Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2016 12:04 - СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ БИЛА МНОГО ПО-СИЛНА ОТ ДНЕШНАТА,ЗАТОВА Е ПРЕВЗЕТА ОКОНЧАТЕЛНО ОТ ТУРЦИТЕ ЕДВА В 1516 Г. СЛЕД ТЕЖКА 170-ГОДИШНА БОРБА
Автор: shtaparov Категория: Политика   
Прочетен: 20088 Коментари: 32 Гласове:
48

Последна промяна: 11.06.2021 02:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ БИЛА МНОГО ПО-СИЛНА ОТ ДНЕШНАТА,ЗАТОВА Е ПРЕВЗЕТА ОКОНЧАТЕЛНО ОТ ТУРЦИТЕ ЕДВА В 1516 Г. СЛЕД ТЕЖКА 170-ГОДИШНА БОРБА


   Нови проучвания от началото на ХХI век показаха,че България не е паднала под турско в 1396 г.,както се твърдеше досега. Нейното падане се оказва един дълъг,сложен и многоетапен процес,който не може лесно да бъде обяснен и датиран.

  Първата сянка върху верността на официално наложената дата 1396 г. бе хвърлена през 1992 г. от нашия забележителен историк проф. Пламен Павлов,който през 2006 г. категорично я опроверга с едно свое блестящо проучване за съдбата на Видинското царство (http://liternet.bg/publish13/
p_pavlov/konstantin_II_asen.htm
). Последва доразвитие на темата,защото повечето исторически справочници още разнасят лъжата,че ние първи сме паднали под турците,без дори да дочакаме настъпването на новия XV век.

  Тази и още много други лъжи по наш адрес битуват ненакърнени дори и днес,защото след 1950-1954 г. БАН попада в пряка зависимост от марксизма-сталинизма,който не допускаше никакъв компромис с Българските национални чувства и правеше всичко възможно да срине ненадминатия до тогава Български патриотизъм,за да прекърши по-лесно народа ни. Духът на промяната обаче разпиля като торнадо прогнилите съчки на червените лъжи и заблуди,като с пълно основание подложи на съмнение всички писани от сталинската мафиотска клика клевети по адрес на България.

  Точно такава бе и клеветата,че България е паднала под турците почти без никаква съпротива още през 1396 г. навярно за да внуши по-успешно на поробеното от червената мафия Българско население,че то чувствало измислената от нея близост на древните Българи с турците,затова нямало воля да воюва срещу тях. Запазените исторически документи обаче представят нещата в съвсем друга светлина което говори,че червените непрекъснато са ни лъгали за действителната ситуация в България през XIV-XV в.,като са ни спестили умишлено най-важните подробности и данни,за да не се въздига нашето самочувствие и да търпим с "преклонени главици" техните грабителски своеволия.

  Тук не е нужно да изброявам отново историческите извори,посочени от проф. Павлов,понеже те са повече от двайсет,а ще направя кратко резюме на събитията,довели до падането на България под турците и до всички национални трагедии,произлизащи от него.

  В средата на XIV в. у нас за съжаление е окончателно наложен "византийския модел" на феодално развитие,който довежда до тотален разпад на нашата национална територия,в която се обособяват поне 12 държавни образувания,повече или по-малко Български. Това се случва по няколно основни причини:

1. Падането на повечето Източноевропейски Български земи под татарска власт,станало най-общо към 1241 г. попречило на държавата ни да рекрутира от там онези големи военни контингенти,чиито услуги ползвала до тогава и почти прекратило ре-Българизацията на руско-украинските земи,които се откъснали трайно от нас след 1018 г.

2. Логично последвалите военни поражения на Българските царе между 1241-1366 г. и особено онези от 1277 и 1330 г. значително уронили авторитета на централната власт и засилили сепаратистките движения.

3. Изоставянето на Калояновата уния с Римската църква след 1235 г. създало подозрения,че се готви ново предателство на националните интереси като онова от 1018 г.,затова причинило значителен разкол сред болярството и особено сред Българските "федерати" (кумани,руси,алани,молдовци,сърби и пр.).

4. Погрешно провежданата политика на Шишмановата династия между 1329-1393 г. осуетило консолидацията на големи Български области под единната власт на Царете и ги обрекла на постепенно поетапно завзимане от тогавашните азиатски "емигранти",чиято безпримерна наглост може да се сравнява само с онази на днешните туркоарабски отрочета "Алкайда" и "Ислямска държава".

image
 
  Това не просто улеснило а направо предизвикало турското завладяване,което,ако България бе единна тогава,никога нямаше да се случи! Тогавашна България дори в разпокъсания си вариант била десетки пъти по-силна от днешната а тогавашна Турция- десетки пъти по-слаба от онзи ислямски колос,който е днес на югоизток от нас. Затова на турците не им било никак лесно да ни завладеят и въпреки че половината Български области се предали почти без съпротива,те се мъчили с останалата половина цели 170 години и то при положение,че непрекъснато получавали помощ от сърбите и гърците!

  България пада окончателно под турско иго не след 50 годишна,а след 170 годишна борба и тук съм указал как е станало това:

1. 1344-1345 г. Първи въоръжени сблъсъци между Момчилови Българи и плячкосващи Родопското Беломорие айдънски турци.

2. 1349 г. Турски грабителски поход в Българските земи.

3. 1354-1355 г. Турски нахлувания в Българските земи,при които загива първия син на Иван Александър- Михаил IV Асен,но турските нашествия са временно прекратени.

4. 1369-1371 г. Предполагаеми турски походи срещу България,когато са завладени и разграбени земите между Пазарджик и Бургас. Много вероятно е истински походи да не е имало,а тези земи да са завладени с подлост и изненада от акънджийски разбойнически отряди. Те непрестанно атакували християнски села и градове дори след договарянето на мир и не връщали завладени земи на християните,независимо от условията на мирния договор. Турците не смятали това за нарушение на мира,а за обичайна джихадистка практика. Ако станело обратното обаче и християни изпратели войски,които да върнат или защитят завладени от акънджийските разбойници земи,това се смятало за нарушение на мира и веднага се обявявал всеобщ джихад,свързан с масирани опустошения и завладявания на големи християнски територии.

5. 1371-1373 г. Голяма турска офанзива в източните Балкани след битката при Черномен,чрез която местните владетели Вълкашин и Углеша опитали да предпазят южна България от разграбване. Завзети са голяма част от Родопите,Средногорието и източна Рила а огромен брой хора са избити,прогонени,продадени в робство или обречени на смърт от глад и измръзване. Следва затишие във военните действия заради сключения мирен договор при който България губи земи,но запазва независимостта си и дори разбива турските армии,връщащи се към Самоков след подчиняването на Велбъжд. Струмишкият сръбски владетел с Българско потекло Деян Драгаш (1371-1378 г.) и синът му Константин (1378-1395 г.) обаче стават техни васали и се ангажират да им помагат в случай на война.

6. 1378 г. Цар Иван Шишман прави обиколка из пограничните земи,изложени в най-голяма степен на турската опасност и опитва да заздрави отбраната им. Той за съжаление не можел да мобилизира голяма армия,което се дължало на феодалната разпокъсаност и на спорния му статут- част от болярите го смятали за полузаконен и дори за незаконен цар,узурпирал властта в ущърб на Иван Срацимир,затова отказвали да му пращат помощни войски.

                                    image

7. 1385-1388 г. Османска армия превзема София с помощта на сръбския владетел Константин Драгаш,който наемал предимно местни Българи в своята войска и ги принуждавал да воюват на страната на турците. За награда Мурад І му дава южните части на Шишмановото царство (земите между Витоша,Рила и средното течение на Струма). Разложкото поле и близките му райони изглежда са останали незавладени при този поход,но били обкръжени от подвластни на турците земи. Цар Иван Шишман приема турски васалитет,когато вижда измяната на Драгаш и подлата му роля в превземането на София. Части от районите около града изглежда остават незавладени и турците се мъчат с тях още няколко години,активно подпомагани от сърбите,някои от които в интерес на истината все пак опитали да окажат някаква помощ на града.

8. 1387 г. Иван Шишман насъсква сръбско-босненските сили срещу Мурад,който е победен при Плочник а договорът за васалитет- анулиран от Българския цар.

9. 1388 г. Наказателен турски поход срещу източните райони на Търновското царство. Превзети са части от южна Добруджа и Щуменско,а турски сили грабят в опасна близост до столицата Търново.

