Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2015 19:45 - ПАМИРО-КАВКАЗКИТЕ БЪЛГАРИ,КОИТО ОСВОБОДИХА МАКЕДОНИЯ ОТ РИМСКО ИГО
Автор: shtaparov Категория: Политика   
Прочетен: 6824 Коментари: 16 Гласове:
43

Последна промяна: 29.04 16:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ПАМИРO-KAВКАЗКИТЕ БЪЛГАРИ,КОИТО ОСВОБОДИХА МАКЕДОНИЯ ОТ РИМСКО ИГО*


    Римското иго в родината на Александър Велики е окончателно наложено през 148-147 г. пр.Хр. и продължава около шест века и половина. През това време там са извършени огромен брой престъпления,избивания,погърчвания и прогонвания,целящи да пречупят духа на местното население и да наложат романизма (респ.елинизма) в земите,носещи името "Провинция Македония".

  Тази провинция носи името на Тракийското племе Мигдони,клон от което се наричал Македони,но ако разгледаме подробната карта на Тракийските племена ще видим,че римляните са кръстили тази провинция по името на най-славното и най-известното автохтонно племе,което обитавало част от нейните предели преди тяхното неканено пристигане,а не защото цялата й територия е била заета от древни Македони. Истинските основни обиталища на оригиналните Тракийски Мигдони и на техния гърчеещ се клон Македони,както се вижда от картите обхващат само около 18% от територията на римската провинция "Македония"- останалото не са земи на Македоните (Мигдоните),а на други Тракийски и Трако-Илирийски племена като Пеони, Меди, Синти, Дардани, Пелагони, Албани и пр.,които съвсем не са били Македони и никога не са ставали такива:

Основно историческo землище на племето Македони


Македонска колонизация преди "гръцките" походи на Филип- IV в. пр. Хр.

 
Най-старата римска "Провинция Македония" (ІІ в.пр. Хр.)
 

"Провинция Македония" в разцвета на Римската империя (ІІ-ІІІ в.сл. Хр.)- както виждаме,тя включва землищата и на други Тракоилирийски племена

  В земите на бъдещата римска "Провинция Македония" станали значителни междуплеменни размествания още по времето на Александър Велики. Той отвел голяма част от истинските Македони на изток,от където малко хора се завърнали. Някои загинали по пътя или в битките,други си намерили дом на хиляди километри далеч от родината и се установили в Бактрия,Согдиана или Персия за постоянно,трети се смесили с други племена или народи и променили Балканската си етническа принадлежност,а четвърти се поддали на елинизма и направо се погърчили. При Александровите наследници този процес продължил- много Македони се преселили на изток към Анатолия и Сирия а също на юг към Египет,търсейки своите шансове за по-добър живот. Броят на истинските чисти Македони в крайна сметка дотолкова намалял,че се наложило македонските царе Филип V и Персей да заселват в обезлюдената си държава контингенти от други Тракийски племена като Мизи,Меди,Пеони и др.

  Заедно с римското нашествие започнала голяма кампанийна елинизация на македонските земи. Римляните избили значителна част от остатъчното население на Македония,за да принудят непокорните Трако-Илирийски племена да се подчинят на властта им,а на останалите живи разрешили да използват само гръцкия език. Техният роден Тракийски (древно-Български) език бил забранен,а гръцкия разрешен успоредно с латинския поради три основни причини:

1. Македоните и съюзените с тях Тракийски (древно-Български) племена оказали силна съпротива на римляните,водили много битки с тях и постоянно ги застрашавали,поради което се налагало да бъдат строго наказани.
2. Гърците в голямото си мнозинство оказали огромно съдействие на римляните при техните нашествия на Балканите. Те постоянно предавали македонските планове и позиции на врага,не оказали никаква съпротива на римляните и се държали приятелски с тях,приемайки ги за освободители от македонско владичество,затова новият им поробител се погрижил порядъчно да ги възнагради.
3. Гръцкият език бил обявен за официален в повечето земи,завладени от минаващия за гъркоман македонски цар Александър III Велики,а римляните твърде много се прекланяли пред него и го уважавали заради безпримерните му подвизи. Самият Александър не бил грък разбира се,но обичал да се държи с гърците и с всички останали народи така,както се държи със своя собствен народ,затова гърци,перси,индуси и египтяни го припознавали за техен владетел,без той да е бил такъв.

