Далеч не из най-посредствените са онези, на които така горещо им се иска да бъдат нещо „повече“, отколкото изглеждат в собствените си очи и в очите на другите.

     И все пак пред по-голямата част от тези недоволни от самите себе си хора се рее една "фата моргана", – и тук мнозина се оставят така или иначе да бъдат подмамени от призрака на свободата тъкмо натам, където за тях не може да има истинска свобода, и те завършват земните си дни огорчени, че техните съвременници не са им засвидетелствували онова признание, което според самите тях – са заслужавали…

     Един ненавижда длъжността, която заема, за да осигури своето препитание, тъй като преценява, че познанията и способностите му надхвърлят изискванията, произтичащи от неговото положение, – друг пристъпва, изпълнен с досада, към работата си, понеже получаваното за нея възнаграждение му се струва по-малко, отколкото той самият смята, че е заслужил.

     Един се оплаква всеки божи ден от съдбата си, защото му е отказала онази степен на образование, която той би следвало да удостовери със съответен документ, ако иска да се домогне до единствено подходящото според него поприще, – друг пък проклина цялото човечество за това, че още по рождение не е получил онези земни блага, които би си отредил сам, стига да имаше властта да стори това.

     За всеки един от тях неосъществената цел изглежда различна, – ала всички те са единодушни в твърдото си убеждение, че биха могли да бъдат „повече“ от онова, което са – и това убеждение е наистина основателно, макар причините да са други!

     Искаш значи да бъдеш „повече“ от онова, което си?!

     Следователно ти все още „си“ твърде малко! –

     Твърде малка част от тебе „е“! – –

     Ти чувствуваш, че можеш да бъдеш „повече“, но също така и „по-малко“, отколкото изглеждаш пред самия себе си и пред другите.

     Чувствуваш, че в тебе живее едно множество, – че това множество може да стане както „по-голямо“, така и „по-малко“. –

     Искаш ли да бъдеш „повече“, отколкото си, стани тогава повече!

     Не се примирявай да бъдеш толкова „малко“, колкото си днес!

     Не се задоволявай с желания, а стани „повече“, защото с цялата си воля се стремиш да бъдеш „повече“!

     В тебе има много повече, отколкото би дръзнал да предположиш!

     И до днес има в теб от стародавни времена доста нещо, което решително не искаш вече да бъдеш, и ти ще трябва да го изтръгнеш с всички сили от своята „същина“, ако не желаеш, погубвайки другите, да погубиш и себе си…

     Но в теб има същевременно неизразимо много неща, които не си успял още да усвоиш, – за много от тях не си се догаждал и в най-дръзките си блянове! – –

     Между това, което не бива вече да бъдеш, и другото, което все още не си, лежи онова малко, което днес с пълно право намираш за „твърде малко“ като израз на твоето самоосъществяване…

     Духовната искра Божия е онова, което се изживява в твоето собствено „Аз“, и тя наистина знае, че ти би могъл да бъдеш много „повече“, отколкото си бил досега!

     Ти само възприемаш в земното си съзнание онова, което живее в най-съкровените дълбини на твоето същество.

     Там, където твоето същество жадува да се допълни с всичко, което то още не е!

     Затова искаш да бъдеш „повече“ в света на тленността, – затова се стремиш да станеш „повече“ във всекидневния си живот, където единствено Необходимостта определя какво можеш да постигнеш! –

     А тук ти ще успееш да станеш „повече“, отколкото си днес, само ако ти се удаде да възприемеш „повече“ неща в своята „същина“!

     Трябва повече да изискваш от себе си, за да можеш повече и да получиш!

     С ясна, вътрешно непоколебима воля трябва да решиш в себе си какво всъщност искаш да „бъдеш“, – с волята, присъща на всеки спортист, който добре съзнава, че неговата подготовка му дава несъмнено право да защити успешно „класата“ си!

     И ти ще трябва, като този спортист, да напрегнеш всички сили, за да бъдеш винаги „във форма“, – а както за тебе, така и за него това се постига единствено чрез отказ от доста неща, позволени наистина за други, но не и за онзи, който се стреми да стане „повече“, – колкото и много да е днес! – –

     Зад желанието да бъдеш „повече“ от „другите“ се крие единствено импулсът да бъдеш повече, отколкото ти самият си, защото все още и ти си, подобно на другите: – едва в най-малка степен онова, което можеш да бъдеш! –

     Става въпрос за използването на сили, достъпни свободно и по всяко време за всички хора на тази земя, без изключение.

