Постинг
17.12.2020 23:06 -
Прощавам ти, но...
И в този съден ден явявам се пред Теб,
захвърлил хилядите кожи на живота...
Навярно помниш своя Син самотноклет,
до края молещ се, разпънат на Голгота.
Преминах в транс пустинята от земни дни
(под птици стръвни късащи месото на душата)
към Истината вулканични чувства устремил,
с очи попили в ирисите тръпката на необята.
Не нося в пазвата си скъпоценен земен дар,
а само ерес, по-свещена от петте прободни рани,
превърнала страданието ми в любов-пожар
към всички клетници за царството Ти все незвани.
На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека.
Защото сянката на страховито бъдеще надвисва
и липсва силата закрилница готова да помогне.
Безпомощни са вече даже светлите орисници,
а вяра и надежда са заключениците бездомни.
И в този съден ден изправям се пред Теб
от кръста тежък, върху който ме остави.
Да си припомниш Син и прокълнАт Поет...
Прощавам, Ти, но братята ми не забравяй!
захвърлил хилядите кожи на живота...
Навярно помниш своя Син самотноклет,
до края молещ се, разпънат на Голгота.
Преминах в транс пустинята от земни дни
(под птици стръвни късащи месото на душата)
към Истината вулканични чувства устремил,
с очи попили в ирисите тръпката на необята.
Не нося в пазвата си скъпоценен земен дар,
а само ерес, по-свещена от петте прободни рани,
превърнала страданието ми в любов-пожар
към всички клетници за царството Ти все незвани.
На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека.
Защото сянката на страховито бъдеще надвисва
и липсва силата закрилница готова да помогне.
Безпомощни са вече даже светлите орисници,
а вяра и надежда са заключениците бездомни.
И в този съден ден изправям се пред Теб
от кръста тежък, върху който ме остави.
Да си припомниш Син и прокълнАт Поет...
Прощавам, Ти, но братята ми не забравяй!
Когато се стремиш към Истината в този земен живот, сам си носиш Кръста към Голгота...
Жестока констатация!
Моите поздравления за този мъдър стих, Мисана!
цитирайЖестока констатация!
Моите поздравления за този мъдър стих, Мисана!
zemja написа:
В сянката на страховито бъдеще... Когато се стремиш към Истината в този земен живот, сам си носиш Кръста към Голгота...
Жестока констатация!
Моите поздравления за този мъдър стих, Мисана!
Жестока констатация!
Моите поздравления за този мъдър стих, Мисана!
Поощрителните ти думи значат много за мен.
Направо те блъска в дуваря- деметен в калта те търкаля.
цитирайmorskipesni написа:
Тресе ли гъзосъклетът? Направо те блъска в дуваря- деметен в калта те търкаля.
понеже мозъкът ти се намира в задните части. Но грешиш - при другите, той е разположен, където трябва. Тези чернилки са те побъркали. Наистина е гадно като си представя как им лъскаш...чепиците!
5.
tikovpisane -
Още едно твое стихотворение, Приятелю, което минава в графата "Любими".
18.12.2020 11:09
18.12.2020 11:09
То май повечето ти стихове вече са там. Невероятни размисли и истини си написал! А любимите ми редове са тези:
"На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека."
Мъдро, Младене! Поздравявам те!
цитирай"На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека."
Мъдро, Младене! Поздравявам те!
разтърсващо е. Чета го няколко пъти и съм напълно съгласна с мнението на Ваня.
Днес имах задачи, ча чак сега сядам и го видях.
цитирайДнес имах задачи, ча чак сега сядам и го видях.
tikovpisane написа:
Още едно твое стихотворение, Приятелю, което минава в графата "Любими". То май повечето ти стихове вече са там. Невероятни размисли и истини си написал! А любимите ми редове са тези:
"На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека."
Мъдро, Младене! Поздравявам те!
"На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека."
Мъдро, Младене! Поздравявам те!
rosiela написа:
Младене, разтърсващо е. Чета го няколко пъти и съм напълно съгласна с мнението на Ваня.
Днес имах задачи, ча чак сега сядам и го видях.
Днес имах задачи, ча чак сега сядам и го видях.