   Процесът на погърчване на античните Македони продължил на приливи и отливи над 1300 години ако броим и новото гръцко иго в земите им,започнало през 1912 г.,а римските управници се включвали в него с не по-малка ярост от гръцките окупационни власти,завладели земите на древните Мигдони в резултат от Балканската война не без помощта на сърби, власи, турци, французи и руснаци. През ІІІ-IV в. сл.Хр. обаче римската власт на Балканите значително отслабнала,а полуостровът станал арена на ожесточени сблъсъци между римската армия и пограничните Скито-Тракийски племена,които искали земята на дедите си и непримиримо вовали срещу мракобесните потиснически орди,които избивали и измъчвали клетите им поробени събратя. Някои племена като Гетите,които междувременно се нарекли Готи постигнали значителни успехи,но никое от тях не съумяло да освободи трайно старите си земи,а успехите им били само временни. Шансът за трайно освобождение дошъл едва тогава,когато в перманентната война между римските окупатори и "Варварите" (Барбарите,Баргарите) се намесило Царското племе на Българите,т.е. Хуните.

  Тогава войната против Рим навлязла в нови качествени измерения,непознати до тоя момент за окупатора,а балансът на силите значително се изменил в полза на Барбарите (Баргарите). Константин Велики макар да бил от Български произход станал добър римлянин и като такъв преценил добре опасността,която грозяла Империята най-вече откъм Балканите,защото повечето вражески племена се били струпали около Дунавския лимес и непрестанно налитали,изтощавайки все повече и повече изтънелите римски ресурси и заплашвайки да сринат самите устои на империята. Поради това Константин решил да премести столицата на държавата от Рим във Византия ("Византион"),която получила имперското име Константинопол. Благодарение на тези негови мерки отбраната на Балканските земи се засилила,а голяма част от налитащите племена били отбити и отишли към други провинции на империята с което основната опасност,заплашвала римската държава с тотално ликвидиране била отстранена за повече от 150 години.

  Към края на V в. обаче Римската империя отново тръгнала към колапс,понеже старата й столица паднала в ръцете на отбитите от Балканите племена а това причинило ново активизиране на племената по Дунавския лимес,които междувременно се били увеличили както по брой,така и по население. Започналите все по-големи и по-опасни нахлувания през римските граници разбили напълно тяхната отбрана и ликвидирали дори последните римски защитни линии,поради което през V-VI в. голям брой племена започнали да минават безпрепятствено Дунава и да възвръщат земята на предците си.

   Част от имената на онези племена,които се установили в територията на старата римска провинция "Македония" са добре известни- Ваюнити, Берзити (Березити), Сагудати, Ринхини, Драговити (Друговити), Велегезити и Куберити (на тази карта ги няма,но са споменати в печата на Българския княз Тарас):


 
  Тези Български племена образували македонските "Славинии" (Склавинии),за които се говори в изворите от VI- VIII в. Те са македонски в географски а не в етнически смисъл а както ще видим по-долу,Памирските Българи са имали стара връзка с населението на антична Македония. Останалите "славянски" (Склавински) племена няма да разискваме в тази статия,макар при тях нещата да са много подобни на онези,които ще кажем за македонските Склавини (Склави,Сакалави,Сакалови,Сакалиби). Ранносредновековните Склавинии са образувани най-вече от Българите на Кубер и на князете преди него,а изследователите много обичат да забравят за тях и тотално да ги игнорират,когато пишат за "Славиниите". Сега уверено можем да твърдим,че жителите на тези "Славинии" са се наричали още Куберити,което е видно от следния Български владетелски печат:


  Бидейки архонт,споменатият в печата загадъчен Тарасий (Тарас,Терес- виж украинското име Тарас Булба) несъмнено е бил княз на Куберовите Българи- наследник на Мавър и на Кубер. Така става ясно,че Куберовите българи са наричали себе си Куберити (Хора на Кубер) за да се отличават от онова Българско население,което е доведено в Македония от князете Крис,Волег и Драгон 150-200 години преди тях. Затова към "славянските" (Българските) племена,участвали в освобождението на Македония от римско иго ще добавим и Куберитите- тяхна е основната,ако не и не цялата заслуга за освобождението на тази област от римско потисничество. Така племенните имена,които ще обсъдим в тази статия стават седем:

1. Берзити (Березити,Бърсяци)
2. Ваюнити
3. Велегезити
4. Драговити (Драгувити)
5. Куберити
6. Ринхини
7. Сагудати (Сагадии)

  Дори беглото разглеждане на тези имена може да ни информира за три важни показателни неща:


1. Племенното име "Куберити" окончава на суфикса -ТИ (-Т),който го има в пет от другите имена.