10. 1389 г. Нов турски поход срещу Търновското царство и повторно завзимане на селищата,освободени от Шишмановите части с помощта на Принца на България (титла,която влашкият войвода получава от Българския цар като негов роднина и довереник). Тогавашно Влашко било една от многото малки Български държави,на които се разпаднала страната ни (виж картата по-горе). До 1386 г. то било васал и съюзник на Иван Срацимир а след това- на брат му Иван Шишман.

  От 1389 г. нататък повечето местни сръбски владетели,които по правило били Български васали минават на турско подчинение заради загубената Косовска битка и се обръщат срещу доскорошните си господари. Оттук нататък сръбската помощ в полза на турците станала ежедневие и повечето Български земи,паднали под турско след тази дата са превзети от обединени сръбско-турски армии.

11. 1393 г. След краткотраен мир турците внезапно нападат и обсаждат столицата Търново когато научават,че царят не е в града и не може да организира отбраната му. Това става заради противотурските акции на Мирчо Стари в североизточна България през 1391-1392 г. и когато Баязид разбира от сръбски доносници,че Шишманово пратеничество опитва да организира антиосмански съюз с участието на Унгария,Босна и някои от малките държавици,разположени между Сърбия и Албания.

  Градът не бил подготвен за продължителна обсада,храните не достигали а организацията на отбраната- сериозно отслабена заради отсъствието на царя. Шишман не разполагал с големи военни сили,които да прати срещу турците заради неразбирателствата с брат му Срацимир и неуредените въпроси около титулярното владеене на столицата и на царския престол,които брат му оспорвал. Много боляри се отметнали от него и взели страната на Иван Срацимир,когото считали за истински владетел на Българското царство а Шишман- за узурпатор. Турците се възползвали от тези неуредици и докато двамата братя разрешат своите спорове,те превземали град след град и район след район,докато повече от половин България не била  поробена от тях.

  Столицата паднала след кратка тримесечна обсада поради настъпилия масов глад,липсата на достатъчно вода в горещите месеци и разразилите се епидемии,което принудило населението да предаде доброволно на турците Западно Търново (Трапезица и кварталите около нея). Източно Търново обаче не се предало и турците трябвало да го превзимат с пристъп и с предателство на еврейски роботърговци,след като кварталите под Царевец били завзети още в началото на обсадата. Патриарх Евтимий навярно участвал в преговорите за предаването на града,воден от идеята да спаси населението от гладна смърт и от болестите,които взели епидемични размери и настъпила демографска катастрофа,още повече че градът бил пълен с бежанци от падналата вече източна България.

  След падането на Търново с града се случва нещо удивително. Източната част и повечето райони около Царевец попаднали под пряката власт на "султана" (истинската титла на Мурад и Баязид е "емир"),а западната част (Трапезица и районите около нея) заедно с прилежащите земи получила автономно управление,като повечето боляри запазили сановете,титлите и дори войските си. Тази практика била често срещана в "Османската" (Турската) империя,а автономните зони в нейното начало били масово явление. Всяка империя включително и тази е имала (или все още има) сложна административна структура- вижте административното деление на страни като Русия, Китай, САЩ, Великобритания, Испания, бивша Югославия, Австралия и пр.

  Последиците от падането на великия столичен град обаче били огромни- изгубил всякаква обществена подкрепа,смятаният за узурпатор Иван Шишман се отказал от царската си титла в полза на брат си,явил се пред него като разкаян грешник и го помолил за прошка,обявявайки го за единствения законен титулярен цар на България. Зарадван от тази доблестна постъпка,Срацимир му опростил греховете и вместо да го убие или хвърли в затвора,той му оставил благородническата титла "Господин" (= Господен,От Господ определен за аристократ),която Шишман получил от баща си при своето раждане.

  Нещо повече- Срацимир изглежда назначил брат си за върховен главнокомандващ Българската армия,давайки право на сина му Фружин да унаследи подчинената царската титла и да бъде "съцар" (съвместен цар),подобно на случаите Асен-Петър,Иван Александър-Михаил IV Асен,Иван Александър-Иван Асен IV и пр. През същата 1393 г. Иван Срацимир се отказал от върховенството на Търновската патриаршия и върнал частично обединената България към католицизма,разочарован от ролята на патриарха в предаването на Търново. Това довело до скорошната гибел на Втората Българска патриаршия- институция,която царят имал сила и възможност да поддържа но предпочел да изостави заради краха на Търново и да се върне в католицизма,към който се привързал след унгарското завладяване на Видин (1365-1369 г.). Евтимий обаче запазил до смъртта си в началото на XV в. патриаршеския сан,който турците и канонът нямали право да му отнемат,заедно с оцелелите части на голямата някога патриаршия.

12. 1394 г. Мирно посещение на "младия цар" Константин II Асен в Търново под благовиден религиозен предлог. Основа на истинската му мисия обаче била да повдигне духа на местните боляри и да провери дали в града има условия за организиране на бунт и изхвърляне на турския гарнизон,за да бъде върната измъчената столица в ръцете на законните й господари. Константин II Асен бил син на Иван Срацимир,обявен за негов подчинен съвладетел между 1389-1393 г.

  Търновските боляри не си губили времето и почнали подготовка за метеж срещу току-що наложената турска власт,но мнителния Баязид бил нащрек и разкрил заговора,подпомогнат от внедрени сръбски предатели. Тогава той избива 110 от най-видните търновски боляри: немалка част от цвета на Българската аристокрация,опитва да убие патриарха и го праща на заточение,изселва част от обвинените в съучастие жители към Странджа и т.н.,но запазва автономията на града.

13. 1395 г. Иван Шишман,подстрекаван от брат си Срацимир консолидира Българската армия във Влашко и организира международна коалиция за борба срещу турската опасност под ръководството на унгарския крал. Докато царят чака в Никопол пристигането на унгарско-германските сили обаче,Баязид научава за неговите планове от сърбите и нанася изпреварващ удар срещу съюзената армия във Влашко,която е сравнително оредяла заради невъзможността да бъде попълвана с войници от изгубените вече територии и хуманитарната криза с бежанците от тях.

  Въпреки това обаче сръбско-турското напредване е спряно,Баязид губи двама от най-верните си съюзници- Константин Драгаш и крал Марко от Прилеп,а техните сръбски "колеги" Стефан Лазаревич и Константин Балшич се спасяват с позорно бягство. Тогава "картите" изглежда вече са свалени а участието на сърбите в превзимането на Търново и София- разкрито,затова нашата армия вероятно е имала задача да унищожи смятаните за продажници местни владетели и да опита да спре разрастването на предателската "епидемия"- задача,с която тя се справила отлично,а турските нападения срещу нашите земи след 1397 г. били прекратени за повече от 10 години.

  Според някои хроники всъщност е имало две битки,а двамата турски съюзници загинали още в първата (1394 г.). Разярен от унижението,Баязид превзема Никопол след втората битка (1395 г.) чрез изпитаната вече комбинация от измама и предателство,след което нарежда Иван Шишман да бъде убит. Най-вероятно чак тогава Видинското царство е приело за пръв път турския васалитет.

14. 1396г. Сръбско-турските сили начело с Баязид разбиват при Никопол обединената рицарска армия на Сигизмунд II,която силно подценила своя враг и опасността,изправена пред нея. На път за Никопол тя минава през Видин и принуждава Срацимир да мине на нейна страна,макар той да е наясно с истинския размер на проблема и да не приема това с охота. Намесата на сърбите се оказала решаваща за победата на Баязид,както пишат оцелели от битката френски рицари.

15. 1397 г. Поход на обединените сръбско-турски сили срещу Българската столица Видин. Западен Видин е превзет но Източен Видин (отвъддунавската част на града,която ще наречем "квартал Калафат") остава свободен. Срацимир е пленен с подла измама не без участието на сърбите,които свикнали след всяка турска победа да си дрънчат от "султана" награда за предателството,и той разбира се ги насърчавал по достойнство. Българската армия в това време още се възстановява след тежките боеве при Ровине (Ровина,Ровините) и е крайно недостатъчна,за да мисли за какъвто и да е полезен ход срещу гибелния за Балканите сръбско-турски съюз.

        Актуализирана карта с част от отвъддунавските земи на Видинска България:       image

  Царят обаче не е детрониран,а е "превърнат в данник" според изворите,но цялото официално ръководство на държавата попада в ръцете на сина му Константин II Асен,чиято власт Баязид е принуден да признае. Така Срацимир остава формално цар на България до смъртта си (ок.1398-1399 г.),а синът му изземва всички негови функции още през 1397 г.

