Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06 14:41 - КОИ СВЕЩЕНИ ЦИФРИ СА ПОЛЗВАЛИ БЪЛГАРИТЕ,ЗА ДА СТРУКТУРИРАТ СВОЯ ЕЗИЧЕСКИ КАЛЕНДАР
Автор: shtaparov Категория: Политика   
Прочетен: 817 Коментари: 10 Гласове:
33

Последна промяна: 26.06 12:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
КОИ СВЕЩЕНИ ЦИФРИ СА ПОЗВАЛИ БЪЛГАРИТЕ,ЗА ДА СТРУКТУРИРАТ СВОЯ ЕЗИЧЕСКИ КАЛЕНДАР. ФИНАЛНИ ЩРИХИ КЪМ ИМЕННИКА НА ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ КНЯЗЕ


   В нашия древен календар са употребени най-различни цифри,едни от които са поредни номера на годините а други произтичат от броя на боговете и начина,по който са подредени годините в Календарната таблица на Българите. Тук няма да обсъждам календарните термини,означаващи поредните номера на годините а всички останали цифри,въз основа на които е структуриран древния Български календар.

  Разглеждането на Календарната таблица и на годишните цикли,произтичащи от нея показва кои свещени цифри са ползвали Българите,за да структурират своя езически календар.

  Tази таблица показва,че календарните цикли на Българите започвали с годината на Слънцето и завършвали с годината на Юпитер (Зевс)- един напълно нормален у древните езичници начин за подреждане на боговете в пантеона им. От таблицата както и от начина,по който дедите ни разделяли сезоните става ясно,че основните свещени цифри в календара на Българите са общо седем:

1. ЕДНО- числото,с което започва броенето в Календарната таблица на Българите.

2. ЧЕТИРИ- идва от 
четирите посоки на света и от броя на сезоните,на които е разделен Месечния Български календар.

3. СЕДЕМ- броя на конкретните небесни тела т.е. езически богове,изредени в Българския циклов календар.

4. ДЕСЕТ- редицата от десетици,използвана за структуриране на Календарната таблица.

5. ДВАНАДЕСЕТ
(наричано още ДВАНАЙСЕ)- броя на годините в Малкия циклов календар,т.е. в Календарния кръг на Българите.

6. ДВАЙСЕТ И ОСЕМ
- броя на дните в един Български календарен месец (т.е. дните в един пълен цикъл на Месечината).


7. ШЕЙСЕТ- броя на годините в Големия циклов календар,т.е. в Календарната таблица на Българите.

  Днес е повече от ясно,че Българите не са избрали свещените си цифри случайно. В тази статия ще кажа откъде са се взели те в нашия езически календар и защо са избрани точно тези числа,а не някои други.

1. ЕДНО- числото на Първия бог,роден от Хаоса (Хадеса,Сатурн) т.е. числото на
Марс който е Адин (Един,Один). От него са произлезли всички останали Български богове,а в зависимост от начина на броене това може да е и числото на Зевс-Юпитер: водача на боговете,но във всички случаи с ЕДНО започвало всяко летоброене и то стояло винаги в началото на календарните ни цикли.

2. ЧЕТИРИ- идва от четирите посоки на света,от четирите сезона,на които дедите ни разделяли своята календарна година,от четирите лица на Дионис (наричан още Свентовит или Световод- Водача на света) и от четирите области,на които Дионисовите жреци разделяли земите си. Числото 4 визира и броя на седмиците в Българския календарен месец който,както е казано по-долу,имал по правило 28 дни.

3. СЕДЕМ- идва от броя на основните Български богове,които са представени в Розетата от Плиска и са дали имена на годините в Българския календар. Те са свързани с основните седем небесни тела,обожествени от дедите ни: Слънце, Меркурий, Венера, Марс, Луна, Юпитер и Сатурн. По тази причина всеки календарен месец на древните Българи бил разделен на 4 седмици по 7 дни. Почитта на народа ни към това число прозира от народната мъдрост "Седем пъти мери,един път режи".

  Дните от седмицата са седем,защото всеки от тези дни е посветен на един от основните Български богове. Седем денонощия има лунната фаза,7 са основните цветове на дъгата,седем са основните Български богове и основните небесни светила,
почитани в древния свят. Звезди като Сириус и Полярната,към които е засвидетелстван религиозен култ в някои случаи като в Египет не са нищо друго освен различни проявления на Богинята Майка (Луната),наричана още Богиня Земя.

4. ДЕСЕТ- това древно свещено число визира десетте пръста на ръцете,които има всеки човек и броя на основните Божии заповеди. Идеята за Десетте Божи заповеди не е само еврейска: тя е Палеопонтийска включително шумеровавилонска и идва от десетте пръста на ръцете,с които древните жреци приемали табличките написани от Бога и почтително ги поставяли в неговите храмове. Първите Божи заповеди са написани без съмнение от Дионис,чието прераждане е Буда- затова в будизма има 10 стъпки към Буда,10 злини и 10 основни съвети на Буда.