2. Суфиксът -ТИ (-Т) се съдържа в множество стари и дори архаични племенни названия,познати в античността и далеч преди нея: Сармати, Скити (Сколоти), Бхарати, Бизалти, Венети, Дантелети, Койлалети, Синти, Меоти, Гети (Готи), Анти, Ободрити, Ести, Келти, Хървати, Парти, Скоти, Хети, Юти, Хионити (Хиони,Хони), Гараманти, Несити (самоназвание на Хетите) и пр. Затова той не е гръкоримски,а общ индоевропейски (т.е. архаичен Български) суфикс за принадлежност,който е фонетична разновидност на суфиксите -В (-ОВ, -ЕВ), -Ч (-ИЧ, -АЧ) и -Н (-ИН, -ЕН) и се съдържа в множество съвременни Български думи като Трети, Четвърти, Пети, Шести, Девети, Десети, Дьети, Предмети, Самолети и т.н.


  Че суфикса -Т (-ИТ,-ТИ) не е гръкоримски а е древно-Български суфикс за принадлежност личи и от осетинските фамилни имена,които са били Български за последен път преди 1200-1300 години. Между тях,както виждаме от изследванията на д-р Живко Войников има стотици ако не и хиляди примери завършващи на "-Т" (-ТЕ, -ТИ),от които ще посоча само няколко:

Осетинска форма   Руска форма            Бълг.форма

Ацете                         Ацееви                       Ацеви
Байте                         Байеви                       Байови,Баеви
Бимболте                   Бимболовы                Бимбалови,Бимболови
Бобате                       Бобаеви                    Бобеви
Бокоте                       Боковы                       Бокови

Боренте                     Боранови                   Борянови,Бореви
Гайте                         Гайтови                      Гайдови
Ганите                        Ганиеви,Ганаеви        Ганеви,Ганьови
Гигате                        Гигаеви                       Гигови
Гогате                        Гогаеви,Гогиеви         Гогови


Гоциайте                    Гоциеви,Гоцоеви       Гоцеви
Гугалте                      Гугаловы                    Гугалови
Декоте                       Декоевы,Декоеви      Декови
Джеджите                  Джеджиеви                Джеджеви
Дулате,Дулите          Дулаеви,Дулиеви       Дулови,Дулеви

3. Племенното име Ринхини съдържа едно добавено "Х"- точно като знаковите "пра"-Български имена и думи Тутхон, Сандилх, Хумсхи, Дохс, Етх, Бехтим (Бехти), Шехтем и пр.

  След тези допълващи уточнения пристъпваме към разтълкуване на седемте племенни названия,които довеждат до изумителни резултати:


1. Берзити= Берсити (виж формата Бърсяци) т.е. Берсили (получено чрез проста смяна на суфикса). Берсилите са вид прикавказки Българи- жители на Берсилия и са наричани още Верили (т.е. Вилири,Илири),а името им значи Берс-Ари (Перси ора,Берзи хора) и Берг-ари (Белгари). Според това,формата Бърсяци означава Берсяци (Берсичи- с нова смяна на суфикса) и Бърсилци (Берсилци). Берсилите без съмнение са някогашни Илири,избягали при Кавказ и Каспийско море след римските нашествия и участвали в "етногенезата" на античните Македонци,в чиито корени все пак се крие Тракийското племе Мигдони,а Траките и Илирите са роднини помежду си.


2. Ваюнити= Вахунити (с прех. Й-Х от формата Вайунити),Ваханити (Ваханци)! Това е един феноменален резултат,понеже Ваханците,наричани още Вахи и Уахи са малко Памирско племе,живеещо в "Коридора Вахан" (земя в източен Афганистан,намираща се между Пакистан,Китай и Таджикистан),както и в близките му райони от споменатите три държави,граничещи с Афганистан. Не случайно съм нарекъл този резултат "феноменален"- не Хунзите,не Калашите а ИМЕННО Ваханците наричат себе си "Децата на Александър" и считат себе си за потомци на Александър Велики,а историята и генетиката не могат да опровергаят това!





