязат наяве
Има репери, както отбелязваш за Тасос, за живеещи там траки, сечащи монети
Или за гръцкия град Анхиало с тракийски стратег, тракийска принцеса Лесескепра, пристанище и то главно на Тракийското Сапейско царство!...
Поздрави и продължавай така!
Хубава вечер!
цитирайЗащото логиката е във фактите
Много е фалшифицирана историята
Както в спорта, искат да анулират действащите рекорди, заради съмнения за допинг
Така и в историята Толкова е допингирана, фалшифицирана, че тази до 9- ти век Каспаров я обявява за фалшива и измислена
И да се зачеркне изцяло
Но това е крайна мярка
По този път, логика и анализ основните неща ще излязат наяве
Има репери, както отбелязваш за Тасос, за живеещи там траки, сечащи монети
Или за гръцкия град Анхиало с тракийски стратег, тракийска принцеса Лесескепра, пристанище и то главно на Тракийското Сапейско царство!...
Поздрави и продължавай така!
Хубава вечер!
leonleonovpom2 написа:
Когато се намеси логиката и боговете мълчат!
Защото логиката е във фактите
Много е фалшифицирана историята
Както в спорта, искат да анулират действащите рекорди, заради съмнения за допинг
Така и в историята Толкова е допингирана, фалшифицирана, че тази до 9- ти век Каспаров я обявява за фалшива и измислена
И да се зачеркне изцяло
Но това е крайна мярка
По този път, логика и анализ основните неща ще излязат наяве
Има репери, както отбелязваш за Тасос, за живеещи там траки, сечащи монети
Или за гръцкия град Анхиало с тракийски стратег, тракийска принцеса Лесескепра, пристанище и то главно на Тракийското Сапейско царство!...
Поздрави и продължавай така!
Хубава вечер!
Защото логиката е във фактите
Много е фалшифицирана историята
Както в спорта, искат да анулират действащите рекорди, заради съмнения за допинг
Така и в историята Толкова е допингирана, фалшифицирана, че тази до 9- ти век Каспаров я обявява за фалшива и измислена
И да се зачеркне изцяло
Но това е крайна мярка
По този път, логика и анализ основните неща ще излязат наяве
Има репери, както отбелязваш за Тасос, за живеещи там траки, сечащи монети
Или за гръцкия град Анхиало с тракийски стратег, тракийска принцеса Лесескепра, пристанище и то главно на Тракийското Сапейско царство!...
Поздрави и продължавай така!
Хубава вечер!
Благодаря- и на теб приятелю! Мислих за името Лесескепра тези дни- вероятно е означавало Леса(с) Кипра или Леса Скипра (Кипрата,Красивата Леса: СК=КС=С=К) и е женски вариант на мъжкото име Лесо,от което иде известната фамилия Лесови...
"честните изследователи защита още нямат,понеже няма специализирани кадри между тях,които да помогнат за надлежното установяване на истината"
Ами тогава, с наличните кадри и теории... повърхностно, недоказуемо, с фантазия, с хвърляне вината върху зловредни фактори и забрани. То си има начин.
цитирайАми тогава, с наличните кадри и теории... повърхностно, недоказуемо, с фантазия, с хвърляне вината върху зловредни фактори и забрани. То си има начин.
1997 написа:
"честните изследователи защита още нямат,понеже няма специализирани кадри между тях,които да помогнат за надлежното установяване на истината"
Ами тогава, с наличните кадри и теории... повърхностно, недоказуемо, с фантазия, с хвърляне вината върху зловредни фактори и забрани. То си има начин.
Ами тогава, с наличните кадри и теории... повърхностно, недоказуемо, с фантазия, с хвърляне вината върху зловредни фактори и забрани. То си има начин.
Съгласен приятелю- повечето стари учени голяма вина нямат,много истини са стояли скрити зад дебели стени и дълбоки подземия. Виновни са най-вече днешните или по-точно една част от тях: те пазят със зъби и нокти старите измислени догми правейки се на глухи и слепи,ни чули нито разбрали за повея на новото знание...
Поздрав за чудесния материал и труда който си положил: трябва да се препрочита, защото стойността му е голяма. Теоретиците на разните тюрко-иранско-славянски теории са не просто най-долна проба лъжци и антибългари, но откровени престъпници. Тези твари (твари, защото хора с чест, съвест, ум и разум не са) обаче няма да се откажат от гнусутиите си. Ето, тук в блог бг-то има поне двама-трима турковъди. Даже единият е на "първа" в момента с поредната си тъпотия и гордо вее конски опашки, фесове и шалвари. Прав си, те турковъдо-персийките са все товаро-разтоварачи, овчари, пехливани и пазванти, сиреч - все чукундур-цървулиат от най-нисш и презрян произход. Ама Господ им е дал да са най-много прислуга, а те за историци се цанили на своя глава. Плебс!!!