  Питагор пише,че 10 е числото на Божия ред и съвършенството,а според Корнелий Агрипа то е всемирна число,съдържащо пълния път на живота. В юдаизма е имало 10 сфери на Кабалистичното дърво,което е Дърво на живота у древните Българи,понеже се свързва Богинята Майка (Земята) с Бога Баща (Небето) и в такъв смисъл то е Хермес (Бога на гърма),който олицетворява мъжката сила на Зевс-Юпитер и способността му за оплождане. Явно древните народи много са почитали това число- затова 10 е Колелото на Фортуна (Богинята Майка) у древните римляни- в унисон с него те въвели децимацията,при която се убива един войник на всеки десет в случаите,в които армията системно не успява да победи някой упорит противник.

  Според Библията имало 10 човешки поколения преди Ной и още 10: между Ной и Авраам (Абрахам,Брахма). Святостта на това число е регистрирана от индийските цифри,наричана погрешно "арабски": първите 10 цифри от нула до девет се записват с по един знак,а всички следващи до 99 включително- с по два знака. Евреите имали обичай да плащат "Десятък на Бога",от който тръгва турския десятък. Индуската идея за десетка обаче е далеч по-древна,понеже будизмът я наследява от древните Ведически (Арийски,Марсови) племена,които тръгнали от Тракия и завладели Индия преди повече от 3300 години. Затова т
я може да се свърже с онова количество стока,зърно или злато,което човек може да носи с двете си ръце т.е. с 10-та си пръста. Това е зафиксирано в мненията на някои стари автори,според които 10 се изписвало с две цифри (едно и нула),понеже Нулата символизирала лявата (нечистата) ръка а Единицата- дясната (чистата).

  Не е за пренебрегване и версията,че ДЕСЕТ е предпочетено за свещено число пред останалите по простата причина,че в Календарната ни таблица то е поредното число на Марс-Арей: един от най-важните Български богове,когото дедите ни почитали не по-малко от Слънцето и Зевс и дори го смятали за техен прародител. Това вероятно станало причина Заповедите на Бога (Бага,Багха) да са точно десет,а не седем или дванадесет.

5. ДВАНАДЕСЕТ- идва от броя на годините,за които планетата Юпитер (и съответния езически бог) пресича еклиптиката и 12-те (но всъщност 13) съзвездия. Тази закономерност се дължи на това,че планетата Юпитер обикаля Слънцето за 12 години- явление,което древните не можели пряко да забележат но регистрирали по косвен път като обиколка на планетата около Еклиптиката (небесната сфера). Затова на запад е обичайно числото 12 да бъде наричано Дузина или Дозина (от думата "Доза"),което в крайна сметка означава Доксина (Зевсова) и е производно на името ДОКСА или ДОКСЪ (ДОХСЪ),с което дедите ни означавали Бога на небето Зевс-Юпитер.

6. ДВАЙСЕТ И ОСЕМ. Идва от броя на дните в един Български календарен месец сиреч- от един пълен цикъл на Месечината (Луната). 
Това става ясно като сравним игнорираната напоследък дума МЕСЕЧИНА (ЛУНА) с думата МЕСЕЦ,
която означава точно три неща:

а) месечния цикъл на жените
б) един Български календарен месец
в) Луната (Месечината)


  Думите МЕСЕЦ (от календара) и МЕСЕЧИНА (Луна),наричана понякога и МЕСЕЦ (виж Христо Ботев: "Настане вечер,Месец изгрее,звезди обсипят свода небесен...") говорят,че календарния месец на древните Българи е имал 28 дни- точно колкото един пълен цикъл на Месечината или Месеца (Богинята Майка,
Луната). Това означава,че Българската календарна година е имала общо 13 месеца (364 дни),към които се прибавял 1 ден (Еднажден,Игнажден) а във високосна и 2 дни,за да стане пълна годината и броят на дните й да се изравни с астрономическата година (~365,25 дни). Названията на месеците в древния Български календар са известни от записките на Раковски,който ги е описал добре като направим уточнение,че след 1018 г. България била принудена да приеме византийското летоброене с неговите 12 месеца и да отхвърли 13-я си месец,който използвала по-рано.


10. ШЕСТДЕСЕТ (наричано още и ШЕЙСЕТ). Това число е въведено в употреба от Шумерите (слабо индоевропеизиран клон на Кимерите) а по-късно прието и от "Вавилонците" (Халдеите). Те често ползвали шейсетичната (шестдесетичната) система за изчисления и броене вместо десетичната,понеже тя е много по-гъвкава: числото 60 има 12 делителя: 1,2,3,4,5,6,10,12,15,20,30 и 60 за разлика от 10,което има само 4 делителя: 1,2,5 и 10. На този етап е трудно да посочим астрономически параметри,свързани с числото 60 което навежда на мисълта,че древните хора са го получили чрез сложно съчетание на някои от споменатите по-горе свещени числа по пътя на събирането или умножението. Китайците без съмнение не познавали магическите свойства на числото 60 преди да опознаят Будисткия календар,а това не е станало по-рано от I-II в.сл. Хр. Българите обаче,както доказахме в друга статия са познавали този календар и 60-годишните му цикли поне от 1 г. сл.Хр. което значи,че те са го ползвали поне 1 век преди китайците и 5-6 века преди тюрките.