  След превземането на Западен Видин турците не успели да наложат изцяло властта си в региона- части от Видинското царство отттатък Дунав,а също между Пирот и Белоградчик останали незавзети,и населението им признавало за свой владетел единствено Българския цар. Въпреки формално сключения договор за приемане на турски васалитет,влашкият войвода Мирчо (Мирослав) Стари запазил васалитета си към Българския цар,понеже бил негов роднина и получил назначение лично от него. След смъртта на Шишман той става главен военачалник на Българската армия най-вече заради успехите,постигнати в борбата срещу турците. За да бъдат прекратени неизгодните за страната му военни действия,Константин II Асен се признава за османски васал,но отказва да праща Български войски в помощ на Баязид.

  В днешните исторически справки няма да откриете нито ред за предателската роля на сърбите в турското превземане на България и Балканите,но учените знаят много повече подробности от онова,което е изнесено тук. Западните политици карат своите учени да си затварят очите и да премълчават писани от очевидците неща,за да не скандализират своите народи с истинския облик на хората,за които те воюваха през двете световни войни. Руско-съветските политици пък системно притискаха източноевропейските учени и още ги мотивират да мълчат,понеже смятат сърбите за свой много близък "славянски" народ,по-близък дори от украинците и Българите по простата причина,че старото име на сърбите е Раши или Рашци (с разновидности Расци и Ратци),което е едно от имената на руснаците.

  Истинския облик на тогавашните сърби обаче е описан от един малко познат у нас немски автор,който живял 180 години след тези събития. Докато придружавал една германска дипломатическа мисия до Цариград през 1573 г.,пастор Стефан Герлах чул силния отзвук от сръбските предателства,който още не бил заглъхнал и пише за тях следното:

"На 25-ти (юни) сутринта тръгнахме от Папис и .... към 10 часа стигнахме в Толна,голямо пазарище от дясната страна на Дунава (60-70 км с.з. от границата с дн. Сърбия,името му означава Долна: бел.моя) .... Хората там .... са толкова верни на нашия император,че независимо от подчинеността си на Турчина (турския султан- б.м.),още плащат данък на негово императорско величество .... Сред тях живее един лош,крадлив и предателски народ,разпръснат почти до България,който наричат ратци (расци,рашци т.е. сърби: поясн.мое) и за които споменахме по-горе ... Те говорят хърватски,откъдето водят и произхода си .... придържат се към своите суеверия и религията им е почти като на гърците; предават много християни,а на някои помагат да избягат срещу пари; добре познават пътя за християнския свят и често посочват на турците възможности за заграбване на добитък и хора." (Стефан Герлах- "Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград",изд.на ОФ София- 1976 г.,стр. 29-30).

  Според редакторката Бистра Цветкова,обяснила значението на думата РАТЦИ в стр. 284 на същата книга,те били "славянско население",което произхождало от Рашка- ядрото на средновековната сръбска държава,затова "някои" автори (всъщност всички- доб.моя) употребяват името "ратци" в по-тесен смисъл,само за сърбите. Герлах обаче бил ясно определил,че под това име трябва да се разбират "южните славяни" (сърби,хървати и Българи) с източноправославно вероизповедание и макар авторът изрично да е казал,че Ратците живеят между унгарците и Българите а не в България,тя веднага е причислила към "крадливия народ" хърватите и Българите,за да снеме вината от сърбите и да не получи уволнение по сигнал на Московската цензура,която по онова време следяла всичките ни исторически издания!

16. 1398 г. Турско-татарски орди превземат за исляма град Варна,който след 1389 г. е даден във владение на добруджанския Шишманов васал Иванко Тертер Добротица. Тогава навярно е сложен край и на Добруджанското деспотство но армиите на войводата Мирчо (Мирослав) Стари скоро след това освобождават земите му от гибелното турско "присъствие" и ги връщат под върховното управление на Българската корона.

17. 1402 г. Обединената сръбско-турска армия е попиляна от пълчищата на татарския пълководец Тимур ленк (Тамерлан),като турците побягват първи а накрая на бойното поле при Ангора (Анкара) остават само сръбски части,които забавят татарското настъпление и спасяват синовете на султана от татарски плен. Благодарение на тях "Османската" империя оцелява от страшния сблъсък,но Баязид е пленен и умъртвен а синовете му- превърнати в татарски васали. Така невротичния ислямски тиранин получава заслужено Божие възмездие за злините,които е сторил на България.

                     image

  Последиците от битката при Анкара са огромни. В първите години след нея османската власт на Балканите изпада в почти пълен колапс,а всички Балкански държави си връщат независимостта и увеличават своите територии. Българският цар Константин II отново става независим владетел и с помощта на своя васал Мирчо Стари си връща огромни земи- градовете Никопол и София,голяма част от Добруджа, Скопие, Охрид, Пернишко и Кюстендилско. Възобновява сеченето на Български монети но в твърде малки количества,понеже голяма част от царските богатства (злато,сребро,житна реколта и добитък) са отмъкнати от Баязидовите орди между 1393 и 1397 г.

  Един уникален сребърник с надпис "В Христа Бога благоверни цар Костадин",открит в Охрид заедно със сръбски грошове погрешно е смятан за монета на Струмишко-Велбъждкия владетел Константин Драгаш,но макар да копира стила на сръбските,той е Българска монета от периода 1402-1404 г. Още през миналия век проф. Христо Матанов обърна внимание на този единствен по рода си екземпляр и писа за него,че е щял да бъде отнесен към царуването на Константин II ако се бе приело,че този Срацимиров син е царувал между XIV и XV в.,понеже от тази епоха не е познат друг владетел в Балканския регион,който да е носил титлата ЦАР.

image
 
  Съобразявайки се с официалната позиция на историците обаче той със съжаление обяви,че загадката ще остане неразрешена,понеже Драгаш никога не е носил царска титла нито онази титла "деспот",която му приписват недобросъвестни историци,а грамотите си винаги е подписвал с низшата благородническа титла "господин",отговаряща на западноевропейското "кавалер".

18. 1404 г. Видинското царство и влашкия му васал Мирчо се връщат към унгарския васалитет заради това,че Турция не е окончателно унищожена и почва да се съвзема от удара на Тамерлан,а опасността от ново нашествие срещу България не е ликвидирана. Чувствайки тила си подсигурен,те продължават бойните действия срещу турците,започнати в 1402 г. с цел освобождаване на поробените съседни Български земи.

  Интересно е да коментираме поведението на "власите" (жителите на Влахия) по онова време. Те нито веднъж не станали предатели и никога не опитали да заграбят земи от България възползвайки се от нейните проблеми,а винаги й се притичвали на помощ и с голяма последователност действали срещу турците. Знаменателна в случая е историята на Българския велможа и царски роднина Влад Дракула,за когото Холивуд направи фантастичен филм без да покаже дори частица от истината. Той ожесточено воювал срещу поробителите,като набивал на кол или разсичал на парчета всички турци,които му се изпречели или посмеели да му противоречат и изглежда се ръководел от идеята да им отмъщава за злодеянията,които вършели в превзетите Български земи,копирайки техните методи до най-тънките подробности.

19. 1408-1409 г. Константин II се намесва в борбите за власт между Баязидовите синове,правейки неуспешен опит да се възползва от тях.

20. 1412 г. Група Български рицари посещава унгарската столица Буда и взема участие в рицарски турнири. Новините през Средновековието наистина пътували бавно но тези рицари явно не са чули,че България е "поставена" под турска власт от историците още в 1396 г.,затова спокойно тръгнали от Видин 16 години по-късно,взели участие в турнира и се върнали обратно,без да срещнат никакъв турчин по пътя си (http://www.euro2001.net/issues/5_2002/5br21.html).

21. 1413 г. Муса,който враждува с Българите още от 1411 г. напада Видин и го завзима,а част от жителите му изселва. България обаче не е превзета,понеже земите на югозапад и на изток от столицата останали свободни а в тях се разпорежда Българската армия начело с цар Константин,който е взел страната на Мехмед І в династичния му спор с Муса.

Карта на Видинска България след 1397 г. ,правена от археолога Ив.Петрински. Териториите на запад от пунктира той счита за превзети от сърбите до 1413 г. но не отбелязва отвъддунавските земи,оказали се решаващи за оцеляването на България:
                                           image

                          Карта на Видинска България в 1413 г. според друга версия:
image


             Друга карта дава идея как е изглеждала Видинска България в 1402 г.:
        image 

  Само след няколко месеца войските на Константин участват в битката между Мехмед І и Муса,в която този претендент е разгромен и убит,а Българите си връщат столицата Видин заедно с прокудените жители и сключват мирен договор с новия турски емир.

22. 1414-1418 г. Български духовници,изпратени от цар Константин ІІ вземат участие в католическия събор,проведен в немския град Констанц.