     Ала тези „душевни сили“ не могат да бъдат „използвани“, докато не успеем да ги обединим със своята съкровена „същина“.

     Трябва самите ние да станем онази душевна сила,  която искаме да използваме и чрез която сме готови да постигнем своето самоосъществяване!

     И с по-нисшите сили в себе си ще можеш да разполагаш само ако те изпълнят твоето „същество“ и се отъждествят по този начин с теб.

     Единствено онова, което самият ти „си“, може да ти бъде послушно: – да ти принадлежи, като ти засвидетелствува „послушание“ и се „вслушва“ в твоята воля!

     Както не би могъл да стигнеш никога до Бога, ако Той не се съедини сам с твоята собствена „същина“, – така не ще можеш да действуваш и чрез никоя душевна сила, докато сам не я обединиш със своята „същина“! – –

     Не бива обаче да се опитваш да действуваш схематично, като призоваваш, така да се каже, една по една душевните сили, които трябва да изпълнят занапред твоето „същество“!

     Недей подценява отприщващата сила, която неизменно се пробужда дейна в теб, застанеш ли пред нещо, засега само предугаждано! – –

     Внимавай и за онова в себе си, което е все още скрито за теб! –

     Искаш ли да обединиш един ден в себе си възвишените душевни сили, които не са се още събудили за живот в твоето „същество“ и затова ти не „си“ все още тези сили, достатъчно е да запазиш своята обща целенасоченост!

     И сред престъпниците има такива, които са “повече“ от някои други, – само че те са устремени към зейналите бездни на първобитния човек-животно на тази земя, – докато твоята висока цел е вечният духовен Човек, у когото ти отново ще откриеш себе си някога, обединен с всички родени в Духа, след като завърши безспирната ти борба със самия теб през този земен живот! –

     Държиш ли винаги пред очи целта си, можеш уверено да крачиш напред, без тревога и без страх!

     Така по време на земния си живот ти ще обединяваш в себе си все повече душевни сили, от които ще се нуждаеш един ден за своето най-високо въздигане!

     А колкото повече се изпълваш вътрешно с възвишени душевни сили, толкова по-лесно ще ти бъде да осъзнаеш, че каквото и положение да заемаш в йерархията на този земен живот, ти си напълно свободен да се самоосъществиш!

     Никое човешко занятие не е до такава степен незначително, че да не може да стане поле за изява на така широкообхватно въздействуващото самоосъществяване на един човек, успял да обедини толкова много душевни сили в себе си!

     Във всяка професия, – на всяка длъжност, която Необходимостта ти предлага в даден момент, – ти можеш да бъдеш много повече, отколкото изглеждаш!

     Не бива да се учудваш, ако скоро забележиш, че другите също разбират колко богата е твоята индивидуална „същност“ и те преценяват вече единствено по лъчезарната сила на нейната пълнота, каквото и стъпало да заемаш тук, в земната йерархия! – –

     Сега ти наистина си станал „повече“ от другите, – а така ще подтикнеш и тях да станат „повече“, отколкото първоначално са били, – също както този, който е тръгнал да търси злато и се е върнал забогатял, събужда у другите волята да сторят и те същото.

     В заблудата, че неудовлетвореността ти се корени единствено във външното, твоите непрестанни усилия да бъдеш „повече“ от това, което си, са оставали винаги досега напразни.

     Но този твой стремеж няма да остане неосъществен, стига само да го насочиш занапред навътре в себе си!

     Тук, където самият ти представляваш едно множество, способно както да се увеличава, така и да намалява, – тук никаква външна сила не е в състояние да ограничи свободата ти, и ако действително станеш „повече“, отколкото ти се е удало до този ден, то и твоето самоосъществяване във външния свят ще те изпълва неизменно с чувство на щастие и вътрешно задоволство!

     Едва когато съумееш да осъществиш всичко, което носиш скрито в себе си, за да добие то завършеност в тебе, – едва тогава ще си постигнал и наистина намерил себе си! –

     В процеса на своето самоосъществяване ти си създаваш онази вечно трайна форма на съзнание, за която копнееш в най-потайните и най-съкровените си молитви към съдбата…

     Но единствено самият ти си ковачът на своята съдба, – и както тук, на земята, си принуден да изтърпиш онова, което си предопределил като свой жребий преди падението си в земно съзнание, така и след последния си дъх ще можеш да намериш себе си единствено в сътворената от самия тебе форма на самосъзнание: – в своето самоосъществяване. – –




– – – – – – –
Източник: "Призракът на свободата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "АТЛАНТИДА"
Преводач: Борис Стоянов