Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2018 20:20 - Върховната цел: За благословението на труда
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 698 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 За благословението на труда

 

Безброй хора в наши дни се стремят към духовно развитие и макар мнозина да поглъщат всяка дума, отнасяща се до големите духовни проблеми, с единствената цел да утолят вечно ненаситното си любопитство, много повече са онези, които сериозно търсят истината.

     Те отиват на поклонение при всички извори и обявяват за светилища всички места, за които се разказват чудеса и легенди!

     Ровят се в писмените документи на всички времена с надеждата да открият древни книги, съдържащи точни указания как да бъде впримчено чудото в брънките на всекидневния живот, тъй като отдавна са чували да се говори за възвишени сили, които могат да бъдат овладени само от люде, познаващи вечния закон на Духа.

     Може, разбира се, да посрещнем с усмивка глупостта на желаещите да изучат чародейството, но и не малка част от пламенно устремилите се към Духа също не са предпазени от глупост. Мнозина вярват, че достъп до Духа ще получат само ако се подложат на външно обучение, изискващо от тях колкото може по-причудливи, по-необикновени упражнения.

     Те се хващат ту за едно, ту за друго указание, заимствувано от по-стари или по-нови писания, в които някой авантюристичен мистагог е изложил шепнешком и с тайнствени жестове обърканата си мъдрост.

     Когато и да ги срещнете: – те винаги ще ви кажат, че най-после са открили точната рецепта как да добият в тигела си философския камък.

     Удивителното в тях е само това, че макар да вървят от едно разочарование към друго, тези хора се хвърлят с все същата непонятна дързост към всяка нова клопка. – –

     Често пъти им е нужно доста време, докато открият, че при тези обстоятелства бленуваната върховна цел ще си остане завинаги недостижима за тях. –

     Трудно им е да проумеят, че грубото подценяване на нещо толкова възвишено и величаво и допускането на възможността чрез "дихателни упражнения" в изкълчени пози или чрез други, далеч по опасни действия, изпълнявани по обърканите указания на объркани мозъци, да се постигне върховното благо, обявено за свещено от мъдреците на всички времена, са белег на непростимо тесногръдие. – – –

     Но човек е твърде склонен да преклони глава пред необикновеното...

     Той предпочита да върви по причудливи лъкатушни друмища, които взорът му не е в състояние да проследи, и опиянен от заблудата, се оставя да бъде воден към мрака, вместо да потърси правия път към Светлината, за да го извърви с трезвостта на свежото утро и с твърдата стъпка на странник, който следва внимателно посоката, за да може един ден наистина да стигне до целта на своя път. – –

 

Трябва без съмнение да имаме достатъчно сили, ако искаме да извървим един дълъг път, и който не желае да рухне в изнемога, преди да е достигнал целта, е длъжен да укрепва силите си по време на самия път.

     Пътят към Духа изисква същото от всеки, който се готви да го извърви.

     Ала в случая не е нужно да търсим надалеч, нито да поемаме по съмнителни странични пътеки, за да получим нов прилив на сили.

     Животът на всекидневието ще ни ги предложи в изобилие, стига да го живеем както трябва.

     Но и тук малцина разбират каква висока стойност има укрепването и обновлението на силите, което получаваме от добре свършената работа! – – –

     Повечето предпочитат да се отдават на възвишени блянове и гледат на труда единствено като на пречка по своя път, – като на задръжка, която трябва да бъде на всяка цена избягвана...

     Но който си въобразява, че може да стигне по този начин до върховната си цел, няма в никой случай да успее, дори да познава мъдростта на всички мъдреци от собствените им думи и да се отдава безспир на възвишени, тържествено-елейни настроения. – –

     Много по-лесно е да пренебрегнем всекидневните си задължения, отколкото да ги изпълняваме!

     Много по-лесно е, изпаднали в подобна приповдигнатост, да се чувствуваме "близо" до божествения Дух, едва ли не "съединени" вече с него, отколкото да вършим работата си така, че тя да влее сили в духа ни, които да му позволят един ден наистина да получи посвещение! –

     Тук действително се крият богатства, за чието придобиване си заслужава да бъдат положени всички усилия!

 

Сигурно си присъствувал не един път на цирково представление и си се изпълвал с удивление и възхищение, виждайки как хора като теб са развили и подчинили на волята си своите физически сили по такъв начин, че са в състояние да вършат неща, напълно невъзможни за теб...

     Поучи се от тях!

     Както те са успели да развият физическата си сила само благодарение на неперкъснати активни усилия, така и ти можеш да добиеш днес неподозиран приток на духовни сили от всяка работа, която извършваш по такъв начин, че никой друг да не е в състояние да се справи по-добре с нея! – – –

     Както цирковите артисти трябва да следят с най-напрегнато внимание всяко свое движение, всеки свой похват, ако искат номерът им да бъде успешен и да не изложат живота си на смъртен риск, така и ти, за да бъде трудът ти духовно плодотворен, ще трябва винаги да изпълняваш всичко, което той изисква от теб, с такава концентрация, сякаш животът ти зависи от всяко привично "движение"! – – –

     Все едно дали работиш главно с ума си или с ръцете си, винаги има цял куп такива "движения", които ти – почти без да съзнаваш – извършваш "чисто механично", по навик, и с това сам ги принизяваш...