цитирайnkf написа:
Поздрав за чудесния материал и труда който си положил: трябва да се препрочита, защото стойността му е голяма. Теоретиците на разните тюрко-иранско-славянски теории са не просто най-долна проба лъжци и антибългари, но откровени престъпници. Тези твари (твари, защото хора с чест, съвест, ум и разум не са) обаче няма да се откажат от гнусутиите си. Ето, тук в блог бг-то има поне двама-трима турковъди. Даже единият е на "първа" в момента с поредната си тъпотия и гордо вее конски опашки, фесове и шалвари. Прав си, те турковъдо-персийките са все товаро-разтоварачи, овчари, пехливани и пазванти, сиреч - все чукундур-цървулиат от най-нисш и презрян произход. Ама Господ им е дал да са най-много прислуга, а те за историци се цанили на своя глава. Плебс!!!
Благодаря- поздрав и за теб приятелю!
"
" Тези феноменални резултати бяха родени от непоклатимата вяра в Българския език,която създаде у мен системата на "Анализа". Те потвърдиха предишните предположения,че "пра"-Българите са говорели особен и твърде старинен диалектен вариант на езика,който днес наричаме "славянски" но истинското му име е "Древен Български".
Поклон пред труда и позицията ти, Щапаров!
цитирай" Тези феноменални резултати бяха родени от непоклатимата вяра в Българския език,която създаде у мен системата на "Анализа". Те потвърдиха предишните предположения,че "пра"-Българите са говорели особен и твърде старинен диалектен вариант на езика,който днес наричаме "славянски" но истинското му име е "Древен Български".
Поклон пред труда и позицията ти, Щапаров!
Малко по малко нещата се случват,благодарение на такива,като теб.Единствено се притеснявам,да не кажа дразня,като чета,че нашите надписи са на гръцки.Кой от кого е взел буквите?Какво донасят гърците,като идват тук?Всъщност буквите са почти еднакви с нашите и съм уверен,че те са ги взели,както всичко останало от нас.Всичко са взели!
Желая ти здраве..и все така!
цитирайЖелая ти здраве..и все така!
tryn написа:
"
" Тези феноменални резултати бяха родени от непоклатимата вяра в Българския език,която създаде у мен системата на "Анализа". Те потвърдиха предишните предположения,че "пра"-Българите са говорели особен и твърде старинен диалектен вариант на езика,който днес наричаме "славянски" но истинското му име е "Древен Български".
Поклон пред труда и позицията ти, Щапаров!
" Тези феноменални резултати бяха родени от непоклатимата вяра в Българския език,която създаде у мен системата на "Анализа". Те потвърдиха предишните предположения,че "пра"-Българите са говорели особен и твърде старинен диалектен вариант на езика,който днес наричаме "славянски" но истинското му име е "Древен Български".
Поклон пред труда и позицията ти, Щапаров!
Поклон и пред твоите чудесни стихове,Елице!
nikikm написа:
Малко по малко нещата се случват,благодарение на такива,като теб.Единствено се притеснявам,да не кажа дразня,като чета,че нашите надписи са на гръцки.Кой от кого е взел буквите?Какво донасят гърците,като идват тук?Всъщност буквите са почти еднакви с нашите и съм уверен,че те са ги взели,както всичко останало от нас.Всичко са взели!
Желая ти здраве..и все така!
Желая ти здраве..и все така!
Буквите са изобретени от едно Скитско (сиреч Българско) племе,което ги дало на своите роднини Финиките. Те пък ги дали на Близкоизточните праелини,които след това дошли на Балканите и унищожили Крино-Микенската цивилизация. Гръцка писменост няма- коректното й име е финикийска,но тя дори не е и такава,понеже всъщност е ашуйска (ахейска). Прикавказките ахейци подобно на своите Балкански събратя са Скити (сиреч Българи),но азбуката не била приета веднага от всичките ни роднини. Тя,подобно на нашите далеч по-древни йероглифи,останала за тясно локална употреба,затова не могла да стигне далеч от границите на племето,която я изобретило. Нейното истинско популяризиране е направено от гърците,
чиито древни прадеди също били Скити,смесени в Предна Азия със семити и хамити. В хода на набиращата сили и добре организирана гръцка колонизация споменът за племето,което я изобретило постепенно избледнял и се заличил. Така в представите на по-късно живелите писмеността останала като "гръцка" (елинска),както и Кирилицата днес бива назовавана с фалшивото име "славянска". Никой няма да ни признае заслугите за гръцкото писмо впрочем- поне не и в обозримо време. Приликите на 24-те му знака с някои наши далеч по-стари йероглифи обаче е поразителна,затова няма съмнение кой е изобретил първата писменост на земята и нашата борба занапред ще е този факт да бъде признат от целия свят. Когато това се случи,всекиму ще стане ясно чия писменост е по-стара и коя от коя произлиза: нашата (на 8000-9000 год.) или "гръцката" (на около 3000 год.).