  Тук ще посоча 5 примерни сценария,които може да са превърнали шейсетицата в свещено число и да са накарали древните езичници да я ползват при структурирането на своя циклов календар:

а) 60 може да е броя на годините,описващи земния път на Арей Дионис.

б) 60 може да е получено чрез просто умножение: 10 х 6 = 60 или 6 пъти по 10 (10+10+10+10+10+10). Свещения статут на числото 10 вече го разгледахме по-горе,а числото 6 описва циклите на Розетата от Плиска. С магията на Розетата от Плиска още не съм занимавал читателите в блога,но пълното й разгадаване приключих преди няколко години. Една от тайните закономерности,които по воля Божия открих в моите изследвания е тази,че Розетата е имала общо 6 цикли: един основен (Цикъл на сътворението) и 5 допълнителни. Ако добавя,че древните хора са схващали всеки отделен цикъл като основа на различен мироглед и пример за революционно преподреждане на света и вселената в един момент ще се окаже,че Десетте Божи заповеди са били общо 60: по 10 за всеки отделен цикъл на Розетата сиреч- за всяко бъдещо преустройство на Космоса и на света.

в) 60 може да е получено и чрез друг вид просто умножение: 5 х 12 = 60. В случая 5 е първото а 12- второто свещено число на Слънцето (Слънцебога Дионис) което значи,че полученото от тяхното умножение число 60 следва да е имало магически свойства в представите на древните езичници.

г) по смисъла на точка "в)" 
шейсетицата е едно от най-важните числа на Зевс-Юпитер,имащо магически свойства заради това,че се получава когато умножим числото на Слънцето (пет) по числото 12,което е друго свещено число на Юпитер.

д) 60-годишните цикли може да са получени от съчетанието на съществувалите в древността петична и дванайсетична система за броене и изчисления,но тези две системи вероятно са създадени заради това,че 5 и 12 са основни свещени числа на Слънцето.

  Освен изброените 10 свещени цифри Българите са имали и други като 2,3,5,6,8,9,10,20,30,40,100,1000 и пр. но на този етап нямаме основания да мислим,че те са ползвани в структурирането на нашия древен календар. Как са изписвали дедите ни своите цифри в "руническото" (йероглифно) писмо още е загадка но е ясно едно- те са имали свои знаци за различните числови стойности,а тяхното откриване тепърва предстои.

  След като разкрихме свещените цифри на Българите остана да направим още нещо,за да бъдат изследванията върху "ИМЕННИКА" в общи линии завършени: да разтълкуваме в детайли и най-невзрачните загадки,поднесени от неговия текст. За целта ще цитирам текста на този ценен документ заедно с транскрипцията на съвременен Български и ще напиша точните тълкувания на неразгаданите до днес загадъчни изрази и термини.




"АВИТОХОЛ живя 300 години. Родът му Дуло,а годината му Дилом твирем (Венера четвърта).


ИРНИК живя 150 години. Родът му Дуло,а годината му Дилом твирем (Венера четвърта).


ГОСТУН бе наместник- 2 години. Родът му Ерми,а годината му Докс твирем (Зевс четвърти).

КУРТ- 60 години държа (управлява). Родът му Дуло,а годината му Шегор вечем (Луна осма).
БЕЗМЕР- 3 години. Родът на този Дуло,а годината му Шегор вечем (Луна осма). Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз,също и досега.

ИСПЕРИХ КНЯЗ- 61 години. Родът му Дуло,а годината му Верени алем (Зевс първи).


ТЕРВЕЛ- 21 години. Родът му Дуло,а неговата година Теку читем (Сатурн трети).

ТВИРЕМ
(=Кормесий): 28 години. Родът му Дуло,а годината му Дван шехтем (Марс шести).

СЕВАР- 15 години. Родът му Дуло,а годината му Тох алтом (Хермес девети).

КОРМИСОШ- 17 години. Родът му Вокил,а годината му Шегор твирем (Луна четвърта). Този княз измени рода Дулов сиреч Вихтун.


ВИНЕХ- 7 години. Родът му Укил,а годината му Именшегор алем (Сатурн първи).

ТЕЛЕЦ- 3 години. Родът му Угаин,а годината му Сомор алтем (Марс девети). И този много воюва.


УМОР- 40 дни. Родът му Укил,а [годината] му Дилом тутом (Венера втора)."
 
  Тук са нужни някои допълнителни обяснения,за да стане ясно защо транскрибирам по този начин онези неясни думи и изрази от "Именника",за които досега не е давано никакво разумно тълкувание:

1. Вихтун- тълкува се по няколко начина:

а) Вехтин (Вехтия,Дионисовия род),Потомък на Вехтия (Стария) бог сиреч на Сатурн,който е олицетворение на нощния Дионис. б) Витун (без добавеното "Х") т.е. Видун (Ведин,Произлизащ от Бога на Ведическите племена).
в) Виктун (Виктин) т.е. Победител (От рода на професионалните победители). 
Тази дума формално е латинска но има Български произход,понеже Вики (Победа,лат.ез.)= Виси (Въси: с прех. К-С) т.е. Дар от Навъсения бог (Подарен от Марс,Породен от Марс-Дионис). Титлата БАГАТУР,която използвали Българите също е свързана с тази проблематика понеже,макар да има няколко обяснения е значела още ВАКАТУР (ВИКАТОР) т.е.- "Професионален победител".

