Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2023 10:49 - Деца, пазете винаги детето...
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 2248 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 01.06.2023 11:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 и винаги го дръжте за ръка! *

Почвам с тези думи на Иван Теофилов от стихотворение, което съм припознала и осиновила :)
Кой, ако не детето спясява човека си в тъмни и мътни времена, кой пръв ще види птицата, катеричката между клоните, кой ще чуе славея в нощта, кой ще погледне към небето, когато прелита самолет, ако не детето в нас. Кой ще забрави бързо обидата, ще избърше с ръка удареното коляно и пак ще хукне навън...Кой ще се събужда с радостно предчувствие и нетърпение да вкуси от новия ден? Детето, кой друг!? Вярвам в спасителната за човешката душа мисия на детето и безкрайно ценя хора, които не са забравили, че са били деца. И колкото повече - толкова повече, разбира се! 

Само който стигне до почтена възраст и си остане дете, е човек!

https://artday.bg/index.php/about/4310-2020-09-15-08-56-15
Думите са на Ерих Кестнер, но и мои, да, да - това е точно така! 

Имам си една теория, че деца, които са имали щастливо детство, са по-склонни да го помнят! Да Го пазят, да обгрижват онова безгрижно дете, което са били тогава, да разбират околните, да влизат в положение, да са съпричастни. Да състрадават....Може и да е така, може и само щастливите деца да стават човеци...Не знам. Но знам, че всяко детство е щастливо - стига да имаш родители, да имаш дядо и най-вече - поне една баба, която да те обича. Пък другото, което дават парите, изобщо не ми се вижда така важно в онези зелени поляни на детството...

imageimage

опитвам да украся очите на пилетата, да ги о-живя :) все още не особено успешно, пробвам всякакви начини да закрепя тези малки блестунки и да не падат!

image


image


Жирафчета две правих - сдобила се следпразнично с две кошнички от тапи шампанско. Отделно си поиграх с едни пилета, най-вече очите...Донесох си от Витоша две чудесни кори - най-големият ми подарък, просто бяха на пътя ми в един кът, все едно някой ги е отрязал и сложил точно там, да ги видя и взема! Може да са просто изрезки, но на мен ми стигат да пристроя някое пиле! 

image



image

една мъничка лисичка - докато не и направя личен мъничък принц, съм я сложила на рамото на последния просто малък принц :) 


И стихотворението на Иван Теофилов - като поздрав за всички, които са успели да си опазят детското любопитство, открития поглед, откритото сърце и яснотата на невинността! 

Деца, преди да станем по-големи
и ние бяхме с вашите лица.
За вас е нищо, дявол да го вземе,
ала за нас това е златно време,
когато ние сме били деца.

Деца, в човек живеят сто човека,
докато той добие своето Аз.
Пътеката е същата пътека.
Вие бързате! Но става то полека
и се дължи на не един контраст.

Най-важното обаче сред детските си сфери
да минете с таланта на приказния маг.
Човек се блъска, търси доброто да намери
и в себе си намира – какво? – детето пак.

Деца, пазете винаги детето,
което сте, и занапред така!
Това ще ви потрябва в битието.
Не вярвате? Повярвайте в Детето
и винаги го дръжте за ръка.






Гласувай:
9



1. geomila - и ние бяхме с вашите лица...
01.06.2023 11:12
Повярвайте в Детето...
Жирафът ми е любим - с тази вълничка по вратлето...и едното краче по-леко - танцува си нещо си:)
цитирай
2. martiniki - geomila - той препуска- опашката му се вее, хванала съм го в
01.06.2023 11:37
лек къч с ляв заден крак :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5777930
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55656
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031