не е интересно кой какво ще признава,ще пишем истината,азбуката е наша,българска и гърците са я взели от нас.Между другото има единв материал /не ми е под ръка/,където под формата на укор,данайците биват упреквани,че са взели от траките Боговете,обичаите,имената и пр. И все така!Да си вземем нашето,гръцка култура НЯМА,има тракийска присвоена от тях! Тяхното се вижда във филма Черна Атина,американски. Поздрави,сигурен съм,че не ми се сърдиш за инфантилните брътвежи! Жив и здрав!
цитирайДа помогна малко
Преди година - две написах нещичко за най-старата дума за "пиша" и "молив" - живата дума която банскалии и днес използват вместо молив - "рабило","ръбило"
/ръбя, рабя, наръбвам,правя,дялкам, ръбове - резки и черти.../, заедно с тази дума са ползвани и всички други за означаване на действието наръбвам=пиша, като браня, драпам, трапам,..но ии -- "грапя"- правя черти по земята, "резкам,драскам,дращя..днес има земеделски инструмент, който продължаваме да наричаме с древно-българското "грапа".
От тук е "гръцката" дума "графос-грапос-писмо" и производната "грапирам - гравирам", както си се досетил за надписа на дъното на таса..
Логиката ти при дешифрирането е желязна, защото изхожда от трако-българска позиция.
Поздрав!
цитирайПреди година - две написах нещичко за най-старата дума за "пиша" и "молив" - живата дума която банскалии и днес използват вместо молив - "рабило","ръбило"
/ръбя, рабя, наръбвам,правя,дялкам, ръбове - резки и черти.../, заедно с тази дума са ползвани и всички други за означаване на действието наръбвам=пиша, като браня, драпам, трапам,..но ии -- "грапя"- правя черти по земята, "резкам,драскам,дращя..днес има земеделски инструмент, който продължаваме да наричаме с древно-българското "грапа".
От тук е "гръцката" дума "графос-грапос-писмо" и производната "грапирам - гравирам", както си се досетил за надписа на дъното на таса..
Логиката ти при дешифрирането е желязна, защото изхожда от трако-българска позиция.
Поздрав!
nikikm написа:
не е интересно кой какво ще признава,ще пишем истината,азбуката е наша,българска и гърците са я взели от нас.Между другото има единв материал /не ми е под ръка/,където под формата на укор,данайците биват упреквани,че са взели от траките Боговете,обичаите,имената и пр. И все така!Да си вземем нашето,гръцка култура НЯМА,има тракийска присвоена от тях! Тяхното се вижда във филма Черна Атина,американски. Поздрави,сигурен съм,че не ми се сърдиш за инфантилните брътвежи! Жив и здрав!
Този материал определено е интересен- ако го откриеш прати го като лично съобщение,ще му открием полезно приложение.
demograph написа:
Да помогна малко
Преди година - две написах нещичко за най-старата дума за "пиша" и "молив" - живата дума която банскалии и днес използват вместо молив - "рабило","ръбило"
/ръбя, рабя, наръбвам,правя,дялкам, ръбове - резки и черти.../, заедно с тази дума са ползвани и всички други за означаване на действието наръбвам=пиша, като браня, драпам, трапам,..но ии -- "грапя"- правя черти по земята, "резкам,драскам,дращя..днес има земеделски инструмент, който продължаваме да наричаме с древно-българското "грапа".
От тук е "гръцката" дума "графос-грапос-писмо" и производната "грапирам - гравирам", както си се досетил за надписа на дъното на таса..
Логиката ти при дешифрирането е желязна, защото изхожда от трако-българска позиция.Поздрав!