     Така те наистина започват да ти се струват безсъдържателни и еднообразни!

     Ала както онези неустрашими акробати, чийто труд ти изглежда като весела игра, са длъжни всяка вечер, когато им предстои да изпълнят същия номер пред взрялото се в тях множество, наново да внимават и за най-малкото мускулно движение, защото макар и успяло вчера, същото упражнение може тази вечер да се провали, така и ти трябва да си съвсем наясно, че един и същи "похват" представлява винаги нещо ново, колкото и често да си го повтарял досега! –

 

Колкото и "еднообразна", колкото и "затъпяваща" да ти се струва твоята работа: – опитай се да погледнеш на нея под този зрителен ъгъл и престани да я принизяваш допълнително в собствените си очи, – тогава ти или ще установиш по какъв начин можеш да я спасиш от нейната монотонност, или ще започнеш да изпълняваш все същото "движение", все същото действие, което тя изисква ден след ден от теб, с винаги ново съзнание и така духът ти ще открие в едно и също нещо хиляди нови аспекти! – – –

     Възпитай сам себе си да изпитваш радост от труда си, колкото и невероятно да ти изглежда, че той изобщо може да достави радост! – – –

     Преодолей чувството си на неприязън, и ти ще вземеш връх и над най-отегчителната работа; – тя ще ти доставя радост благодарение на начина, по който я приемаш!

     Ако можеш свободно да избираш последователността, в която изпълняваш възложените ти задачи, залови се най-напред с най-отблъскващата за теб и се постарай да я обикнеш!

     Самият факт, че си победил най-силната си вътрешна съпротива и си се оказал по-силен от нея, ще те направи тъй радостен, че ще озари с радост и останалата част от твоята работа! – –

    

Не бива никога да гледаш на труда си единствено като на средство за посрещане на житейските ти потребности!

     Именно тук се заблуждават повечето хора!

     Безспорно всяка работа заслужава да бъде възнаградена и ти сам поемаш върху себе си вина, ако приемеш да служиш при несправедлив работодател, опитващ се да ти отнеме част от онова, което ти дължи като равностойност на положения от тебе труд! – – –

     Но онова, което ти принадлежи като резултат от твоята работа, е точно определено от духовния Закон! Вината ти ще бъде не по-малка и ако позволяваш да ти бъде заплатено за труда повече, отколкото отговаря на приноса ти в полза на твоя работодател, – като не бива при това да забравяш и степента на косвено участие на неговия труд в твоята работа! – – –

     Впрочем външното възнаграждение за която и да е работа си остава нещо твърде дребно в сравнение с онова, което тя може да ти донесе в областта на духовните ценности, ако съумееш да погледнеш на нея като на труд заради самия труд!

     В самата добре извършена работа се крие нейната най-висока стойност, от която никой не може да те лиши, която никой не е в състояние да ти отнеме. – – –

 

И в най-скромния вид дейност човек може да се стреми към максимално съвършенство, а когато то бъде постигнато, което е възможно само при пълна всеотдайност към работата, естественият резултат от него е неимоверен прилив на духовни сили. –

     Работникът до своята машина, който ден след ден не върши нищо друго, освен да завива винтове, може по този начин да се сдобие с възвишени духовни сили, докато друг, който си въобразява, че живее само с големите духовни проблеми, но се грижи много повече за разтърсващите го тайнствени тръпки, отколкото за качеството на възложената му работа, си остава с абсолютно празни ръце и сам себе си лъже, когато вярва, че духовните му сили са в процес на растеж. – – –

 

За да придобием духовни сили, каквито можем да получим с усилен, насочен към максимална резултатност труд, не е нужно работата ни да е от такова естество, че самата тя да е поставена в служба на Духа! –

     Но макар непреходните плодове от труда да се състоят, както видяхме, в непрестанен прилив на духовни сили, глупаво би било да не обръщаме внимание на останалите плодове, които една добре организирана работа от този вид внася и в живота на всекидневието. – –

     Повечето хора все още не знаят какво значение има подобен труд за нашето всекидневие, въпреки че не липсват примери, които биха могли да им подскажат това! –

     Единствено трудът заради самия труд: – трудът, насочен към максимален резултат, – може да създаде онова така желано всеобщо благоденствие, което си остава неосъществимо, докато продължаваме просто да търпим труда като досадна необходимост! – – –

     Който не се е научил да обича работата си, той не знае още нищо за благословението на труда! –

     Който бленува за щастие, в което няма място за труда, няма никога да изпита неговото благотворно въздействие! – –




– – – – – – –

Източник: „Върховната цел“ ИК „ИРИС-95“
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име: Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 416124
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031