23. 1417 г. Предполагаемо начало на война между Мехмед І и Константин заради помощта,която царят оказал на бунтуващия се турски реформатор Бедредин. България обаче не е превзета и оцелява,както ще видим по-долу.

24. 1419 г. Полският летописец Ян Длугош пише за турски походи срещу България в 1419 година,но не съобщава за турско превземане на страната ни тогава.

25. 1421 г. Военните действия между България и Турция се подновяват при новия турски емир Мурад ІІ понеже страната ни,която е под формален унгарски васалитет,опитва да си върне окупирани от турците земи в съглашение с поредния бунтовник Дюзме Мустафа и му оказва помощ. Бунтовникът обаче е разбит а цар Константин,чиято сила значително отслабнала от постоянните войни- прогонен от своята страна. Видин обаче продължава да се държи,имайки зад гърба си унгарците.

26. 1422 г. Българският цар Константин ІІ Асен умира в Белград,където обсъжда съюзен договор със сърбите. Не е известно той да е имал наследник или ако е,името му не се открива в оцелелите извори. Възможно е наследник все пак да е имало,но да не е допуснат от турците да заеме трона си,понеже Видин по това време е под блокада. Тогава единствен цар на България остава Фружин- син на Иван Шишман и съвладетел на Константин ІІ,а неговото реално царуване може да се отнесе в периода 1422-1427 г. Стари извори съобщават,че Фружин имал царска титла и приемал унгарския васалитет,но няма данни да е отсядал задълго в столицата Видин,която изглежда се управлявала от регентски съвет,назначаван с одобрението на царя.

image

  "Боянският поменик" отбелязва че Фружин е реален Български цар,който седял на престола след Константин II Асен:

      image

  Затова неговото фактическо царуване около Дунав и в някои области на днешна България не трябва да се отрича,а да се изследва и да се търсят повече източници за него включително и негови монети измежду хилядите "имитации",които науката датира към XIV-XV в.

                image

27. 1425-1426 г. Османски извори съобщават,че тогава е превзет от турците гр. Видин:

image
 
  Това съобщение,съгласувано със следващото дава две точни дати: цар Фружин може да е бил детрониран и прогонен от България в 1427 г.,а унищожаването на неговото царство е започнало през 1426 г. с превзимане на столицата Видин.

28. 1427-1428 г. Големи бунтовнически и военни брожения в Българските земи,инспирирани най-вероятно от Фружин и описани в турските летописи. Според тях "Неприятелят отхвърли примирието и започна война срещу правоверните" което означава,че след 1422 г. е имало временно спиране на военните действия между двете страни и някаква договореност между тях. Тогава Видинското царство губи Софийско,Кюстендилско и освободените след 1402 г. земи в Македония,но София и немалко други градове остават автономни заедно със своите територии,понеже са се предали доброволно и не са превзимани със сила от турците. Тогава изглежда е подчинено и останалото встрани от погледа на окупаторите Разложко поле,на което вероятно е даден автономен статут.

  Тогава изглежда е ликвидирана окончателно Втората Българска патриаршия,която се запазила временно след смъртта на последния патриарх свети Евтимий Търновски под управлението на специално избран Синодален съвет. Липсата на държавна подкрепа и турската враждебност си казали своята дума- патриаршията изгубила статута си и се превърнала в Търновска архиепископия,за която в нашата история нищичко не пише но е спомената в историческите извори за Първото Търновско въстание и в "Рилска повест" на Владислав Граматик . След Първото Търновско въстание (1598 г.) тя също била унищожена заради участието на нейните предстоятели в коронацията на бунтовническия цар Шишман ІІІ,а нейните размирни епархии са предадени под управлението на Цариградската патриаршия.

  Народът ни обаче не останал без собствена църква- до 1767 г. повечето Български земи включително Влашко и Молдова били под юрисдикция на Охридската Българска архиепископия. Тя имала доста голям диоцез,в който на моменти се включвали дори Влашко и Сърбия а нейния предстоятел се ползвал с голямо уважение и бил наричан патрик (=патриарх) от Българското население в Македония. Нашата църковна борба и свързаното с нея Българско възраждане започнали именно заради отнемането на последната Българска надежда и утеха- Охридската Българска архиепископия в крайна сметка е ликвидирана от турците след поредната гръцка клевета. Продажните гърци редовно пишели доноси към турците срещу своите християнски събратя- тяхна е "заслугата" за ликвидирането и на сръбската Печка патриаршия през 1766 г.

29. 1430 г. Областта около Видин заедно с града е превърната в турски санджак което означава,че столицата е превзета (естествено с помощта на сърбите) или тогава,или по време на войната от 1427-1428 г. Видин обаче запазва своята автономия подобно на градовете София,Ловеч,Свищов,Лом,Никопол и пр.

30. 1443-1444 г. Войските на някои Български автономни зони приемат командването на цар Фружин,подкрепяйки походите на Владислав Варненчик и Ян Хунияди (Ян Хуньатъ= Ян Хунът) срещу турците,но те в крайна сметка завършват неуспешно. Фружин,който се разорил финансово като продал последните си имоти,за да вземе участие в кампанията изоставил царската си титла,върнал се към княжеската,поел ръководството на автономната зона около Пирот,където имал родови владения и останал да живее в тамошните села,за да сподели съдбата на народа си.

  За Фружин вече има и нова версия,която може да се окаже най-близка до истината. Той не бил "виртуален" владетел в изгнание,както го представят казионните историци а действителен цар- инак църквата нямаше да го впише в своите поменици. За да бъде вписан един владетел в помениците на православната църква е нужно не той да живее в католическа страна като тогавашна Унгария и нашите църковни отци от време на време да чуват по нещичко за него,а да разполага със своя собствена земя дори като турски васал,в която да има свободни от ислям и католицизъм Български православни църкви,обслужвани от Български духовници.

  Фактът,че Видин е превърнат в турски санджак през 1430 г. говори,че той е завладян съвсем скоро преди това и единствения "удобен" момент,в който това може да се е случило е през 1426 или 1427-1428 г.,когато имало сериозни военни действия на Български войски и въстаници против турците. Затова смятах,че е твърде логично и дори неизбежно Фружин да е властвал реално в някои земи на разпокъсаната от турски нашествия България през периода 1422-1428 г. и част от медните монетни "имитации",датирани от наши учени към XIV-XV в. да са сечени именно от него. Едно ново мнение от 26.01.2019 г. на http://kirilpccz.blog.bg/history/2019/01/26/frujin-bylgarskiiat-car-v-izgnanie.1643587 обаче звучи твърде убедително и ме кара да предложа ново становище: много е вероятно Фружин да е царувал реално не до 1428-а а до 1460 г. (1422-1460 г.),като бил васал едновременно на турците и на унгарците или е сменял васалитета според нуждите през няколко години.

  Според новата ми версия турците не са имали интерес да го убият,както са убили баща му- царската титла на Иван Шишман е отнета от самите Българи,понеже изпаднал в относителна немилост пред Срацимир и болярството когато е убит,а Фружин се ползвал с доверието на почти всички боляри. Имало реална опасност половин България да въстане и да отхвърли турския васалитет,ако турците убият титулярния й цар и те го държали като своя не много надеждна марионетка,за да умиротворява района и да им праща при нужда помощни войски. Това не пречело в същото време той да държи имения в Унгария и да участва в унгарски военни походи,а после да скъсва с унгарците и да се помирява със султана. Турците не можели да го нарекат ЦАР,нито да го запишат като такъв- те не са имали буквата "Ц" и досега не е известен турски запис на тази Българска титла. Те често изопачавали истинските титли на чуждите владетели- Срацимир го наричали просто "господар",Шишман- "бег" а Фружин- "княз",но това не пречело Българите да си го наричат в същото време ЦАР,а той да ги управлява като такъв под върховенството на султана.

  Титлата ЦАР е равна на султанската- затова турците нямало да я признаят в никакъв случай,дори да са можели да я изпишат. Фружин обаче си бил цар в част от земите около Дунав и във Влашко,което било едновременно под негов и под турски васалитет,а на моменти и под унгарски. То се подчинявало на него и на предишните ни царе по стара традиция,а чрез него и на султана. Двойния васалитет не бил изключение при турците и в Западна Европа- в свой пътепис от XVI в. Стефан Герлах пише че унгарските велможи и население,паднали под турско владичество по негово време се подчинявали едновременно на султана и на свещения "римски" император,а турците не предприемали нищо против това. Подобно било положението в Бохемия- тя била владяна от Бохемския херцог,който най-често бил васал едновременно на чешкия крал и на свещения "римски" император,но понякога- на полския или унгарския крал и едновременно с това- пак на свещения "римски" император.