  Ваханците са един от любимите на великия Петър Добрев Памирски народи,в чиито езици той открива паралели с езика на древните Българи. Те обаче са нещо много повече от това,понеже са част от споменатото в древните извори Българско племе Вахандури (Вахан-гури,Вахан-хора),което днес живее край памирската река Вахан даря и в околните й земи. Името Вахани (Ваханци) означава още Валхани (Валхони,Вархони: с прех. Л-Р)- прочутото Хунско племе,което преди 1500 години живеело в Памир и от което произлизат известните Авари (Бавари,Ивери). Валхоните са също така Вел-Хони (Великите Хуни) и Бел Хони (Белите Хуни),а тяхното величие идва от роднинството им с Александър Велики. Хуните както знаем са Царско племе на Българите (Царски Скити),Преславските князе носели корони с образа на Александър Велики а владетелите на Волжка България считали себе си за потомци на Александър което значи,че те произхождат директно от Ваханите (Ваханците,Вахандурите: Хората от Вахан даря).


   Ваханите обаче са още нещо и то твърде забележително- те са Вакхани т.е. Придружители на Дионис (менади,вакхани и вакханки),както и Бакхани (Бакхини) или Хора на Бакхус (Бакх,Баг). И макар езикът им днес да е различен от нашия поради многовековното разделение от основната Българска общност,това не винаги е било така,а само до преди 1000-1500 години те се разбирали напълно задоволително с Дунавските,Кавказките и "Волжките" (Източноевропейските) Българи. Затова племето Вахани (Ваханити,Вахунити,Вайунити,Вакхани),което някога принадлежало към нашата народност заслужава да му се обърне специално внимание от България,понеже е дало на земята ни такива великани като Атила,Ирник,Крис (Барис),Кубрат,Кубер и Аспарух. За неговата несъмнена връзка с племето на Аспарух и Кубер говорят дори древните извори:

а) В първата космография на персийски език "Сътворени чудеса" персийският автор от XII в. Наджиб Хамадани дава следното сведение за Волжките Българи:


"В град Болгар е техният падишах,който се явява един от потомците на Александър Велики,наричан още Зул Карнайн (Двурогият)."

б) В епическото произведение "Искендер наме" световноизвестният азербайджански поет Низами Гянджеви (1141-1203г.) пише:

"Цялата тази земя (Волжка България- пояснението мое) се нарича Болгар. Шаховете на тази земя са потомци на воините на румската държава (означава "римската държава" т.е. "византийската",с която е свързвана гръкоговорящата империя на Александър- пояснението мое). Искендер (Александър) създал град Болгар,който преживял небивал разцвет." (за тези две сведения виж http://kvantov-prehod.org/article/472/сиявуш-бог-сияен-конник-3 и моя постинг от 31.08.2014 г. "Бог Александър в древната Българска митология",чието своеобразно продължение се явява тази статия).


  Оцелелите до днес Вахани (Вахи,Валхони) са малко: само 60-70 000 души но това е лесно обяснимо с факта,че не е нормално Царското племе на един народ да е по-голямо от обикновения народ. В Памир всеки знае,че превъзнасяните от Македония Хунзи (Хунци,Хуни) живеят в съседство с Ваханците но езикът им за разлика от Ваханския не е индоевропейски и е родствен с Бурушаския,а генния им профил показва известна близост с ромите (циганите),която навярно е придобита по-късно. Съответно на това,Хунзите ще да са потомци не на Бели Хуни (Белхони,Валхони),а на Черни- хора от бялата раса но по-примитивни,по-изостанали от белите си събратя и частично смесени с дравиди и монголи.

