Постинг
28.09.2022 17:11 -
За розовите очила
ЗА РОЗОВИТЕ ОЧИЛА
Все мисля си какво е любовта -
игра, тъга или забрава?
Защо когато ме препъне тя
от разум и разсъдък ме лишава?
Аз влюбвам се и обърквам си ума,
загубвам за реалността представа,
забравям болката, политам и...
единствено сърцето разсъждава.
Когато се разбудя някой ден,
очите ще отворя и ще осъзная,
че вече свършила е приказката луда .
Ако назад отправя взора отрезвен,
ще разбера ли чак тогаз, че любовта
е най-милата, най-сладката заблуда?
Май розовите очила единствени ни спасяват от сивотата и грозотата на света във времето, в което живеем.
Поздравления за хубавите стихове!
Честита есен, Вал! Успех, късмет и светли вдъхновения!
цитирайПоздравления за хубавите стихове!
Честита есен, Вал! Успех, късмет и светли вдъхновения!
donchevav написа:
Май розовите очила единствени ни спасяват от сивотата и грозотата на света във времето, в което живеем.
Поздравления за хубавите стихове!
Честита есен, Вал! Успех, късмет и светли вдъхновения!
Поздравления за хубавите стихове!
Честита есен, Вал! Успех, късмет и светли вдъхновения!
Вени, ти добре го казваш за очилата, но аз си мисля за очите под очилата. Ако те са истински и могат да отронят сълза не само от болка, тогава сърцето може и да се влюби без да се интересува много от ума, нали?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол