Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2020 21:29 - Разлагащите се тела през 1720-те години раждат първата вампирска паника
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 533 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 31.10.2020 21:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Разлагащите се тела през 1720-те години раждат първата вампирска паника

Как суеверието се сблъска с опасенията за общественото здраве, за да създаде модерно чудовище

image

Вампирите се появяват, когато народната традиция запълва празнотата на научните познания. На тази илюстрация мъжете събират гробище, за да убият предполагаем вампир.

 (Leemage / Corbis чрез Getty Images) От Карина Уилсън SMITHSONIANMAG.COM
23 ОКТОМВРИ 2020 Г.  

През 1721 г. лондонският кюрат Томас Луис, загрижен за мефитната смрад на разлагаща се плът, просмукваща се от препълнени гробници в църквата си, публикува брошура „Сезонни съображения относно неприличния и опасен обичай да се погребват в църкви и църковни дворове“ . Според него вредните изпарения оскверниха пространството, отклонявайки събранието му от молитвата. Луис твърди, че миризмите също причиняват болести като чума, едра шарка и дизентерия.

 

Възгледът на Луис за мъртвите като опасни за живите се основава на съвременното научно мислене, което през 1720-те години не се е освободило съвсем от средновековните суеверия. Няколко години по-късно, от другата страна на Европа, в село Кисилево, в покрайнините на Хабсбургската империя, местните жители обвиняват по подобен начин труп за разпространение на болести, но чрез коренно различен метод на предаване.

През юли 1725 г. те извикаха Камерал Провизор, служител по здравето и безопасността. Обичайната загриженост на провизор Фромбалд в такива ситуации беше идентифицирането на причината за групата случаи и предотвратяването на пълноценна епидемия. Селяните вярвали, че Петър Благоевич, който починал десет седмици по-рано, бил излязъл от гроба си и донесъл смърт в домовете си. Вдовицата Благоевич твърди, че съпругът й е почукал на вратата след погребението, изисквайки обувките му, преди да се опита да я удуши. Благоевич остава активен през следващите девет нощи, атакувайки още девет селяни. При събуждане всяка жертва съобщава, че Благоевич „се е наложил върху тях и ги е потушил“. След като претърпяха мистериозно „двадесет и четири часово заболяване“, всички те умряха

Както Фромбалд е описал подробно в официалния си доклад , старейшините на селото вече са поставили диагнозата си: Благоевич е „вампири“, сръбската дума за „връщане от мъртвите “. Единствената работа на Фромбалд беше да подпечата това заключение. Селяните щяха да го вземат оттам.

И така, Фромбалд проведе официална аутопсия на ексхумирания Благоевич. Той записа външния вид (и миризмата) на трупа като „напълно свеж“. Той също така отбеляза появата на „прясна кръв“ около устата, предполагаемо изсмукана от жертвите. С подобни доказателства пред него той не можеше да получи никакво възражение срещу плана за действие на селяните, макар и отблъскващ. Докато караха заточен кол през торса на Благоевич, Фромбалд стана свидетел на „много кръв, напълно свежа“, която блика от ушите и устата - допълнително доказателство за статут на немъртви, ако е необходимо.

В доклада си до хабсбургските власти Фромбалд приема „всички индикации са налице“, че Благоевич наистина е вампир. В същото време той отказа да приеме каквато и да е вина, ако началниците му смятат, че заключението му е невежо. Той настоя, че вината е изцяло в селяните, „които са извън себе си от страх“, и той направи това, което трябваше да направи, за да ги успокои. Докладът му направи сензационно копие на вестник , което доведе до първата печатна употреба на местния термин „вампири“, който скоро ще се филтрира на други европейски езици .

Оплакването на Луис и разследването на Фромбалд произтичат от един и същ проблем с общественото здраве: близостта между живите и мъртвите. Това е било проблем от началото на урбанизацията в Европа от 11-ти век. Обикновено домове и фирми се изграждат около места за поклонение и прилежащите им гробища. Църквата не желаеше да промени това, тъй като инхумациите, на закрито и навън, бяха доходоносно начинание. Свещениците печелели значителни хонорари от провеждането на последните ритуали и реквиемни меси, както и от продажбата на посмъртни недвижими имоти - колкото по-близо до живите, толкова по-добре. Междувременно добрите християни се утешаваха да знаят, че ще се разпаднат до познати хора и места, в защитен кордон на молитва и спомен. Но с натрупването на вековете,

Когато всички парцели в гробището бяха пълни - както се случваше все повече и повече в края на 17-ти век - секстоните добавиха още един слой, изкопавайки гробове два, а не обичайните шест фута под. Телата на бедните или жертвите на чума бяха изхвърляни масово в ями. Повечето трупове бяха облечени само в плат, тъй като ковчезите се смятаха за лукс.

Всичко, което било необходимо на мъртвите да възкръснат, била силна дъждовна буря, глутница мародерски кучета или небрежен пиян гробар (виж: Хамлет ). Някои бяха изсъхнали до костите, докато други изглеждаха румени и сити, по- реалистични, отколкото когато ахнаха на кухите си смъртни легла. Медицинската наука не е успяла да обясни тези подобни патологични аномалии, но народната традиция е получила име на неразпадналия се , възторжен , от френския глагол revenir , „да се върне“. Славянският термин е „ Vampyr“ или „ upyr“ .