  От двата вида Хуни изглежда само Валхоните (Вел Хуните,Великите Хуни,Вахандурите) са истински потомци на самия Александър- затова Вахандур Българ са наричани още Олхонтор (Алхандур,Алксандур) Българ т.е.- Българи на Александър. Други техни имена са Ефталити (хора на цар Ефталан,по сведение на "византийския" летописец Теофан) и Хиони (Хони,Пеони). Те навярно някога са считали себе си за потомци на старите Тракийски Пеони а Балканите за своя прародина,и за тях Прокопий пише интересни неща:

"Макар Ефталитите да са Хунски народ... ,те не се смесват и не общуват с онези Хуни,които ние знаем,така както нямат с тях погранични области и не живеят близо до тях.... ,те не са номади като другите Хунски народи,но отдавна са се установили на плодородна земя. Те са едни от Хуните с бели тела и не са с безобразен вид.... ,и не живеят някакъв животински живот като другите,но се управляват от един цар и имат закони и държавност,съблюдавайки между себе си и съседите справедливост,не по-малка и не по-лоша от онази на ромеите и персите."

  Прокопий пише и за командира във "византийската" конница "Еган (виж нашето Паган- б.м.)
от народа на Масагетите (=Визиготите),които по-късно се нарекли Уни (=Хуни)." Интересни неща за Ефталитите намираме и в китайските извори:

"Те... използват варварски писмена,заменяйки овнешки кожи за хартия..." ("Лян шу,VI в.) а също "Езикът на "ефталитите" не е тюркски" и "Техният език не е еднакъв с езика на жужаните и гаоче,а е като този на останалите варвари (скити- доб.моя)."

  Всичко това говори,че Хуните и в частност Ваханите-Вахандури са били народ,който няма нищо общо с изгражданата досега представа за Хуните,а е бил един високоцивилизован и културен народ,чието Балканско минало се потвърждава от една македонска легенда,записана от римския писател Квинт Курций Руф (І в. сл. н.е.) в неговата книга "История на Александър Велики Македонски". Той пише,че когато Александър се озовал в една планинска долина на източен Памир,се приготвил да обсади крепостта на малкото племе,което заварил там,но спрял войниците си и обявил жителите за потомци на неговия герой Дионис,а после станал техен съюзник и се сродил с тях. Това означава,че Ваханите,наричани понякога Вакхани,са едно и също с митичните Вакханки и с техните мъжки придружители,наричани от митологията Сатири и представляващи част от обкръжението на Дионис,който бил Тракийски цар поне 1000 години преди походите на Александър.

  Интересен тук е въпросът защо римляните са писали за откритото от Александър племе на Дионис в Памир,а древните гърци не са писали. Отговорът е прост: защото Хората на Дионис не говорели гръцки,изобщо не били гърци и дори ненавиждали елините,смятайки ги за окупатори на тяхната изначална прародина. Тази истина била твърде неудобна за ревнивите гърци,които дори намек на съмнение не давали да падне върху "гърцизма" на присвоените от тях Дионис и Александър.

  Загадъчният цар Ефталан или Ефтал,с който още биват свързвани Валхоните пък не е нищо друго освен добре познатия Ефтхал (Евтхол) или Авитохол,с който започва "Именника" на Българските князе,а също и Ехтал (Етал,Атил) сиреч- Атила от рода Дуло!

3. Велегезити= Волеге-жити (Волегови жители,Хора на Волег). Волег както знаем е един от двамата Български архонти (князе),които нападнали Византия през 538 г.,а името му значи още Олег и Велек (Велик) и е епитет на Великия бог. Това племенно име означава още Вологесити (Вологез-жити,Хора на Вологес) а последното както знаем е Тракийско жреческо име. Неговото значение се извежда лесно: Вологес= Великос или Волог (основа) + ес (гръцка наставка)= Волег (Велик) от което разбираме,че Великият бог на древните Българи е Дионис. Но за да не остане работата половинчата ще добавя,че името Вологес има още едно тълкувание: Велегос (Веле-Гос,Великия Господ,Великия бог),който за древните езичници разбира се е отново Дионис и по-конкретно Сатурн (Сатирин,Сатрин: Богът на Сатирите). Личното име Волег и днес се среща сред "Старите Българи" в южна Русия,а нашият княз Волег от VI в. (наричан понякога Болг) е кръстен както виждаме на Дионис: легендарния древно-Български владетел,който отвел част от Българите в Памир.

  За да се надсмея над наивността на викингофилите в Русия и Германия,обявяващи името Олег за германо-викингско ще им напомня,че доста тюркски владетели в Средна Азия носели името Улуг бег (Олег бей),а името Олег както виждаме много повече си схожда с "тюркското" име Улуг,отколкото с предлаганото от тях викингско Олаф. Името Олег (Улуг,Волег) попаднало у тюрките по времето,
когато дедите им още били Тохари и Согдийци или по време на Българското им завладяване,станало в периода между 370-380 и 550 г.,а процесът на тюркизация все още не бил достатъчно напреднал.