  Ето важен цитат с ценни размисли в статията на kirilpccz.blog.bg,за която споменах по-горе:

  "...Фружин надали е бил съгласен претенциите на Янош Хуняди да получи „кралството България“ за себе си. И надали е случайно, че регентът на Унгария прехвърля вината за неуспеха на кръстоносния поход на „някои български князе“, най-видният от които несъмнено е Фружин. Доскоро „историята“ на Фружин стигаше до едно сведение, че е починал в Брашов (днес в Румъния) в тогавашна Унгария през 1460 г.

  След публикуването на един османо-турски регистър на Видинския санджак от 1454-1455 г. нещата около Фружин се промениха. Както се оказа, в този официален документ на султанската канцелария присъства „княз Фрузин“ със синовете си Стоян, Стойко и Станислав! Някои изследователи приемат, че има съвпадение на имена и че е невъзможно посоченият „княз“ да е идентичен със заклетия противник на османската държава. И все пак, писменото свидетелство в съвременен на Фружин паметник звучи напълно правдоподобно. При това, както беше отбелязано от проф. Вера Мутафчиева, изписаната с арабски букви титла е именно „княз“, а не познатата и от други паметници „кнез“ (кмет), носена от местни първенци.

  Възможно ли е Иван-Шишмановият син да е потърсил компромис със завоевателя и може ли подобно поведение да се окачествява като измяна? Стана дума, че отношенията между Фружин и всесилния регент на унгарската корона Янош Хуняди не са били добри. Както изглежда, след 1444 г. българският принц, вече над 60-годишен, изпада в немилост. Това принуждава Фружин да се завърне в България, надявайки се на по-добри времена… Той получава неголяма част от старите си владения в района на крепостите Свърлиг и Пирот, ползвайки се с някаква, макар и крайно ограничена автономия. В споменатите две крепости е имало турски гарнизони, а локалната „столица“ на Фружин е била крепостта Темско до днешното село Темац и известния Темски манастир.

  Тези важни за нашата история места днес, за съжаление, са в пределите на Сърбия, но едва на стотина километра от София. Темският манастир е посещаван от български поклонници, но надали сръбските екскурзоводи им казват и две думи за Фружин… Така или иначе, „примирието“ на потенциалния български цар с османците явно не продължило дълго. Ако сведението за неговата смърт в Брашов през 1460 г. е достоверно, Иван-Шишмановият син отново е потърсил убежище в Унгарското кралство. През далечното XV-то столетие Фружин е бил популярна личност. Тогавашните българи са знаели за своя владетел, чакали са да разкъса робските вериги и „… бащин Търновград да вземе…“, както се пее в етно-рок баладата на „Исихия“. В крайна сметка, текстът на Боянския поменик на български царе и царици завършва с „Помени Господи, Фружина царя…“

   Затова и след унищожаването на Видинското царство България не може да е била окончателно покорена понеже останали автономните зони в нея,управлявани от Български велможи. Останали и Българските князе,за които се говори в цитата- те се съгласили да приемат турско върховенство и да забавят участта си,като избегнат войната и пълното разорение. Както казах по-горе,тогавашна Влахия била една от многото Български държави,на които се разпаднала нашата империя през XIV век и запазила своя Български характер до 1716 г.,когато султанът свалил последната наша династия в страната и я заменил с гръцка,понеже гърците били далеч по-послушни и по-безобидни от Българите. Тук няма да коментирам нейната историческа съдба а само ще добавя,че до 1878 г. Влашко (прекръстено в 1861 г. на "Румъния") почти никога не е имало реална независимост,понеже било васал ту на България,ту на Унгария или Турция и не е считано за истинска държава,а за остатък от държава или придатък на друга държава.

  Засега нямаме достатъчно данни за реалния юридически статут на останалите Български автономни зони в турската империя,но те са съществували поне до 1515-1516 г. ако не и до по-късно,както ще видим от приведените по-долу сведения и статутът им не ще да е бил коренно различен от  онзи,който имало сръбското княжество между 1815-1878 г.:

1. Прекосилият Балканите в 1432 г. французин Бертрандон де ла Брокиер пише за Български феодали,васални на султан Мурад ІІ и на неговия син:

"Ако иска да вдигне голяма войска,както  научих от добре осведомен човек,той (султанът) лесно може да събере 120 000 души от Гърция,но като им дава плата,а именно: по 8 аспри на конник и по 5 - на пешак... Войската,която напоследък беше в Гърция,в по-голямата си част бе християнска. Това означава,че призове ли деспота на Сърбия,той му изпраща един от синовете си с 3000 наемници-конница,а и много други от Албания и България,които също са християни и не смеят да му откажат." (http://www.chitatel.net/zavzeti-li-sa-balgarskite-zemi-okonchatelno/).

2. За същия период се отнася и едно сведение на италианеца Филипо Лоникоро от 1583 г. (http://www.chitatel.net/zavzeti-li-sa-balgarskite-zemi-okonchatelno/),споменаващо за Български феодали,против които воювал Мурад ІІ (1421-1451 г.):

"След това (след превземането на Солун в 1430 г.) с непрестанни победи,с невероятна бързина покори Фокида и Атика,Бойотия,Айтолия,Акарнания и цялата област от тази страна на Пелопонес до Коринт,на дело опустоши и покори Илирик,Албания и Босна и се насочи срещу Българите,власите и сърбите с намерение да завземе Панония."

3. През 1454 г. сръбски свещеник пише в едно евангелие:

"В тази година Мехмед цар плени Радич,Български войвода в София."

  Радич несъмнено е управител на Софийската автономна зона а не хайдутин,както твърдят невежите казионни "историци". Хайдутите и особено техните войводи не разхождали четите си в градовете но ако са ходели там,то било само с разрешението на градските власти а него е нямало как да получат,освен ако градовете не са още в Български ръце. Заловеният войвода не е бил обикновен харамия- инак нямаше лично султанът да доведе своята армия с цел да го залови,а щеше да прати някоя шайка башибозуци да свърши тази работа. Ако Радич бе само хайдушки главатар,сръбския свещеник нямаше да забележи неговото залавяне или щеше изрично да посочи,че султанът е заловил някаква хайдушка чета заедно с нейния войвода. Той обаче пише за него като за човек,когото всички образовани хора в страната му познават,а образовани в онази тъмна епоха били най-вече духовниците и аристократите.


  От това заключаваме,че Радич е бил важен Български велможа и местен владетел,за когото си е струвало да се пише. За него се чувало дори в чужбина,понеже е правел опити да сключи съюзен договор със сърбите и така предизвикал гнева на султана,понеже сърбите естествено го наклеветили и издали. Той ще да е наследил благородническата титла "войвода" от баща си и е готвел много неприятна изненада на турците,затова се наложило лично султанът да изкара армията си срещу него. Мехмед обаче не ликвидира окончателно автономията на града,а най-вероятно назначава друг Български управник на мястото на Радич. Това е правено дълго време от турците,за да остане населението спокойно и да не вдига всенародни масови бунтове,които да дестабилизират сложната и без това военна обстановка на Балканите (http://ekipirane.com/books/historic%20books/balgarski%20hroniki%20-%20tom%202/3.html).

4. Според местни предания през същата 1454 г. (според други мнения в 1444 или дори в 1474 г.) е окончателно превзет от турците гр. Ловеч. Неговата отбрана дълго е ръководена от местния Български болярин Станко Кусам,който също носел благородническата титла "войвода". Арменския пътешественик от края на XVIII век Хугас Инджеджян твърди,че "Ловче бил превзет през 1463 г. от Фатих султан Мехмед",а турският пътешественик Хаджи Калфа,починал през 1665 г. твърди,че Ловеч е превзет в 1462 г. (http://www.chitatel.net/zavzeti-li-sa-balgarskite-zemi-okonchatelno/). Това нямаше как да стане,ако Ловеч бе превзет от турците в края на XIV век,както твърдят лъжливите казионни "историци".

5. Запазени са сведения за успешна битка на Българите срещу турци,тръгнали да подчиняват непревзети Български градове в 1454 г. (http://ivonti10.blog.bg/history/2016/07/14/bitkata-na-tulovo-pole.1464595):

              image

6. Една западноевропейска карта от 1593 г. показва част от европейските реалности в средата на XV в. и изобразява България не на юг,а на север от Дунав:

image

                           image

  От това следва да заключим,че през XV-XVI в. още е имало отвъддунавски земи на Българската държава,непревзети от турците и управлявани от непокорни Български боляри,следващи примера от XI в. на Пресиян ІІ,Ивац,Никулица и Сермон.

7. През 1469 г. наши духовници връщат мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир,а тяхното шествие обикаля много села и градове и на много места е посрещано или изпращано от местни Български боляри,придружени от своите подчинени.

image
 
  Гледката на Български боляри с палати и придружаваща ги свита е съвършено немислима за XVIII и XIX в. но била рутинно ежедневие през целия XV в.,както пише Владислав Граматик (http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=452&WorkID=15780&Level=1):

 
"...Но когато наближиха град Никопол и щяха вече да влязат в него,срещна ги на две поприща вън от града заедно с други боляри някой си велможа Богдан жупан. Той беше много христолюбив и с голяма вяра в светеца. Всички влязоха заедно с него в града,отидоха в палатите му и внесоха в неговия молитвен дом ковчега на светеца. Там имаше много запалени свещи,дим от благоуханен тамян и други аромати. След това,като извършиха божествената служба на светите тайнства на Христа бога,те влязоха в църквата на името на светеца и пак се върнаха в дома,гдето бяха удостоени с голямо внимение и ги чакаше готова трапеза,изпълнена с всичко в изобилие..... А дивният велможа заедно с гологлавите си слуги се разпореждаше и не пожела никак да седне на стола си дори до четвъртия час на нощта. И едва когато веселието се привърши,всеки от тях отиде у дома си.

На заранта пък,когато станаха и изпяха обикновените песни и приготвиха всичко за път,зачуха пак глъчка и шум: целият град вече се беше стекъл,за да изпроводи светеца. И пак,както по-рано казахме от ковчега на светеца се появи силно благоухание,което не престана да се разнася оттогава и деня и нощя. След това гореспоменатият велможа,като обсипа с почит и дарове носителите на ковчега на преподобния и ги снабди обилно с необходимите за път неща,а те поставиха на съответната носилка светеца,заедно с останалите боляри ги изпроводи чак до реката Осъм..."

  При своето преминаване през София (Средец) шествието с мощите на светеца не е посрещнато от турски бейове и башибозуци,а от Български велможи. Недопустимо е да вярваме,че турски велможи са съпровождали мощите до Рилския манастир заедно с духовниците и са носели светеца на раменете си:

"...А велможите,заедно със свещениците и иноците отидоха до местността наричана Лещница. И като ги нагостиха там и се простиха с тях по обичая,върнаха се. Но някои от тях заминаха с другите чак до манастира. Оттам нататък почнаха да носят светеца на раменете си..."

8. В Софийските манастири (Кремиковски,Драгалевски и пр.) се откриват портрети на наши боляри и болярки от XV в.,когато било модерно благородниците да стават ктитори (дарители) при възстановяването на стари и издигането на нови манастири:

                                     Софийски боляри от XV в.- църковна фреска

                            image

Боляринът Радослав Мавър (вдясно) и семейството му- ктитори на Драгалевския манастир в 1476 г.

image

Боляринът Радивой и семейството му- ктитори на Кремиковския манастир в 1493 г.

                    image
 
  Не е ли странно да четем как Богдан жупан от Никопол приемал шествия в своите палати заедно с други боляри и канел участниците на богати трапези,на които имало всичко в изобилие и да гледаме пищно облечени Български велможи и боляри с царски осанки в средата и края на XV в.,след като нашите медиевисти са писали във всички учебници и справочници,че цялата Българска аристокрация е избита,прогонена или потурчена още в края на XIV и началото на XV в.,а имотите и земите им- изгорени или разграбени?!

  Затова днес вече можем да считаме,че не е възможно да има наши велможи,боляри и жупани в 1454,1469,1476 и 1493 г.,а да няма останки от оцеляла Българска държавност. Такива останки както видяхме несъмнено е имало,затова средновековните извори от онова време говорят за България така,сякаш нейната държавност не е унищожена и тя не е преставала да съществува. Автономните зони,управлявани от тези местни боляри и жупани несъмнено са имали свои граници с пряко подчинените на "Османската" империя земи. Те са имали и свои войски,които служели на съответния велможа но при нужда били пращани от него в армията на султана,за да не ликвидира той автономията им и да се съхранят последните остатъци от Българска държавност,които им останали.

  Българските автономни зони през XV-XVI в. не били по-различни от сръбските "княжества" от XIV-XV в.,които постоянно помагали на турците да завладяват България. Единствената разлика се състои в това,че действията на сръбските продажни управници от XIV-XV в. са описани подробно от възпитаници на Търновската и Цариградската книжовна школа,а премеждията на Българските велможи 100 години по-късно не е имало кой да опише подробно,понеже споменатите книжовни школи били вече унищожени и техните възпитаници се разбягали в различни посоки на света. Владислав Граматик в своята "Рилска повест" обаче посочва,че сърбите все пак са завладени от султана преди Българите,понеже последната тяхна автономия е окончателно ликвидирана в 1459 г. въпреки цялата помощ,която са му оказвали.

  Приблизителни карти на Българските автономни зони в "Османската" империя никога не са правени но е добре да ги има,за да види народът какво сме имали поне до 1510 година и колко трудно е било да бъде завладяна страната ни. За строго научна прецизност е трудно да се претендира- идеята е важна,за да се вдигне самочувствието на хората и да видят каква жестока непримирима съпротива сме оказали на турците,без да сложим оръжие пред тях нито за миг. Страната ни дори след тази дата останала най-размирната част на "Османската" империя,а народът ни вдигнал повече въстания против турците от всички други християнски народи,взети заедно.

  В крайна сметка се оказа,че това мое мнение не е единствено- почти 2 години след написването на тази статия открих едно проучване на историка Иван Йонков,писано 5 години преди моя материал. Идеите в него не са напълно идентични с моите но са много близки до тях,а откритите факти потвърждават съществуването на Български автономни зони през целия XV век (http://gepard96.blog.bg/history/2011/10/04/sofiia-i-drugi-gradove-zapazili-avtonomiia-v-ramkite-na-osma.830080). Друго подобно проучване почти половин година преди моето пък е направил Иво Цветанов (http://ivonti10.blog.bg/history/2016/06/03/padaneto-na-bylgariia-pod-osmansko-robstvo.1455742),който дава някои неизвестни досега данни за царуването на Фружин Асен през ХV в. Друго по-ново от моето изследване върху тази тема открих в блога на Симеон Василев (http://monarh1991.blog.bg/history/2018/10/18/sydbata-na-bylgarskata-aristokraciia-sled-osmanskoto-zavoeva.1631665).

  Веднъж открили,че Българска автономия подобна на сръбската от 1806-1878 г. е имало дори в края на XV в.,ще трябва да отговорим и на въпроса кога тя е ликвидирана окончателно. Отговор дават Дряновския и Чирпанския преписи на Паисиевата "История",а също "История во кратце о Болгарском народе славенском" на йеросхимонах Спиридон (Спиридон Габровски),писана през 1792 г. и по-конкретно нейната част,озаглавена "Второто разорение на България" (стр. 103-104):       
                                  image         
                              
                                     image                                                                           image  
  Описаните събития от времето на турския султан Селим І (1512-1520 г.),за които пише и в Чирпанския препис на Паисиевата "История" от началото на XIX в. (http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/
bg_srednovekovie/bg_
letopisi/II_razorenie.htm
),може най-общо да бъдат резюмирани така:

  "...пристигнал Селим в Цариград и се укрепил на турското царство. Тогава някой си цариградски патриарх,наследник на ада,дявол друг,втори Юда,нов Арий,отишъл на поклонение при цар Селим и му казал:

"Царю многолетни,има едни твои данници от Българския род- сурови хора,които никога не са побеждавани в бран. Те са се заканили да ти вземат царството и ако не ги усмириш докрай,те ще въстанат.... и ще си вземат своята земя от тебе. Но ако разориш техните началнически места и градоначалниците им,ще бъдеш мирен от война,защото с този суров Български народ нашите гърци 985 години непрестанно се бият и не са ги победили в нито един бой."

Тогава султанът с голяма тревога се взря в него и го попита: "Та къде е тяхното началническо място?" а патриархът рече на Селим: "Техния престолен град е Търново а в Тракия- Адрианград." Тогава се вдигна с голям гняв срещу България.... Селим и разори Тракия от Адрианград до град Средец а един каймакамин,Мурза Татарски,с 46-хилядна татарска войска покрай Дунав и Стара планина разсипа цялата страна от Черно море до Видин; в Македония той изпрати своя везир с 33-хилядна войска: започвайки от Драма даже до Босна потурчил всичко. Доспат планина потурчил,Чепино,Крупник,Кочани- всички тогава потурчили: херцеговци,албанци и босненци.