С всяко име се смяташе, че тези чудовища са резултат от неправилно спазвани погребални ритуали или подозрителна смърт. Отказвайки се от правилните церемонии, неспособни да си починат, те се измъкнаха от гробовете си, атакувайки близки и приятели, които на свой ред умряха. Средновековният лек бил драстичен: ексхумирайте, забийте, обезглавете и изгорете, преди да разпръснете пепелта в течаща вода. С възрастта на Просвещението това ужасяващо решение започна да изглежда като суеверна глупост, особено за католическите и протестантските епископи, които искат да се движат с времето - и далеч от лова на вещици. В началото на 18-ти век на енорийските свещеници е било забранено да извършват подобни тайни ритуали.

imageНа гробището на невинните в Париж вонята на трупове и общото присъствие на смърт пораждаха страхове от вампирско поведение. (Илюстрация от Теодор Йозеф Хуберт Хофбауер чрез Wikicommons )

Независимо от това, вампирите продължават. Когато техните съобщения за върнатите мъртви попаднали на глухи уши в епископския дворец, енориашите, плащащи данъци, се обадили на представителя на местното правителство. В края на 1731 г. австро-унгарският полков полеви хирург Йоханес Флукингер пътува до сръбското село Медвегия (на около 120 мили от Кисилево, на османската граница), за да разследва друга поредица от мистериозни смъртни случаи. Този път заподозряният „вампир нула“ беше албанец на име Арно Паоле. Когато беше жив, Паоле твърди, че се е предпазил от ухапване на вампир, като е изял мръсотия от гробницата му и се е прочистил с кръвта му. За съжаление тези предпазни мерки не му попречиха да си счупи врата, когато падна от вагон със сено. Четиридесет дни след смъртта му, четирима селяни обявиха, че починалият Паоле се е върнал „за да ги измъчва” - и след това тези четирима незабавно изтекли. Местните старейшини (съветвани от техния администратор илиhadnack , който очевидно е имал предишен опит в такива въпроси) разсече трупа на Паоле и го намери „пълен и нетлен“, докато „... от очите, ушите и носа му течеше напълно прясна кръв“. Доволни от доказателствата, местните жители забили кол през торса, „след което той издаде забележимо стенене и обилно окървави“.

Всичко беше спокойно около пет години. За съжаление, вампирът Паоле също беше смучал телета по време на буйството си. Тъй като замърсеният добитък узрявал и бил заклан, тези, които консумирали месото, също се заразявали, в резултат на което ставали 17 нови вампири.

Експерт по заразни болести, Флюкингер систематично разпорежда ексхумация и извършва аутопсии на всички заподозрени. В интерес на предотвратяването на епидемия - и по-нататъшна паника в селото - той потърси научно обяснение за внезапната им смърт и очевидните аномалии в разлагането.

За пореден път той не можа да намери доказателства за известни заболявания. Народната хипотеза изтласква науката като най-правдоподобната диагноза. Флукингер класифицира всеки от труповете пред себе си като разлагащ се или непокварен. Като се има предвид неговата имперска лоялност, не е изненадващо, че той е бил склонен да определя етикети на външни лица (турци или селяни) като вампири и е карал да се справят с тях по традиционния начин. Тези от по-богатите унгарски семейства - като съпругата и новороденото бебе на бедняка - бяха тихо върнати в посветена земя.

През януари 1732 г. докладът на Флюкингер, „Visum et Repertum“ („Видян и докладван“), разпалва още един фурор. В научните, религиозните и съдебните кръгове бушуваха дискусии относно естеството на тези така наречени вампирски епидемии. Възможно ли е вампирите да са истински, крайният резултат от разхвърляна смърт или погребение? Трябва ли гражданите да се страхуват, че кръвосмучещите духове могат да ги нападнат в леглата си? В кой случай беше ли безопасно да се живее близо до гробище? Трябва ли, както Луис и кохортата му отдавна предполагат, мъртвите да бъдат погребани сигурно в гробища с високи стени извън границите на града? Въпросът е спрян до 1746 г., когато ученият на Ватикана Дом Августин Калмет завършва в своите „Dissertations sur les apparitions”Че, настрана Писанието, никой не е станал от гроба. Той класифицира вампирите като същества на въображението, а не като непосредствена заплаха.

Заключението на Калмет съвпада с раждането на движението за реформа на гробищата, особено във Франция. Ако отцепените мъртви не бяха оживени от свръхестествени сили, тогава разумни, практични мерки биха били достатъчни, за да запазят труповете в границите им. Докато градостроителите като лондонския Кристофър Рен се застъпват за гробища извън границите на града още през 1708 г. , Париж ръководи законодателния път, като ограничава погребенията в църкви и градски църковни дворове през 1765 г. През 1780 г. прословутото централно парижко гробище на невинните, което е било доста буквално се пръсна по шевовете, беше затворен и изпразнен . Останките са били презаровени в катакомби.

Визията на Луис за санитарните гробници най-накрая е реализирана в градинските гробища от 19-ти век. Pиre Lachaise е първият, който отваря врати извън Париж през 1804 г. Със скъпо покойниците, които сега са защитени от погледа и без ума, някога истинският страх на хората от мародерски трупове изчезва в миналото. Вампирите, благодарение на новия си измислен статус, процъфтяват през 1800-те. В романтичната литература те са били възвърнати като ефимерни, ограничени фигури, намиращи естествен дом сред елегантните паметници на новите некрополи. Те изхвърлиха бившата си идентичност като едва разумни духове, пълзящи от зловонната кал на градските гробове, и отново се издигнаха като свръхестествени, превъзходни прелъстители - позицията, която залагат в сърцата ни и до днес.




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39738762
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031