Изненадващо е, че в народ като нашия, в който няма семейство без емигранти, властва дълбоко чувство на расизъм.

Това се обяснява често като страх от непознатото, ала вече масово пътуваме, излизаме отвъд граница, ала май не си разширяваме кръгозора или иначе казано - навън сме отворени и приемащи, обратно вътре пак се затваряме и ставаме нетолерантни.

Всички се корени, за мен, в собствените ни несигурности и вечното усещане, че някой ни „крои шапката”, тоест „чуждият” задължително иска да ни „превземе”, „претопи”, „нещо лошо да ни стори”.

 

Може да прочетете целия материал на: 

https://www.svobodnaevropa.bg/a/studenti-balgariya-rasizam/32859730.html 

не се събират на групи и не се бият ей така, за спорта, с местните.
Ти ходи ли да ги видиш мигрантите или голямо шубе те хвана?