2. Твирем~ Кормесий. Това става ясно от едно възлово тълкувание на името ТЕРВЕЛ,което значи освен всичко друго и ТЕРВОЛ (Третия,с ударение на "О"),сиреч Третия син на Аспарух. Съответно на това,първоначалното име на Кормесий без съмнение било Твирем (Четвърти,Четвъртия син на Аспарух) от което следва че Тервел,Кормесий и Севар са братя,които може да са родени от една и съща жена или от различни жени. Затова те управлявали Българската империя сговорно,без да допускат крамоли и разединения помежду си а числителните форми ПЕРВОЛ (Първи) и ДЕВОЛ (Втори),използвани в древна България навеждат на мисълта,че ТЕРВОЛ е означавало Трети. Думата ТВИРЕМ,както обясних по-рано е сакрален термин от Календара,но и лично име подобно на името ТЕРВОЛ (Трети),понеже ТВИРЕМ= Творим (Тварин,Бога Творец т.е. Зевс,чието число ЧЕТИРИ е заради ЧЕТВЪРТЪКА,който му е посветен. Затова ТВИРЕМ е съкратена форма на думата ЧТВИРЕМ (ЧТВИРЕН,ЧЕТВОРЕН),с която означавали четвъртия син на Аспарух.


3. Обяснението,че Телец е много воювал е исторически вярно,а тук го извеждам от израза "И сий иного рад",който е сгрешен от руските преписвачи а правилното му изписване без съмнение е било "И сий много рат". Думата "РАТ" е значела ВОЙСКА но и ВОЙНА (ВОЮВАНЕ),което проличава от ясно разбираемия смисъл на получения израз. Това,че в "Именника" има някои грешки,допуснати не от Българските автори а от руските преписвачи проличава при подробното сравнение на отделните преписи един с друг: само на един от тях годините на Ирник са 150,а в останалите преписи неговите години са 108.

  Сборът от царуванията на първите петима князе обаче винаги е 515 години което показва,че вярната цифра все пак е 150. Направената справка с Календарната таблица на Българите сочи,че не е възможно дистанцията между възцаряванията на Ирник и на Гостун да е 108 години,понеже това би объркало цялата последваща хронология на владетелите в "Именника" включително техните години,които и без това са накърнени от служебно раздутите царувания на Кубрат и Аспарух. 


  За Гостун ще добавя,че той явно не е бил наместник на Кубрат,а на Органа или на царувалия преди него владетел. Така се оказва че Хунския княз,който се покръстил заедно със своите приближени към 619-620 г. в Цариград не е бил Кубрат,а един от неговите предшественици. Дружбата на Ираклий и Мартина с Кубрат обаче показва,че той е бил един от приближените на гостувалия във византийската столица Български княз,затова се покръстил заедно с него и поживял известно време в Константинопол.

  Напоследък има несръчни опити термините в Българския календар отново да бъдат свързани с тюркомонголски думи и животни,което връща нашата историческа наука 150 години назад. Такава тенденция се наблюдава в новата книга на д-р Живко Войников "Древнобългарският календар и именникът на Българските владетели. Митове и реалности" (изд. Сиела,2017 г.),която излезе от печат съвсем наскоро. Затова по-долу ще приложа допълнени тълкувания на сакралните ни термини в резюме (още подробности- виж в http://shtaparov.blog.bg/politika/2017/06/14/.1519021),за да стане по-ясна тяхната неоспорима връзка с Палеопонтийските езически богове и да се види огромната пропаст,която дели моите резултати от "тълкуванията" на другите учени:

1. ЕТХ= Едх (в санскрит: "Пламтящ,Горящ",което в древния език на Ведическите племена ще е звучало като Светх (Светк) за да означи Светещия (Слънчевия) бог.

2. ШЕГОР= Шегор (в шумерски т.е. кимерски от периода на началната индоевропеизация),което означава "Короната на Инана". Инана по-често е схващана като Богиня на любовта но нерядко и като Богиня Майка,а нашият случай е именно такъв: с тази корона,която е свещен атрибут на Богинята Майка дедите ни означавали именно нея. От този архаичен термин произлизат някои епитети на тази богиня както и имената на някои животни от едрия рогат добитък като Вол,Бик и пр. Тези имена останали най-вече на изток,понеже преселението на Първия Дионис отвело част от хората,които ги използвали в непроменен вид на изток към Индия и Тарим,където ги откриваме сега. Затова ШЕГОР (Шегоръ,Шегора) означава още Шукра (индуската т.е. индоарийската Венера: с прех. Г-К),откъдето идват санскритските думи Шукар (Хубавата) и Шекер (Сладката). От нейното име идва познатата дума Сигур (Сигурност),обозначаваща сигурността на домашното убежище,която древните хора намирали в своите землянки,както и диалектната дума Жугам (Шукам т.е. Шавам,Живея) при което можем да приемем,че в някои случаи терминът е звучал като СИГУР (даваща сигурно убежище) и ЖУГАР (Даряваща живот).

3. СОМОР= Всемор (Всичко уморяващ и разрушаващ),Самор (Сам-ар,Самичкия бог),който е разбира се Марс, Той е създаден преди всички други богове от Хаоса (Хадеса т.е. Сатурн),поради което в началото на езическото Съзидание е съществувал сам,без никаква друга твар до себе си.

4. СИГОР
Исгор т.е. Изгарящ (с прех. СИ-ИС),Всегор (Всичко изгарящ),Загор (Загарящ),и Шагар (Вечно движещ се). От него произлизат думите Цигара (Сигора,Изгара),Скорост (Сигорост) и Скоро (Сигоро),които описват качествата на Българския Хермес.

5. ВЕРЕНИ= Вирини (ведическия Бог-Творец от Махабхарата),Варуна (
индоарийски бог-владетел и вседържител)- от него е "славянският" гръмовержец Перуна т.е. Перунъ. Това е разбира се име на Зевс-Юпитер,което означава още Тверени (Творини,Творинъ) т.е. Бога Творец (Бога Баща),Товаринъ (думата "Натоварващ" значела Обременяващ,но и Забременяващ,затова народът ни наричал бременната жена "Тежка" т.е. "Натоварена"),Веринъ (Съпругът на богинята Вера т.е. Хера [Тера]),Зверени (Зверинъ,Господар и творец на зверовете) или За-Верин (След Вера,намиращ се след Тера).

6. ДИЛОМ= Дильон (Дельон,Делен) т.е.- Отделена от Марс (Създадена от неговото ребро). Еврейския Адам е всъщност Българския бог Адин (Единствения бог),наричан също Один и Водин (Вотан)- Бога на Ведическите племена (Ведин). Затова еврейската Ева е всъщност нашата Дева (Богяна Дева,Венера) т.е.- Богинята на радостта и любовта. Затова ДИЛОМ е още Илон (Илона,Елена- стари имена на Пелазгийската Венера,съществували в тези земи преди гърците) и Лидон (Ладин,Радин) т.е.- Раздаващата радости Богиня Лада (Рада).

  От пълногласната форма ДИЛОМЪ чрез отпадане на "Л" е произлязло името на римската богиня Диана (Дилана),която е винаги девица,понеже е друго лице на богинята Дева (Българската Венера). От този календарен термин е дошло името на лечебното растение ДИЛЯНКА (~Диломка) наричано днес "Валериана" и имащо отношение към любовната потентност,а също и думата ДЛАН (ДИЛАН,ДИЛОН),която в древността обозначавала Петицата (Петте пръста на ръката). Тя е едно от свещените числа на Венера,понеже Петъкът у древните езичници е бил посвещаван именно на нея.

  Най-нови данни (http://apollon.blog.bg/izkustvo/2017/06/14/za-melinoia-i-hekata-trimorfis-v-bronzoviia-tablet-ot-grad-p.1551689) поднесоха факта,че една малоазийска богиня била почти съименничка на римската Диана. Богинята,изобразена на бронзов поднос от гр. Пергам имала три лица,едното от които подобно на Тюхе носи змия (свещеното животно на Диломъ,а другото се нарича ДИОНА (= ДИЛОНА,ДИЛОМА) още повече,че по краищата на подноса (наричан също и "таблет") има негръцки надписи които,ако не са древно-Български "руни" (йероглифи),не виждам какво друго може да са. Мястото,където е намерен артефакта също не е случайно- античният Пергам е на няколко десетки километра южно от Троя и от Мизия Анатолийска което значи,че в неговия район са били почитани Български божества с погърчени имена:


7. ИМЕНШЕГОР (имащ и формата ТЕКУ):

а) ИМЕНШЕГОР= Уменшегор (Уменшего-ар) т.е. Смаления (Намаления,Малкия) бог,който разбира се е Мала бога (Сатурн). Означава още Димен (Тъмен) Шегор т.е. "Короната на Подземното царство",което насочва отново и единствено към Сатурн.

б) ТЕКУ= Тека (Тичащия): косвен епитет на Сатурн,обозначаващ основното му свещено животно- КОНЯ. Че конят е бил свещено животно на Сатурн личи по записания в древни извори детайл от Скитската митология,че според Скитите конят бил онова свещено животно,което пренасяло душите на мъртвите в Подземното царство.

8. "ПАСХ". Реставриран предполагаем термин,който ако е верен е станал родоначалник на имената,с които са обознавани еврейската Пасха (Пасхъ) и рождения ден на Буда,наричан от будистите Весак (~Весах,Песах) по простата причина,че у дедите ни този термин обозначавал началото,с което започвал Месеца на Слънцето. От него идват древното название ПАСУ на овцата,която е сред свещените животни на Слънчевия бог и епитета Паз (Спас,Сабаз) на Слънцебога Дионис.

