Постинг
22.07.2018 14:59 -
Поет къща не храни
Автор: zlatkostanoev
Категория: Поезия
Прочетен: 6108 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2023 12:30
Прочетен: 6108 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 14.05.2023 12:30
ПОЕТ КЪЩА НЕ ХРАНИ
От малък още си личеше,
че Златко май поет ще стане.
Приспивни песни той не щеше,
а стих от Шекспир или Хайне.
На три без никакви проблеми
Славейков вече той четеше,
написа даже две поеми,
за него някак лесно беше.
— От де яви ти се таланта? –
баща ти с нищо не блестеше
и аз съвсем не съм галантна,
от нас не е, това лудеж е –
тъй вайкаше се мама Вичка,
а времето летеше лудо.
В школо̀то бързо шашна всички
и с право - бе детето чудо.
Като стихия сякаш беше,
а знанието нива златна
и той, ореше ли, ореше...
Веднъж баща му му загатна:
—Знай сине, сит поет днес няма,
с туй стихо как ще храниш къща?
Ще секне музата голяма
и тръпката не ще е съща.
Премина като бурен вятър
в полето Златко през колежа,
записа втори, а след двата
главата завъртя му Снежа.
Любов голяма страшно нещо!
На нея посвети сонети
и с пламнало сърце горещо
редеше своите куплети...
Не щеш ли в късна нощ се сети
за бащините думи страшни
за глади къщи и поети
и техните деца нещастни.
Не беше никак той спокоен,
съвети таткови нахлуха
за него бяха дъжд пороен,
а той самият почва суха...
Подхвана Златко политика,
голяма хапка е мандата,
не ще е гладен дет" се вика!
Роди се в него депутата!!!
Трибун народен той сега е
и труди се до късна доба,
за рими вече не мечтае,
че вечно празен ще е джоба.
Бурен Трън
От малък още си личеше,
че Златко май поет ще стане.
Приспивни песни той не щеше,
а стих от Шекспир или Хайне.
На три без никакви проблеми
Славейков вече той четеше,
написа даже две поеми,
за него някак лесно беше.
— От де яви ти се таланта? –
баща ти с нищо не блестеше
и аз съвсем не съм галантна,
от нас не е, това лудеж е –
тъй вайкаше се мама Вичка,
а времето летеше лудо.
В школо̀то бързо шашна всички
и с право - бе детето чудо.
Като стихия сякаш беше,
а знанието нива златна
и той, ореше ли, ореше...
Веднъж баща му му загатна:
—Знай сине, сит поет днес няма,
с туй стихо как ще храниш къща?
Ще секне музата голяма
и тръпката не ще е съща.
Премина като бурен вятър
в полето Златко през колежа,
записа втори, а след двата
главата завъртя му Снежа.
Любов голяма страшно нещо!
На нея посвети сонети
и с пламнало сърце горещо
редеше своите куплети...
Не щеш ли в късна нощ се сети
за бащините думи страшни
за глади къщи и поети
и техните деца нещастни.
Не беше никак той спокоен,
съвети таткови нахлуха
за него бяха дъжд пороен,
а той самият почва суха...
Подхвана Златко политика,
голяма хапка е мандата,
не ще е гладен дет" се вика!
Роди се в него депутата!!!
Трибун народен той сега е
и труди се до късна доба,
за рими вече не мечтае,
че вечно празен ще е джоба.
Бурен Трън
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.