Преди година - две написах нещичко за най-старата дума за "пиша" и "молив" - живата дума която банскалии и днес използват вместо молив - "рабило","ръбило"
/ръбя, рабя, наръбвам,правя,дялкам, ръбове - резки и черти.../, заедно с тази дума са ползвани и всички други за означаване на действието наръбвам=пиша, като браня, драпам, трапам,..но ии -- "грапя"- правя черти по земята, "резкам,драскам,дращя..днес има земеделски инструмент, който продължаваме да наричаме с древно-българското "грапа".
От тук е "гръцката" дума "графос-грапос-писмо" и производната "грапирам - гравирам", както си се досетил за надписа на дъното на таса..
Логиката ти при дешифрирането е желязна, защото изхожда от трако-българска позиция.Поздрав!
Да- помня статията,а помощта ти е добре дошла по всяко време! Успешна наука се прави преди всичко от добри екипи- не просто от добри специалисти. Предложения от теб вариант изглежда твърде обещаващ,
затова ще помисля върху него: колективната мисъл винаги е по-успешна от самостоятелната.
Поздравления за материала!
Киприда е друго име на Афродита - вероятно, знаеш.
За думата КУПЕ, КЕПЕ - за връхна защитна дреха, се среща и в Родопа (нещо като КйЕПйЕ/КхЕПхЕ звучи или като КьоПйЕ).
А, за
I) Преславски инвентарен надпис -
- двуеточията, видях и една точка, ... а дето е като буква "Х" ми се струва, изглежда повече като знака за събиране (плюс), ... а две долепени "о"-та - като знака за безкрайност(полегнала 8-ца)... има и друго... а накрая буквите са написани стъпаловидно... - Разглеждани ли са подобни детайли, хипотези?
Разбира се, аз съм само една любопитка, а не специалист(ка) в тази област...
Може, пък, да се окаже полезно!
Поздрави!
цитирайКиприда е друго име на Афродита - вероятно, знаеш.
За думата КУПЕ, КЕПЕ - за връхна защитна дреха, се среща и в Родопа (нещо като КйЕПйЕ/КхЕПхЕ звучи или като КьоПйЕ).
А, за
I) Преславски инвентарен надпис -
- двуеточията, видях и една точка, ... а дето е като буква "Х" ми се струва, изглежда повече като знака за събиране (плюс), ... а две долепени "о"-та - като знака за безкрайност(полегнала 8-ца)... има и друго... а накрая буквите са написани стъпаловидно... - Разглеждани ли са подобни детайли, хипотези?
Разбира се, аз съм само една любопитка, а не специалист(ка) в тази област...
Може, пък, да се окаже полезно!
Поздрави!
indiram написа:
Поздравления за материала!
Киприда е друго име на Афродита - вероятно, знаеш.
За думата КУПЕ, КЕПЕ - за връхна защитна дреха, се среща и в Родопа (нещо като КйЕПйЕ/КхЕПхЕ звучи или като КьоПйЕ).
А, за
I) Преславски инвентарен надпис -
- двуеточията, видях и една точка, ... а дето е като буква "Х" ми се струва, изглежда повече като знака за събиране (плюс), ... а две долепени "о"-та - като знака за безкрайност(полегнала 8-ца)... има и друго... а накрая буквите са написани стъпаловидно... - Разглеждани ли са подобни детайли, хипотези?
Разбира се, аз съм само една любопитка, а не специалист(ка) в тази област...
Може, пък, да се окаже полезно! Поздрави!
Киприда е друго име на Афродита - вероятно, знаеш.
За думата КУПЕ, КЕПЕ - за връхна защитна дреха, се среща и в Родопа (нещо като КйЕПйЕ/КхЕПхЕ звучи или като КьоПйЕ).
А, за
I) Преславски инвентарен надпис -
- двуеточията, видях и една точка, ... а дето е като буква "Х" ми се струва, изглежда повече като знака за събиране (плюс), ... а две долепени "о"-та - като знака за безкрайност(полегнала 8-ца)... има и друго... а накрая буквите са написани стъпаловидно... - Разглеждани ли са подобни детайли, хипотези?
Разбира се, аз съм само една любопитка, а не специалист(ка) в тази област...
Може, пък, да се окаже полезно! Поздрави!
Детайлите винаги са интересни,но за по-дълбоко вглеждане в тях са нужни повече хора. Афродита пък е Киприда не само защото е "от Кипър",но и защото е "Кипрата". А това за Родопите е принос към изследването- несъмнен остатък от същата дума. Благодаря!
благодаря
цитирайВеликолепно обоснован научен труд!
Възхищавам ти се!
цитирайВъзхищавам ти се!
faktifakti написа:
благодаря
:)) Винаги на твоите услуги!...
katan написа:
Великолепно обоснован научен труд!
Възхищавам ти се!