  Реставрираната дума ПАСХ ще да е означавала още ПАСК (ПУСК,СПУСКАНЕ) т.е. Залязващо Слънце а като си спомним,че СК=С=К ще получим и формата ПАК (ПЯК,ПьЕК т.е. ПЕК),която не може да визира друг бог освен за Слънчевия.

9. "МАТАН"
Друг реставриран термин,на чието място може да е стояла думата ТЕКУ. До момента няма сигурни данни за автентичното Българско название на този календарен термин а това,ако е вярно е значело МАТИН (На Майката,На Богинята Майка) и от него е произлязла старата наша фамилия Матанови. Ако думата ТЕКУ е стояла на негово място,тогава тя може да е значела още Тетку (Жена на Бога-Татко) и Теху (Тюхе): Богиня на плодородието в южните и западните Палеопонтийски митологии. Понеже плодородието и майчинството са взаимно свързани и едното зависи от другото,всички женски богини на плодородието са персонификации на Богинята Майка.

10. ДВАН= Дваен (Двоен) и Двайн (Двоен),понеже 
визира Дионисовите (Аресовите,Ариевите) символи Двуглав орел,Близнаци и Двойна брадва (Лабрис,Рублис),от която е дошло името ЛИБЕР (ЛИБЕРИС,ЛАБРИС) на Дионис. ДВАН (ДВАЕН) означава още ДВАЛЕН (ДУАЛЕН= Двоен),а следа от него останала и във ведически санскрит,където думата ДВЕША (ДВЕНША- с носовка) обозначава характерните качества,приписвани на Марс- Гняв,Отвращение и Омраза (О`Мраза= О`Марса,От Марса).

  Този термин имал и друг
о значение- ДУВАН (ДУХАН) и то обозначава без съмнение РИТОНА,който е познат и с името ДУЛО (ДУЛБО=ИЗДЪЛБАН,ДУВЛО,ДУХЛО~ "Продухан" т.е. Двустранно пробит съд за вино а в преносен смисъл- Дионис). Друго вероятно значение на термина ДВАН е ИДВАН (Първодошлия) и се отнася естествено за Марс понеже той е Първия бог,породен от хаоса на Подземния свят.

11. ТОХ= Ток (Тока= Удар в наши диалекти от Западна България),Торх (с добавено "Р") т.е. Тор: Бог на гърма в "скандинавската" митология,наричан ТАРА (ТАРЪ) от Волжките Българи,Трох (Трах,Страх) или Трих (Затрих,Затриващ),което е добро обяснение за страха на древните от последиците на Мълнията (Гръмотевицата). Богът на гърма е разбира се Хермес,понеже името му значи Гермес (Гърмес) и Гърмнос (Гръм носещ,Гръмотевици донасящ). 
От нашия термин ТОХ (ТОХЪ) иде гръцката дума ТАХИ (Бързам),която обозначава част от качествата на Хермес и името на кавказкия (адигео-черкезки) Бог-творец ТХА (= ТОХА,ТОХЪ),а "творческата" функция на Хермес става ясна от пръв поглед на всеки,който е виждал античните ХЕРМИ с откровени Хермесови изображения.

  От тази дума несъмнено произлиза днешната дума ТИХ (Потаен) понеже Таен (Таин)= Тахин (Тохин). Думата ТИХ е антоним на думата ТОХ (Хермес) т.е. Гръм (Шумотевица) но и описание на Хермесовите качества,едно от които е потайното промъкване (т.е. изненадващия удар) а друго- херметичността (свойството да не излиза обратно от земята,след като попадне в нея).

12. ДОХС,или още ДОКСНегов аналог в митологията на индийските Арийци (Индоариите) е Дакша (т.е. Докса),когото РИГВЕДА нарича "Баща на боговете" а ведическите текстове по санскрит го отъждествяват с Твореца (с Бога Баща). В Западна Европа,където отишли да живеят много Българи и Алцековите са малка група в сравнение с тях имаме аналогичните думи Дук и Дукс (водач,херцог),произнасяни и като Дож а произходът й е от "славянските" думи Вож и Вод,които означават Вожд (Водач). Чий вожд е Юпитер разбираме от неговото древно-Българско название Господъ,което означава Гос-Пати (Водач на боговете,Господар на духовете). Същата дума DOX е изписана на характерния за ранна "Византия" гръко-латински върху владетелската инсигния на Аспарух,намерена във Вознесенка а именно орела,считан от древните народи за символ на Зевс (Юпитер):

  
  Този термин станал причина в Италия да се появи думата Дуче (Водач) а Българското племе Дучи Българ,чието име още озадачава учените явно съвпада с нашето Царско (Владетелско) племе,за което пишат древните извори понеже "ДУЧИ" означава "ВОДАЧИТЕ" (Владетелското племе). То оставило своето име на народа Дойч (днешните германци) както и на Даките (Дачите). От него произлизат днешните имена Дачо,Дако,Доси,Досе и пр. понеже Дохс= Докс (виж надписа върху крилото на орела) а КС=С=К по принципа за идентичност между "Кентум" и "Сатем" формите. ДОХС (ДОКС) означава още ДУХ (КС=СК=К=С) и ДОХАС (ДУХАС,ДУХАЩ),понеже Господ (Водача на Духовете Зевс Юпитер) е Великия Дух (Духс,Дохс),наричан още Дъх (Небесен полъх) и Дух (Духащия бог,който раздвижва ветровете).