В някаква кратка немска история пише за този Селим,че когато разорил Българската земя,много народ млади юноши и красиви девойки избирал и със сила ги похищавал. И ги събрал в Едрене и ги записал еничари,т.е. на турски език "нови ученици",и отвели в турската войска до 325 хиляди млади юноши потурчени. Само от мъжки пол били толкова,а от женски- кой да знае колко..."


  Тези събития са датирани от историците в 1515-1516 г.,както личи от книгата на Веселин Божков "Българската орисия" (София,2004 г.) и са съпроводени без съмнение от окончателното унищожение на Българските автономни зони в турската империя. Заварените в тях наши боляри,жупани и велможи били избити,прогонени надалеч или принудени да приемат исляма,палатите им изгорени и разграбени а местните им войски- обезоръжени или откарани за потурчване в лагерите на "османската" армия.

  Страната ни загубила последния си цар в 1460 г.,а той може да е бил детрониран още в 1428 г. или никога да не е бил детрониран. След него останали обаче автономните ни зони управлявани от наши боляри,а в тях били поне 30% от предтурските територии на България! Те не били по-малко свободни от автономното сръбско княжество например,създадено от Българина Ичко в 1806 г.,и са унищожени окончателно от злостния престъпник Селим I съгласно Българската хроника,озаглавена "Второто разорение на България"!

  Затова казионната лъженаука трябва да признае,че до 1516 г. е имало свободни Български територии носещи името България,които не били завладени окончателно от турците! Така в крайна сметка излиза,че България е била под турско малко повече от три века и половина (1516-1689 г. и 1690-1878 г.) ако не броим епизодите от 1595 и 1686 г.,когато отново си е имала владетел! Тази хронология е валидна само при положение,че си затворим очите за Българските държави носещи имената ВЛАШКО и МОЛДОВА,които били управлявани от наши владетели от Българския царски род чак до 1714 г.,когато султанът по инсинуация на Петър "Велики" ги свалил окончателно и ги заменил с далеч по-послушните му гърци!

  Това е времето,когато окончателно е завзета от турците България- до началото на XVI в. у нас още имало територии,в които не бил стъпвал турски крак но после нещата се променили. За чест на нашата аристокрация ще добавя,че повечето ни благородници не изменили на народа си,а останали с него и както твърдят историческите извори,се пръснали по селата за да станат част от нашето селячество. Тогава най-вече "...момичета от царски род се омъжиха за орачи и копачи....",както твърдят западни съвременници и дали началото на онзи Български народ,който познаваме днес. Техни потомци по-лесно от другите ставали "чорбаджии" но крайно рядко били такива "изедници",за каквито се говори в червените пасквили: най-често те споделяли съдбата на народа си и дочакали заедно с него Свободата,която изгряла отново над измъчените ни земи 362 години по-късно.




Гласувай:
48


Вълнообразно


1. leonleonovpom2 - Поздравления за хубавия постинг!
01.11.2016 14:06
Да, такава е истината
Българите, ако са били единни, никой не е можел да победи!
Сами сме се били и в комплект с другите сме създали Османската империя
Така наречените власи са с Българско самосъзнание, Български говорящи.доказателство е имената на войводите им- Мирчо, Ради, Влад, Георги.....
Титлата воевода или войвода нагледно показва военният и характер
И е доказателство, че валахите са военизирани Български села, откъдето идва и по-късното власи
Романизирането е по- късно- от седемнадесети век, под влияния на Полша, Увгария и папата, разбира се!
Чудесен, нагледен материал!
цитирай
2. krumbelosvet - Не може ли патриотизъм
01.11.2016 15:37
без рецидиви от подскачащите митинги?
цитирай
3. shtaparov - Да, такава е истината Българите, ...
01.11.2016 18:06
leonleonovpom2 написа:
Да, такава е истината
Българите, ако са били единни, никой не е можел да победи!
Сами сме се били и в комплект с другите сме създали Османската империя
Така наречените власи са с Българско самосъзнание, Български говорящи.доказателство е имената на войводите им- Мирчо, Ради, Влад, Георги.....
Титлата воевода или войвода нагледно показва военният и характер
И е доказателство, че валахите са военизирани Български села, откъдето идва и по-късното власи
Романизирането е по- късно- от седемнадесети век, под влияния на Полша, Увгария и папата, разбира се!Чудесен, нагледен материал!

Браво- перфектно попадение: намислил съм да добавя в статията точно това- че само липсата на единство тогава е станало причина за почти всички нещастия на народа ни!
цитирай
4. shtaparov - без рецидиви от подскачащите ми...
01.11.2016 18:09
krumbelosvet написа:
без рецидиви от подскачащите митинги?

"Подскачащите митинги" не са интересни- важни са основните идеи,заложени в тях. Патриотизъм без тези идеи е фалшификат,създаден от актьори по чужда заръка- жалко че трябва да го кажа,но понякога се налага.
цитирай
5. nikikm - Огромна работа,
01.11.2016 18:29
Огромна работа,приятелю,ще трябва да я препрочета още няколко пъти,много нови за мен неща има! Тук искам да попитам,защо не се изясни понятието татари,каквито по това време няма? И още,не е застъпено предателството,заради което пада Търново. И други неща покрай това,но може би по-късно ще питам! Иначе,поздравления!
цитирай
6. didanov - браво щапаров!
01.11.2016 18:49
колосален труд , огромна информация за асимилиране за такъв интересен и важен период от българската ни история. А в учебниците по история се побира в няколко абзаца за съжаление, където и настроението е примиренческо и безволево. 170 години борба, а сега - има няма 26 години и си дадохме мило и драго и то доброволно, без бой! Не знам кое е по-трагичното от двете. НО истината трябва да се знае. поздрави
цитирай
7. shtaparov - Огромна работа, приятелю, ще тр...
01.11.2016 19:49
nikikm написа:
Огромна работа,приятелю,ще трябва да я препрочета още няколко пъти,много нови за мен неща има! Тук искам да попитам,защо не се изясни понятието татари,каквито по това време няма? И още,не е застъпено предателството,заради което пада Търново. И други неща покрай това,но може би по-късно ще питам! Иначе,поздравления!

Благодаря- отне ми изненадващо много време,докато успея да я допиша.
цитирай
8. shtaparov - колосален труд, огромна информ...
01.11.2016 19:52
didanov написа:
колосален труд , огромна информация за асимилиране за такъв интересен и важен период от българската ни история. А в учебниците по история се побира в няколко абзаца за съжаление, където и настроението е примиренческо и безволево. 170 години борба, а сега - има няма 26 години и си дадохме мило и драго и то доброволно, без бой! Не знам кое е по-трагичното от двете. НО истината трябва да се знае. поздрави

Тогавашните Българи били движени от идеята,че са много по-важни и по-големи от другите народи взети заедно а днешните ги "движи" идеята,че другите малцинства и народи са равни с нас,но ние не сме им равни. Това е разликата.
цитирай
9. barin - Отлична тема си съчинил, shtapa...
01.11.2016 20:56
Отлична тема си съчинил, shtaparov. Огромен труд си положил за показване на историческата истина за България през XIV в. Правилно правиш напоследък-по-рядко пускаш нови теми, но всички са качествени и от хубава-по-хубава. Винаги има какво ново да науча или да си припомня нещо забравено. Поздравления!
цитирай
10. rosiela - Поздравления
02.11.2016 07:48
за обстойния исторически разказ.
цитирай
11. batogo - !!!:))) Много си прав, приятелю Щапаров!
02.11.2016 07:53
Благодаря ти, че винаги намираш източници и неуморно работиш, за да разкриваш скритата или изчанчена от русофилските продажни историци Истина за същинската българска история! Да си жив и здрав!
цитирай
12. shtaparov - Отлична те...
02.11.2016 10:16
barin написа:
Отлична тема си съчинил, shtaparov. Огромен труд си положил за показване на историческата истина за България през XIV в. Правилно правиш напоследък-по-рядко пускаш нови теми, но всички са качествени и от хубава-по-хубава. Винаги има какво ново да науча или да си припомня нещо забравено. Поздравления!

Благодаря! Едното както винаги е за сметка на другото- няма как да наблегнеш на качеството,без да пострада количеството и обратно.
цитирай
13. shtaparov - за обстойния исторически разказ. ...
02.11.2016 10:39
rosiela написа:
за обстойния исторически разказ.

Благодаря,Роси- поздравления и на теб!
цитирай
14. shtaparov - Благода...
02.11.2016 12:15
batogo написа:
Благодаря ти, че винаги намираш източници и неуморно работиш, за да разкриваш скритата или изчанчена от русофилските продажни историци Истина за същинската българска история! Да си жив и здрав!

Истината у нас преднамерено се укриваше в интерес на сталинската директива за сриване самочувствието на свободолюбивите народи и за тяхното по-лесно подчиняване от тъмните сили,които дърпаха конците на мракобесната му система.
цитирай
15. wasp - Поздравления...
02.11.2016 15:13
и от мен за положения труд.Следя с интерес блога!
цитирай
16. shtaparov - и от мен за положения труд. Следя с ...
02.11.2016 15:53
wasp написа:
и от мен за положения труд.Следя с интерес блога!

Този път наистина се наложи доста да се потрудя и дори не очаквах,че писането по тази тема ще отнеме толкова време.
цитирай
17. indiram - Здравей, Щапаров!
03.11.2016 23:43
Браво Щапаров!
Интересно!
1516 година (не след 50, а след 170 години от 1346г.)

"В средата на XIV в. у нас за съжаление е окончателно наложен "византийския модел" на феодално развитие,който довежда до тотален разпад на нашата национална територия,в която се обособяват поне 12 държавни образувания,повече или по-малко Български. "
- 12 (ли)?! - напомня за бройката на апостолите от Библия...

Картата - Българските земи в средата на 14-ти век - автентична ли е?! - Белоградчик...

"... и докато двамата братя разрешат своите спорове,те превземали град след град " - дали от тук (не) идва поговорката - Двама се карат, трети печели!

"(истинската титла на Мурад и Баязид е Емир" - до тук четох... утре ще дочета, но... за титлата - ЕМИР, а не СУЛТАН - ?!...
........................

Поздрави!
цитирай
18. shtaparov - Браво Щапаров! Интересно! ...
04.11.2016 14:23
indiram написа:
Браво Щапаров!
Интересно!
1516 година (не след 50, а след 170 години от 1346г.)

"В средата на XIV в. у нас за съжаление е окончателно наложен "византийския модел" на феодално развитие,който довежда до тотален разпад на нашата национална територия,в която се обособяват поне 12 държавни образувания,повече или по-малко Български. "
- 12 (ли)?! - напомня за бройката на апостолите от Библия...

Картата - Българските земи в средата на 14-ти век - автентична ли е?! - Белоградчик...

"... и докато двамата братя разрешат своите спорове,те превземали град след град " - дали от тук (не) идва поговорката - Двама се карат, трети печели!

"(истинската титла на Мурад и Баязид е Емир" - до тук четох... утре ще дочета, но... за титлата - ЕМИР, а не СУЛТАН - ?!...
........................

Поздрави!

Цифрата 12 от картата е случайно получена разбира се- тя дори може да не е напълно точна,понеже в нея не фигурират Българските княжества в Албания а е включено владението на Синиша,чиято Българска принадлежност е спорна.

Картата е съвременна както знаеш,но отразява част от политическите реалности на Балкана през XIV век. А споменатата поговорка народът ни си я знае от памтивека- много преди споровете на двамата братя за престола да се отразят на нашата народностна съдба.
цитирай
19. brancaleon - Материала ме грабна ...
05.11.2016 19:25
Поздрави! Не трябва чужди историци да ни пишат историята.
цитирай
20. shtaparov - Поздрави! Не трябва чужди историци ...
05.11.2016 20:24
brancaleon написа:
Поздрави! Не трябва чужди историци да ни пишат историята.

Най-лошо е врагове да ти пишат биографията,а с България за съжаление се е случило точно това!...
цитирай
21. liubitel - Благодаря
07.11.2016 00:58
Благодаря г-н Штапаров,
Ще си запазя статията.Оказва се че тия 170, а може и по-вече да са са неизвестни за мене и за много други Българи.
цитирай
22. litatru - Възхитена съм. Забележителен труд.
07.11.2016 10:30
Аз не съм историк, но винаги ме е вълнувала темата за т.н. татари. Сега ми е паднало да помоля капацитетна личност като теб да ни запознае с тази тема, защото сигурно ще науча нови неща.
Успехи и здраве!
Литатру
цитирай
23. shtaparov - Благодаря г-н...
07.11.2016 18:47
liubitel написа:
Благодаря г-н Штапаров,
Ще си запазя статията.Оказва се че тия 170, а може и по-вече да са са неизвестни за мене и за много други Българи.

Хората определено не знаят за палатите и годините на нашите болярски войводи,приключили с непредизвикано турско насилие в ранния XVI век.
цитирай
24. shtaparov - Аз не съм ис...
07.11.2016 18:51
litatru написа:
Аз не съм историк, но винаги ме е вълнувала темата за т.н. татари. Сега ми е паднало да помоля капацитетна личност като теб да ни запознае с тази тема, защото сигурно ще науча нови неща. Успехи и здраве! Литатру


Тук съм набелязал някои неща- може да не е много,но е сравнително съдържателно:

http://shtaparov/politika/2014/04/18/shokirashto-razkritie-na-quot-analiza-quot-tatarite-sa-rodni.1258161
цитирай
25. mariniki - наистина колосален труд...
10.11.2016 23:28
чест и почитания...
цитирай
26. demograph - Супер си приятелю! Както винаги.
11.11.2016 07:23
Това трябва да учат децата Не гръко-сърбо-руските лъжи.
Благородните усилия бог ги подкрепя.
цитирай
27. shtaparov - чест и почита...
11.11.2016 19:37
mariniki написа:
чест и почитания...

Благодаря- доста се потрудих докато стане както трябва,но тази идея отдавна назряваше в мен и трябваше да я споделя с обичния ми народ.
цитирай
28. shtaparov - Това трябва да учат децата Не гръ...
11.11.2016 19:44
demograph написа:
Това трябва да учат децата Не гръко-сърбо-руските лъжи.
Благородните усилия бог ги подкрепя.

Да- това е много по-близко до истината от оня сурогат,който учехме досега но за някаква промяна е нужна политическа воля. Лъжата ни бе натресена някога от политиците,и пак чрез политиците тя може да си отиде. Стига да поискат да направят нещо добро за народа си де.
цитирай
29. deleted-4udovi6teto - Страхотен труд!
11.11.2016 21:49
Пак ще го чета.
Благодаря.
Чу
цитирай
30. shtaparov - (Страхотен ...)
12.11.2016 14:34
4udovi6teto написа:
Пак ще го чета.
Благодаря.
Чу

Здраве и късмет приятелю!
цитирай
31. ivonti10 - +
04.02.2020 18:17
Браво!
цитирай
32. shtaparov - Браво! Благодаря!
06.02.2020 06:00
ivonti10 написа:
Браво!

Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shtaparov
Категория: Политика
Прочетен: 4814937
Постинги: 267
Коментари: 9063
Гласове: 136732
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Потомци на Алцек в Италия- гайди и тъпани,Български носии,цървули и навуща
2. Българска аристокрация през XV-XVII век
3. Българи от Ниш 2018 г. празнуват деня на Съединението
4. 105 Български въстания срещу турците
5. Български печат на 4300 години
6. Тракийската богиня ДУЛА- виж ДУЛО и календарния термин ДИЛОМ
7. Автономни градове и области през XV-XVI в. в България
8. Тюрколози умишлено крият стари истории на България,издадени преди векове в чужбина
9. Фалшификатори на Българската история върлуват безнаказано в Уикипедия
10. Спароток срещу фалшификаторите на история
11. Мнението на велики личности за Българите
12. Скитско племе Авари- факти и извори
13. Ето колко е лесно да се разбере истината за произхода ни: статия на Спароток
14. "Пра"-Българите са потурчени с купища цинични лъжи по наш адрес,измислени от руската "наука"
15. България е дала заем на Франция през 1907 г. 145 милиона златни лева
16. Българска сватба от старо време- ориг.запис от 1962 г.,няма къде да го видите днес
17. Германски племена с феноменални имена: Дули,Галомани,Кавки,Камари,Фраки,Аварини,Еруски (Етруски),Балти,Бактери (=Бактри),Аугандзи (=Афганци),Албани,Гермиони,Вируни,Варни и пр.
18. Бълг.език забранен в Татарстан 1928 г.,а татарите клали Българи в Русия 1884г.
19. Руснаци спрягат Българите в конференция за Тенгри
20. Руски данни за Киев- основали го индуси,в него имало монголоиди и тюрки
21. Русите роднини на тюрките- руска статия
22. Евреите с италиански корени,навярно от етруските
23. Манихейството вид гностицизъм,основа на дуализма и богомилството
24. Орфей и синът му били в Египет- Спароток
25. Български календарни животни в дакийския зодиак
26. Сърби и Хървати в Стара Велика България
27. Българските тайни езици- част от тях
28. Истинската Илиада е фригийската
29. Именникът на князете- проучване на Стефан Чурешки
30. Ценни сведения за морските народи