Постинг
03.06.2023 22:13 -
По-добре никога отколкото късно
Бездънна нощ върху клепачите ми каца
от толкова години изцедена.
Докосвам те далечна и мъглява,
и като истината бивша непотребна.
...Студено е. Самотница душата
кълве трохите вънка на перваза.
Във малкото врабче я припознава
лъчът огледал пустата ми стая.
Дошлата навреме любов може да остарее и умре, но дошлата късно остава вечна.
И само закъснялата любов може да пречисти душата ти и да я покаже на слънцето в образа на врабче.
Нека я има, Мисана!
цитирайИ само закъснялата любов може да пречисти душата ти и да я покаже на слънцето в образа на врабче.
Нека я има, Мисана!
Чудесен стих.
Не съм чел Данте в оригинал, но на български ти си Данте.
цитирайНе съм чел Данте в оригинал, но на български ти си Данте.
направо е много интересно стихотворение.
цитирайzemja написа:
Има и друга истина:
Дошлата навреме любов може да остарее и умре, но дошлата късно остава вечна.
И само закъснялата любов може да пречисти душата ти и да я покаже на слънцето в образа на врабче.
Нека я има, Мисана!
Дошлата навреме любов може да остарее и умре, но дошлата късно остава вечна.
И само закъснялата любов може да пречисти душата ти и да я покаже на слънцето в образа на врабче.
Нека я има, Мисана!
5.
missana -
Благодаря ти, Круме! Трогнат съм от сравнението. Да ти е много хубава неделята и
04.06.2023 09:46
04.06.2023 09:46
krumbelosvet написа:
Мисана.
Чудесен стих.
Не съм чел Данте в оригинал, но на български ти си Данте.
Чудесен стих.
Не съм чел Данте в оригинал, но на български ти си Данте.
успешна новата седмица!
rosiela написа:
Младене, направо е много интересно стихотворение.
Добре е, че я има, пожалена от вятъра в ъгълчето на перваза за мръзнещото и разрошено от бурите врабче. Но истинският пир е в светлината на търсещия лъч, намерил тъжното врабче, с топлината си да го погали.
цитирайemelika написа:
За прегладнелия трошицата е пир.
Добре е, че я има, пожалена от вятъра в ъгълчето на перваза за мръзнещото и разрошено от бурите врабче. Но истинският пир е в светлината на търсещия лъч, намерил тъжното врабче, с топлината си да го погали.
Добре е, че я има, пожалена от вятъра в ъгълчето на перваза за мръзнещото и разрошено от бурите врабче. Но истинският пир е в светлината на търсещия лъч, намерил тъжното врабче, с топлината си да го погали.
Много ме трогна.