4. Драговити= Драгонити (с прех. Н-В),Драгонвити (с носовка) т.е. Драгон жити (Драгонови жители,Хора на Драгон) или направо "Драгови" (назализирано Драгонви,Драгонови),с добавен суфикс "-ТИ" накрая. Драгон (наричан понякога Дронг- означава "Драг" без носовката и "Дрогн" [Дрогон] след рокада на последната сричка) е вторият Български княз,който нападнал балканските провинции на Империята през 538 г. заедно с Волег и макар двамата да загинали по сведенията на Теофан и Анастасий Библиотекар,хората водени от тях останали,пожънали много победи срещу "византийците" и се присъединили към своите сънародници,доведени в Македония от Българския княз Крис (Барис) през 498-499 г. Името "Драгон" означава Драган,Дракон и Тракон (Тракин,Тракийски) за да покаже,че в представите на нашите деди името Трак (Драг) било еднозначно на името Бълг (Блъг,Благ).

5. Куберити= Куберичи (Хора на Кубер). Името Кубер означава Кобар,Кавар и Ковар (Бога-Ковач) но представлява епитет на Сатурн- популярен езически бог,който бил добре познат на древните Тракийски Македони под името Кабир. Затова оцелелите от гръко-римската месомелачница Македони приели Кубер за Новия Кабир т.е. за Дионис,който се връща от далечния Източен поход,за да освободи родните земи от неканените грабители и пришълци.


6. Ринхини= Рихини (без добавеното "Х"), Ригини (с прех. Х-Г) т.е. Бригини (Потомци на македонските Бриги) и Ригини (Княжеските,Кралските т.е. Хунските). Европейските Бриги в Мала Азия се нарекли Фриги,край Дунава- Фраки (Траки),в Индия станали известни като Бригус а в нашето съвремие носят името Блъги (Блъгари,Българи). Тяхното съкратено име "Риги" по-късно станало и кралска титла- Теофилакт Симоката пише,че Мусокий (името му е Иранско т.е. Арианско [Арийско,Трако-Илирско] бил наречен "рига" на езика на "Варварите" (Баргарите). От тази наша титла Рига (Ригъ,Рихъ) произлизат западноевропейските кралски титли Рикс,Рекс,Рой,Реал (Роял,Регал),индуската титла Радж (Раджа),етиопската Рас (Рез) и пр.,понеже нашите деди преди 1500,че и повече години никакви граници освен сложените от Бога не признавали.

  Част от древните Бриги били отведени от Дионис в Памир,но никога всичките. Остатък от тях днес са хората от памирското племе Рушани (Рохшани,Роксани- Племето на Роксана [Росана],Рухани,Русани,Русини),чиито други имена са Рихен (Ринхен,Ринхин- с носовка) и Рухни (Рунхни,Рунхини- с носовка),а името им означава освен всичко друго и Брикини (Врикини,Влъкини)- Хора на Вълка т.е. на Хермес-Дионис,понеже обичали да живеят по високи планински върхове като Сатрите,а древно-Българският Хермес бил преди всичко Бог на гърма и на секса точно като Дионис,който заради това носел и името Хромий (Бромий,Громий). Потомци на това племе днес са "славянският" етнос Русини,както и самите Руснаци (Руси,Пруси,Роши,Раши),които нашите князе довели от Памир преди близо 1500 г.:


7. Сагудати= Сако-дати (От Саките дадени,От Сечащия бог дадени), Согдати (Согд-дати,от Согдия дадени) или просто Согди (Согдийци) с добавен суфикс (окончание) "-Т". Согдите както знаем са средноазиатско иранско племе,чието име означава Сагуди (Сакути,Секати,Сечати) което ще рече Саки (Секи) и Скити (Секити): Хора на Марс-Арей (Бромий,Дионис),преки роднини на Трако-Илирите. Името им е споменато още през V-VI в. под формата Сагадии,чието значение очевидно е Сагдии (Согдии,Согди) и Сагудии.