Възхищавам ти се!
Поклон пред твоя патриотизъм!
... и с финал, създаващ настроение.
С уважение - Литатру!
цитирайС уважение - Литатру!
litatru написа:
... и с финал, създаващ настроение.
С уважение - Литатру!
С уважение - Литатру!
С уважение и към теб,Вели- желая ти все нови и нови творчески успехи!
Търсене
Блогрол
1. Потомци на Алцек в Италия- гайди и тъпани,Български носии,цървули и навуща
2. Българска аристокрация през XV-XVII век
3. Българи от Ниш 2018 г. празнуват деня на Съединението
4. 105 Български въстания срещу турците
5. Български печат на 4300 години
6. Тракийската богиня ДУЛА- виж ДУЛО и календарния термин ДИЛОМ
7. Автономни градове и области през XV-XVI в. в България
8. Тюрколози умишлено крият стари истории на България,издадени преди векове в чужбина
9. Фалшификатори на Българската история върлуват безнаказано в Уикипедия
10. Спароток срещу фалшификаторите на история
11. Мнението на велики личности за Българите
12. Скитско племе Авари- факти и извори
13. Ето колко е лесно да се разбере истината за произхода ни: статия на Спароток
14. "Пра"-Българите са потурчени с купища цинични лъжи по наш адрес,измислени от руската "наука"
15. България е дала заем на Франция през 1907 г. 145 милиона златни лева
16. Българска сватба от старо време- ориг.запис от 1962 г.,няма къде да го видите днес
17. Германски племена с феноменални имена: Дули,Галомани,Кавки,Камари,Фраки,Аварини,Еруски (Етруски),Балти,Бактери (=Бактри),Аугандзи (=Афганци),Албани,Гермиони,Вируни,Варни и пр.
18. Бълг.език забранен в Татарстан 1928 г.,а татарите клали Българи в Русия 1884г.
19. Руснаци спрягат Българите в конференция за Тенгри
20. Руски данни за Киев- основали го индуси,в него имало монголоиди и тюрки
21. Русите роднини на тюрките- руска статия
22. Евреите с италиански корени,навярно от етруските
23. Манихейството вид гностицизъм,основа на дуализма и богомилството
24. Орфей и синът му били в Египет- Спароток
25. Български календарни животни в дакийския зодиак
26. Сърби и Хървати в Стара Велика България
27. Българските тайни езици- част от тях
28. Истинската Илиада е фригийската
29. Именникът на князете- проучване на Стефан Чурешки
30. Ценни сведения за морските народи
2. Българска аристокрация през XV-XVII век
3. Българи от Ниш 2018 г. празнуват деня на Съединението
4. 105 Български въстания срещу турците
5. Български печат на 4300 години
6. Тракийската богиня ДУЛА- виж ДУЛО и календарния термин ДИЛОМ
7. Автономни градове и области през XV-XVI в. в България
8. Тюрколози умишлено крият стари истории на България,издадени преди векове в чужбина
9. Фалшификатори на Българската история върлуват безнаказано в Уикипедия
10. Спароток срещу фалшификаторите на история
11. Мнението на велики личности за Българите
12. Скитско племе Авари- факти и извори
13. Ето колко е лесно да се разбере истината за произхода ни: статия на Спароток
14. "Пра"-Българите са потурчени с купища цинични лъжи по наш адрес,измислени от руската "наука"
15. България е дала заем на Франция през 1907 г. 145 милиона златни лева
16. Българска сватба от старо време- ориг.запис от 1962 г.,няма къде да го видите днес
17. Германски племена с феноменални имена: Дули,Галомани,Кавки,Камари,Фраки,Аварини,Еруски (Етруски),Балти,Бактери (=Бактри),Аугандзи (=Афганци),Албани,Гермиони,Вируни,Варни и пр.
18. Бълг.език забранен в Татарстан 1928 г.,а татарите клали Българи в Русия 1884г.
19. Руснаци спрягат Българите в конференция за Тенгри
20. Руски данни за Киев- основали го индуси,в него имало монголоиди и тюрки
21. Русите роднини на тюрките- руска статия
22. Евреите с италиански корени,навярно от етруските
23. Манихейството вид гностицизъм,основа на дуализма и богомилството
24. Орфей и синът му били в Египет- Спароток
25. Български календарни животни в дакийския зодиак
26. Сърби и Хървати в Стара Велика България
27. Българските тайни езици- част от тях
28. Истинската Илиада е фригийската
29. Именникът на князете- проучване на Стефан Чурешки
30. Ценни сведения за морските народи