  Хронологичните напасвания и резултати,до които води реконструираната от мен Календарна таблица на Българите са така изумително сполучливи,че всички досегашни проучватели могат само да мечтаят 
за тяхната точност. Дори откривателят на 10-годишните номерации и 60-годишните календарни цикли Веселин Кандимиров (https://kandimirov.wordpress.com/2017/01/27/%D
0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%
B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA
%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%
D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1
%8A%D0%B7%D1%81/
) счита,че в "Именника" най-вярно са предадени датировките на първите няколко царувания,а всички останали и особено последните са тотално сгрешени и объркани. При мен излиза точно обратното: най-вярно са предадени не най-ранните,а най-късните и близки до записвача датировки,което е вече лесно разбираемо и до висша степен реалистично.

  Математически точното датиране на владетелските царувания от Тервел до Умор и Телериг е голямата гордост на многогодишната ми работа с "Именника" и Българския календар. Това постижение разбира се не е само мое- то е на цяла България и тя трябва да се възползва по-най-добрите възможни начини от него,за да покаже на света великите цивилизационни постижения на дедите ни.

  Ако добавим и това,че броени дни след приключването на този постинг успях да открия решение на проблема с дразнещото и будещо неприятни въпроси съвпадение между календарните термини ТЕКУ и ИМЕНШЕГОР (за което ще стане дума в някоя следваща статия) триумфът става почти пълен* а получените резултати: най-добри от всичко,което сме виждали досега! Те дори позволяват да открием,че окончателната Българска версия на "Именника" 
е дописана ни по-рано,ни по-късно от зимата на 763-764 г.: спокоен и кротък сезон,през който военните действия стихвали а политическите страсти отстъпвали пред писането на мемоари и документирането на спомени за прежните велики царувания.

  Календарът на древните Българи е голямо богатство за народа ни и с него не бива да се гаврим,като го правим турски или китайски а да подхождаме високоотговорно,с мисъл за бъдещето и с дълбока вяра в способностите на народа ни. Липсата на такава вяра е карала много изследователи да не се доверяват на Българското,а да търсят подходящи обяснения на свещените ни думи,цифри и термини на хиляди километри оттук- в Китай,Монголия,Якутия,
Афганистан,Туркестан,Магадан и къде ли още не. Някои учени без съмнение честно вярват в "аналозите",които са привели като доказателства за своите макар и погрешни тълкувания,а други откровено слугуват на чужди интереси и пишат нелепости по платена заръка на нашите задгранични врагове. България обаче има сили да спре тези нечестиви попълзновения и да се справи с проблемите на своята история сама,без да се налага да прибягва до услугите на източни или западни учени,нито на туркомонголски или якутски речници и "учебници".





*
За да бъдат проблемите около КАЛЕНДАРА веднъж завинаги разрешени и триумфът на родната наука да стане наистина пълен,е нужно да бъдат намерени последните липсващи календарни термини (респективно цифри) и поне още две добре документирани Български датировки,чиято точна транскрипция по сегашното летоброене ще даде окончателно потвърждение на моите календарни изчисления.





Гласувай:
33
0


Вълнообразно


1. nikikm - Здравей!
14.06 21:26
Поздравления за прекрасния материал!Моите признания за огромния труд.През цялото време си мислех,че една книжка със заглавие "Древният български календар" или нещо подобно,би имала място в днешните ни бедни откъм духовност времена! Ако се направи и с малко по-достъпен език,успехът ще е гарантиран. Народът е жаден за такива неща,а те общо взето са оскъдни на пазара!
По отношение на "индийските цифри,наричана погрешно "арабски"...не влиза ли в противоречие с тезата,че индийската култура е зародена от тракийската, /походът на Дионис/ и не е ли Дионис допринесъл за развитието и на културата и на писмеността и вероятно математиката в частност цифрите! Логично е,но все пак се интересувам от мнението ти.Поздрави!
цитирай
2. shtaparov - Поздравления за прекрасния мат...
14.06 21:57
nikikm написа:
Поздравления за прекрасния материал!Моите признания за огромния труд.През цялото време си мислех,че една книжка със заглавие "Древният български календар" или нещо подобно,би имала място в днешните ни бедни откъм духовност времена! Ако се направи и с малко по-достъпен език,успехът ще е гарантиран. Народът е жаден за такива неща,а те общо взето са оскъдни на пазара!
По отношение на "индийските цифри,наричана погрешно "арабски"...не влиза ли в противоречие с тезата,че индийската култура е зародена от тракийската, /походът на Дионис/ и не е ли Дионис допринесъл за развитието и на културата и на писмеността и вероятно математиката в частност цифрите! Логично е,но все пак се интересувам от мнението ти.Поздрави!

