Елизабет Гилбърт


   „Преди няколко години бях заседнал в автобус в Ню Йорк по време на час пик. Трафикът беше замрял. Автобусът беше пълен със студени, уморени хора, които бяха дълбоко раздразнени един от друг, от самия свят. Двама мъже изреваха един срещу друг за бутане, което можеше да е умишлено или не. Качи се бременна жена, но никой не й предложи място да седне. Ярост се носеше във въздуха; нямаше и капка милост. Но когато автобусът наближи Седмо авеню, шофьорът се включи на интеркома. „Хора,“ каза той, „знам, че сте имали тежък ден и сте разочаровани. Не мога да направя нищо за времето или трафика, но ето какво мога да направя. Докато всеки слиза от автобуса, аз ще протегна ръка към вас. Минавайки, пуснете проблемите си в дланта ми, става ли? Не носете проблемите си вкъщи на семействата си тази вечер, просто ги оставете при мен. Моят маршрут минава точно покрай река Хъдсън и когато мина оттам по-късно, ще отворя прозореца и ще изхвърля проблемите ви във водата."  Сякаш заклинание бе премахнато. Всички избухнаха в смях. Лицата заблестяха от изненада и радост. Хората, които се преструваха през последния час, че не забелязват съществуването на другия, изведнъж се ухилиха един на друг, този сериозно ли? О, да, беше сериозен. На следващата спирка, точно както беше обещано, шофьорът протегна ръка с дланта нагоре и зачака.
   Един по един всички излизащи пътници поставиха ръце точно над неговата и имитираха жеста на пускане на нещо в дланта му. Някои хора се смееха, докато правеха това, други се разплакаха, но всички го направиха. Шофьорът повтори същия прекрасен ритуал и на следващата спирка. И по-следващата. По целия път до реката. Живеем в труден свят, приятели.
   Понякога е изключително трудно да бъдеш човек. Понякога имате лош ден. Понякога имате лош ден, който продължава няколко години. Борите се и се проваляте. Губите работа, пари, приятели, вяра и любов. Ставате свидетели на ужасни събития, които се разгръщат в новините, и се страхувате и се отдръпвате. Има моменти, когато всичко изглежда обвито в тъмнина. Копнеете за светлината, но не знаете къде да я намерите. Ами ако вие сте светлината? Ами ако вие сте самият агент на просветлението, за което моли една тъмна ситуация? Ето това ме научи този шофьор на автобус, че всеки може да бъде светлината във всеки един момент. Този човек не беше голям силен играч. Той не беше духовен водач. Той не беше някакъв медиен инфлуенсър. Беше шофьор на автобус, един от най-невидимите работници в обществото. Но той притежаваше истинска сила и я използваше прекрасно в наша полза. Когато животът ми е особено мрачен или когато се чувствам особено безсилен пред световните проблеми, се сещам за този човек и се питам: Какво мога да направя точно сега, за да бъда светлината?

Разбира се, аз лично не мога да сложа край на всички войни, или да разреша глобалното затопляне, или да превърна досадните хора в напълно различни същества. Определено не мога да контролирам трафика. Но имам известно влияние върху всеки, срещу когото се сблъсквам, дори ако никога не говорим или не научавам името на другия. „Без значение кой си, къде се намираш, или колко обикновена или трудна може да изглежда твоята ситуация, вярвам, че можеш да осветиш своя свят. Всъщност вярвам, че това е единственият начин, по който светът някога ще бъде осветен, по едно ярко действие на благодат в даден момент, по целия път до реката."

Превод: Стелиян Рашков