  Племената на Волег и Драгон несъмнено са били водени от Памирски Хуни (Вахани,Вархони),но в състава им ще да са влезли множество техни роднини от Прикавказието и от Украйна. Първи освободители на Македония от римско иго обаче станали Българите на Крис (Барис) около 498-499 г.,за които се говори в "Дуклянския летопис",както и в някои "византийски" извори. През 538 г. им се притекли на помощ Българите на Волег (Олег,Велик) и Драгон (Драган,Дракон),но постигнатата от тях свобода била временна и вероятно била заличена при походите на Константин Погонат повече от век по-късно,които довели до намесата на Кубер и Аспарух. Повторно освободената Македония останала свободна до към 738 г.,когато за пореден път паднала под римска ("византийска") власт,за да бъде накрая освободена към 837 г. чрез умелите политически ходове на Пресиян (името му означава Персиян [Персеин: Потомък на Персей] и Пре-Сияен: епитет на Слънчевия бог).


  Всички племена по чисто религиознa причина искали да се върнат в земята на дедите си,но много от тях останали излъгани- те вече били така безнадеждно умножени,че малката земя на предците вече не можела да приюти всички,затова повечето от тях останали да живеят в близки до Припонтийската прародина земи,където по-късно се сформирали страните Сърбия, Влашко, Молдова, Словакия, Полша, Хърватска, Чехия, Русия, Унгария, Украйна и пр. Това обаче не могло да заличи стремежа на Българите към добруване и към сливане с духовността на прадедите,както и с техните стремежи и идеали. Веднъж възвърнали старите си земи,древните Българи веднага влезли в теcен контакт с местното македонско население,сиреч със своите оцелели от гръкоримската месомелачница сънародници и отново станали с тях едно цяло така,както било преди времената на Дионис и Александър,когато племената тръгнали към Изгрева на своя Главен бог. Колко и да били малко оцелелите,те се превърнали в здрава основа за връщащите се към своите древни устои,храмове и светилища Българи,решени да поемат сами властта над прадядовските си земи и да ги облагородят отново със своята ненадмината материална и духовна култура,която довела до постепенното възраждане на Европа и света.


*Понятието "Кавказки Българи" е до голяма степен условно,понеже се отнася не само за Българските племена,обитавали земите около Кавказ но също за онези,които живели в земите на днешните Украйна,Южна Русия и Беларус.





Гласувай:
45
2


Вълнообразно


1. nikikm - Здравей,
01.12.2015 21:10
какво да ти пиша,освен нещо благодарско и насърчително.Да си жив и здрав и да ме извиниш,че без да искам ти натиснах един палец надолу!Неволно брат,извинявай! (:
цитирай
2. shtaparov - какво да ти пиша, освен...
01.12.2015 23:55
nikikm написа:
какво да ти пиша,освен нещо благодарско и насърчително.Да си жив и здрав и да ме извиниш,че без да искам ти натиснах един палец надолу!Неволно брат,извинявай! (:

Благодаря приятелю- да ти се връща а аз ще се направя,че не съм забелязал! :))
цитирай
3. mitata67 - Разбира се че имаш един глас и от мен.
02.12.2015 09:42
Разбира се че имаш един глас и от мен.
Поздрави.
цитирай
4. leonleonovpom2 - Поздрави, приятелю!
02.12.2015 13:08
Поредният ти силен материал!
Пожелавам ти и занапред да поддържаш минимум това ниво!

Приятен ден!
цитирай
5. shtaparov - Разбира се че имаш един глас и от мен. ...
02.12.2015 14:14
mitata67 написа:
Разбира се че имаш един глас и от мен.
Поздрави.

Благодаря- и аз дадох мнение към последната ти статия,понеже направеното от община Ивайловград е важно за страната.
цитирай
6. shtaparov - Поредният ...
02.12.2015 14:16
leonleonovpom2 написа:
Поредният ти силен материал!
Пожелавам ти и занапред да поддържаш минимум това ниво!

Приятен ден!

Благодаря- все още има дребни неща за доизглаждане,но не можех да чакам повече и побързах да публикувам статията,понеже бе дошъл моментът за това а други ангажименти все още ме чакат.
цитирай
7. raders - :))) Памиро-кавказки българи о...
02.12.2015 17:49
:))) Памиро-кавказки българи освободили?... Хм - добре че не се е наложило да освобождават Америка от марсианците.
цитирай
8. shtaparov - :))) Памиро-кавказки българи...
02.12.2015 19:17
raders написа:
:))) Памиро-кавказки българи освободили?... Хм - добре че не се е наложило да освобождават Америка от марсианците.

