Прочетен: 669 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2020 14:56
Цвете малко се роди,чисто и неопетнено.Времето се развали капаха сълзите от дъжд по него.Цвете,цвете тъй ранимо не можа да се присподоби,вечнно различно си остана срещу еднаквите лъжи.Свободно като птица беше и желаеше тая свобода.Стъклен капак искаха да я покрият,но така и не успя.Мечтаеше за слънчеви лъчи,но така и слънце не изгря,остана си само срещу мечтите и повече не погледна на горе към небето.Кал и тиня го покри не можеше да диша.Ех цвете,цвете тъй различно остани си само с мисълта за нещо по различно.Минаха година,две,три от красивото цвете нищо не остана,потънало в пепелта мечтаело като феникс да възкрасне и да се роди отново,но не била птица,а малко цвете.Нощта прибира сенките край мене.Със стъпки тъй познати от преди.Дъждът измита с нежна ласка спомени от хора,оставили на бързо своите следи.Пресичат се светулки в мрака.Във кръг се лутат като в призрачна игра.Сълзите ми целуват без умора и ме прегръщат със своя танц на любовта.Луната,спътница едничка припомниха ми колко много ме боли.Единствено тъгата ми остана.От неизказаните думи душата ми кърви.В очите има само болка като тъжно цвете и умира не погалено от нечии ръце.