Благодаря- досега не разполагаме с данни,които да укажат точната възраст на "индийските" цифри,затова не сме сигурни дали те са измислени в Тракия преди преселението или в Индия (респективно Бактрия) 500-1000 години след него.

За приноса на Дионис също е трудно да кажа нещо,което да бъде поставено на научна основа: конкретните данни не достигат а епохата е прекалено ранна,за да очакваме чудеса от нея още повече,че Дионис не е бил само един и ние не знаем колко Дионисовци са посетили Индия: един,двама или трима и дали няма наслояване на първата митология с втората. Допускам обаче,че ако науката успее да разчете йероглифите от Харапа и Мохенджо Даро,ще реализира значителен напредък по разясняване на много от спорните въпроси.
цитирай
3. inel379 - Изключително интересно ми беше да почета този твой постинг!
15.06 19:28
Много пространен и поднесен с вкус!
Задълбочена публикация!
Благодаря ти от сърце!
цитирай
4. zemja - Прочетох с благодарност и възхита!
15.06 20:13
Поклон пред ерудицията, труда и добрата воля да се хвърли светлина върху толкова стари явления в живота и културата на българите.
Елица
цитирай
5. leonleonovpom2 - Поздравления и от мен , приятелю!
15.06 20:43
Не бива да скромничиш прекалено!
Огромна работа си свършил и е аргументирана освен това!
Разбира се, ще се намерят папагали, научени само да наизустяват на готово! За да я оспорят!
Изобщо не заслужават и капка внимание такива!

Желая ти по- нататъшни успехи!

Хубава вечер!
цитирай
6. shtaparov - Много пространен и по...
16.06 19:23
inel379 написа:
Много пространен и поднесен с вкус!
Задълбочена публикация!
Благодаря ти от сърце!

Радвам се на хубавата оценка,която си дала- поздравявам те с голяма благодарност!
цитирай
7. shtaparov - Поклон пред еруди...
16.06 19:24
zemja написа:
Поклон пред ерудицията, труда и добрата воля да се хвърли светлина върху толкова стари явления в живота и културата на българите.
Елица

Много се радвам на твоето прекрасно име Елице- носи го със здраве,щастие и късмет!
цитирай
8. shtaparov - Не бива да скро...
16.06 19:34
leonleonovpom2 написа:
Не бива да скромничиш прекалено!
Огромна работа си свършил и е аргументирана освен това!
Разбира се, ще се намерят папагали, научени само да наизустяват на готово! За да я оспорят!
Изобщо не заслужават и капка внимание такива!
Желая ти по- нататъшни успехи!
Хубава вечер!

Благодаря,Ванка- тази сутрин дойде просветление от Бога,с чиято помощ отстраних още един от проблемите в "Календара"- онзи със съвпадението на ТЕКУ и ИМЕНШЕГОР. Това отдавна ме тормозеше и притесняваше,
но ето че открих неговото обяснение- по този случай може да се наложи да пусна отделна статия дори!
цитирай
9. barin - Здравей, shtaparov. Както винаги ...
17.06 09:10
Здравей, shtaparov. Както винаги успяваш да докажеш тезата. Излиза, е числата, като 7 и 12( седмицата и месеците в годината) не са еврейски, както много хора мислят. В Именника има закръгляния, като управлението на първите няколко князе.Чел съм книгата на д-р Живко Войников "Древнобългарският календар и именникът на Българските владетели. Митове и реалности". Интересна е. Всяко число и цифра имат значения, за много от които не знаем и не се досещаме.
При мен има слаби места в темите, но при теб всичко е на висота. Поздрави и по-нататъшни успехи!
цитирай
10. shtaparov - Здравей, shtaparov. Както винаги ...
17.06 12:56
barin написа:
Здравей, shtaparov. Както винаги успяваш да докажеш тезата. Излиза, е числата, като 7 и 12( седмицата и месеците в годината) не са еврейски, както много хора мислят. В Именника има закръгляния, като управлението на първите няколко князе.Чел съм книгата на д-р Живко Войников "Древнобългарският календар и именникът на Българските владетели. Митове и реалности". Интересна е. Всяко число и цифра имат значения, за много от които не знаем и не се досещаме.
При мен има слаби места в темите, но при теб всичко е на висота. Поздрави и по-нататъшни успехи!

И значенията на цифрите съм поразузнал така да се каже: всичко е навързано в строго аргументирана логична поредица,като му дойде времето ще го споделя. А д-р Живко Войников не го съдя за това,което е писал: мисля че той е честен борец за историческата правда (ако дръпнем настрана едни дребни особености,които забелязах в неговите трудове и още не съм разбрал откъде и защо са се появили). Много неща може да му бъдат простени- това е можал това е направил,борба за България се води.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shtaparov
Категория: Политика
Прочетен: 1370294
Постинги: 94
Коментари: 2868
Гласове: 48463
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930