В цветна хартия завих надеждата,
за да запазя повърхността и цяла!
Сложих, като теб тъмни очила,
да не изглеждам призрачно бяла!  

Исках да съм нежна стихия,
носеща във себе си заряд!
Да съм невидима магия,
в собствен, изолиран свят!  

Но понякога се случват и такива,
моменти на кармичен  застой.
А прозрението сякаш ни убива,
по- бързо от Слънчевия зной!  

Усещам, как угасва стремежа,
не подхранван от сетивни игри.
И в история тихо се превръщат,
наивни пориви и живи искри!        

Усеща се поетичния талант,скрит зад тези стихове!

Благодаря, Младши! Весел уикенд!