А-аа,те Америка я насвободиха така качествено,че в нея вече гърбав марсианец не можеш да срещнеш- не сте ли забелязали? :))
цитирай
9. zaw12929 - ПОЗДРАВ ЗА ПОРЕДНАТА СЕРИОЗНА Р...
04.12.2015 23:39
ПОЗДРАВ ЗА ПОРЕДНАТА СЕРИОЗНА РАБОТА
БЪДЕТЕ ЗДРАВ! УСПЕХИ!
цитирай
10. shtaparov - ПОЗДРАВ ЗА...
05.12.2015 02:15
zaw12929 написа:
ПОЗДРАВ ЗА ПОРЕДНАТА СЕРИОЗНА РАБОТА
БЪДЕТЕ ЗДРАВ! УСПЕХИ!

Благодаря- и на Вас желая много здраве,щастие,късмет!
цитирай
11. indiram - Здравей, Щапаров!
05.12.2015 08:01
... И на друго място, дали при теб или при друг блогър, ми направи впечатление думата Ефталити. Възможно ли е да е нещо, свързано с числото 7, тъй като 7 от гръцки е ефта? - и се получава 7-лити (седемлити).
Мисля, че древните са си служили с такива маскировъчни похвати.
Поздрави!
цитирай
12. shtaparov - . . . И на друго място, дали при теб или ...
06.12.2015 14:30
indiram написа:
... И на друго място, дали при теб или при друг блогър, ми направи впечатление думата Ефталити. Възможно ли е да е нещо, свързано с числото 7, тъй като 7 от гръцки е ефта? - и се получава 7-лити (седемлити). Мисля, че древните са си служили с такива маскировъчни похвати. Поздрави!

Да- името Ефталити може да се изведе най-добре именно от там понеже не е било тяхно самоназвание,а така са ги наричали древните автори. Както казах по-горе,"Ефталити" са Хуните на цар Ефтал,чието име значи Ефтар (Седмият) по някаква известна на древните причина: бил е седмо дете в семейството или жрец на Седмия бог т.е. на Сатурн. Гръцката дума за "седем" (на старогръцки "Хепта,Епта") се обяснява добре с Българския език:

Ефта (Епта,Хепта)= Севта (Света,Светъ) и Капта (Кахта,Ката т.е. Кута и Кутъ: с пропускане на добавеното "Х"),а това е самият Кронос сиреч Сатурн.

В такъв случай можем да считаме,че Ефталитите и Хуните Утигури (Кути-хора,Сати хора) са едно и също племе,чието име е произнесено по два различни начина. Те са много близки роднини с Антите ако не и тъждествени с тях,понеже Анти= Ванти (Венети,Вананди) и Ати (без носовката) т.е. Ути (Ути-хора).
цитирай
13. born - Сериозен материал ! Впечатлен съм. ...
06.12.2015 14:51
Сериозен материал ! Впечатлен съм. Адмирации.
цитирай
14. shtaparov - Сериозен...
06.12.2015 16:26
born написа:
Сериозен материал ! Впечатлен съм. Адмирации.

Благодаря- сериозните неща са ми присърце,особено ако касаят древната Българска история. Затова във всичките си проучвания съм държал нещата да са научно обосновани по един или по друг начин,а научната и ненаучната фантастика да бъдат до максимална степен елиминирани. Фантастиката е приятно и развлекателно четиво наистина,което бе високо ценено от Българите при социализма,но тя няма място в чистата наука понеже дискредитира всички истини,които може да бъдат казани покрай нея. Затова много държа в моите работи да не се прокрадва дори намек за каквато и да било фантастика- нещата винаги трябва да са добре аргументирани,натурални и прямо поднесени.
цитирай
15. cecobob - от мен
08.12.2015 20:28
един палец на горе.
цитирай
16. shtaparov - Благодаря!
09.12.2015 20:09
cecobob написа:
...един палец на горе.

Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shtaparov
Категория: Политика
Прочетен: 1436203
Постинги: 98
Коментари: 2988
Гласове: 49706
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031