Постинг
11.08.2014 21:51 -
ОТ ДЕТСТВОТО В НАСТОЯЩЕТО
Автор: mrazekoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8982 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2014 21:58
Прочетен: 8982 Коментари: 12 Гласове:
22
Последна промяна: 11.08.2014 21:58
Колко бързо минава времето. Годините летят и ние откриваме само нашата промяна като се срещнем, или се погледнем в огледалото....
Детството! Докато го усетим, докато му се наслаждаваме и радваме, вече е преминало и идва друг етап, след това следващ, следващ и чааак до сега.....
Безгрижието на детските години изпълнени с доброта и наивност. Впечатляване и доказване на собственото си "АЗ" взели пример от по-възрастните .... Това беше по мое време.
Беше много огдавна и селския живот се променяше през летните месеци.
Идваха гражданчетата при своите баби и дядовци и през цялата ваканция се смесваха два различни начина на живот - градски и селски....
Роднини сме. Неговия прадядо и моя дядо са братя, но това е било много отдавна и почти не ги помним...
Водеха го от Варна на село през ваканциите, играехме и аз като най-голям от тайфата упражнявах диктат върху по-малките... Особено силна ми беше доминацията във футбола. На близката полянка ритахме от сутрин до вечер и гонехме топката в съседните градини...
Неведнъж разплаквах по-малките и нали затова бях бате Стефко, за да си докажа силата пред малките.
Понякога той се сърдеше и му викахме - сърдитко Митко, но това беше много за кратко и след това ухилен излизаше и всичко беше както си е било. В общи линии всички бяхме добри деца. Нямаше някакви особени прояви в поведението ни...
Годините си вървяха и след време се виждахме по-рядко и по-рядко.
Баща му - капитан в Военноморските сили го водеше и прибираше, а срещите ни ставаха по-редки и по-редки...
Завърших училище и влязох в казармата.
В Балчик се наложи да служа в Школа за шофьори. Кормувахме "градско" във Варна и през ден два пътувахме между двата града....
Веднъж при една почивка във Варна видях деца да се пързалят с лагерни колички по асфалта. Наближих до тях и видях Митко!
Малкото момче Митко порастнало малко, но все още с детски навици се пързаляше с количката. Той веднага дойде при мен, заприказвахме се и с интерес ме наблюдаваше като войник. Не беше ме виждал във войнишки дрехи.
Предполагам, че съм изглеждал в очите му много променен - почти възмъжал. Нали затова се казва, че мъжът като влезе в казармата се променя и като характер и като визия. Усетих едно особено отношение към мен.
Бате Стефко вече е войник и това е много различно от това, което съм бил преди време в неговите очи...
Минаха години - виждах понякога баща му, когато се връщаше на село - капитана...
Пенсионира се капитана, но продължаваше да идва в бащината си къща - - три четири пъти в годината...
Питах го за Митко и научавах, че момчето учи в морското училище и че служи във флота..
После отново учи и продъжава да върви нагоре.
И пак учение и учение и служба във Военноморските сили.
Радвах се за него, но много рядко сме се виждали...
В последните години имах възможност да видя Митко, когато докарваше възрастните си родители на село в бащината им къща...
Беше променен - съвсем различен от това, което познавах, но усмихнат, с чувство за хумор и прекрасен приятел.
Беше ми приятно да се виждаме по един два пъти в годината.
Идваше с цивилни дрехи, а знаех, че расте в йерархията, но никога не го бях виждал в униформа.
Изненадата дойде, когато разбрах, че преди месец е назначен за командир на Военноморските сили на България!!!!
Нашия Митко - толкова се радвах на този факт!
Обади ми се по телефона, че идва в Русе за честване на 100 годишнината на Военноморските сили, което е поставено именно в Русе. Искаше да се видим. Аз поръчах да дойде, но обезателно с парадна униформа.
Дойде момчето - видяхме се - поговорихме надълго и нашироко за миналите години. Спомнихме си различни случки и усмивките не слизаха от лицата ни.
Беше незабравимо!
Бях горд с Митко, с нашия Митко, но за него аз вече не бях бате Стефко...
Бях вече Чефо, защото няма как един контраадмирал да каже "Бате"... :)
Това беше накратко една история пренесена от детските години в наше време.
История, която винаги ще помня и ще съм горд, че едно дете израстнало покрай мен стана велик мъж служащ
на Майка България!
Детството! Докато го усетим, докато му се наслаждаваме и радваме, вече е преминало и идва друг етап, след това следващ, следващ и чааак до сега.....
Безгрижието на детските години изпълнени с доброта и наивност. Впечатляване и доказване на собственото си "АЗ" взели пример от по-възрастните .... Това беше по мое време.
Беше много огдавна и селския живот се променяше през летните месеци.
Идваха гражданчетата при своите баби и дядовци и през цялата ваканция се смесваха два различни начина на живот - градски и селски....
Роднини сме. Неговия прадядо и моя дядо са братя, но това е било много отдавна и почти не ги помним...
Водеха го от Варна на село през ваканциите, играехме и аз като най-голям от тайфата упражнявах диктат върху по-малките... Особено силна ми беше доминацията във футбола. На близката полянка ритахме от сутрин до вечер и гонехме топката в съседните градини...
Неведнъж разплаквах по-малките и нали затова бях бате Стефко, за да си докажа силата пред малките.
Понякога той се сърдеше и му викахме - сърдитко Митко, но това беше много за кратко и след това ухилен излизаше и всичко беше както си е било. В общи линии всички бяхме добри деца. Нямаше някакви особени прояви в поведението ни...
Годините си вървяха и след време се виждахме по-рядко и по-рядко.
Баща му - капитан в Военноморските сили го водеше и прибираше, а срещите ни ставаха по-редки и по-редки...
Завърших училище и влязох в казармата.
В Балчик се наложи да служа в Школа за шофьори. Кормувахме "градско" във Варна и през ден два пътувахме между двата града....
Веднъж при една почивка във Варна видях деца да се пързалят с лагерни колички по асфалта. Наближих до тях и видях Митко!
Малкото момче Митко порастнало малко, но все още с детски навици се пързаляше с количката. Той веднага дойде при мен, заприказвахме се и с интерес ме наблюдаваше като войник. Не беше ме виждал във войнишки дрехи.
Предполагам, че съм изглеждал в очите му много променен - почти възмъжал. Нали затова се казва, че мъжът като влезе в казармата се променя и като характер и като визия. Усетих едно особено отношение към мен.
Бате Стефко вече е войник и това е много различно от това, което съм бил преди време в неговите очи...
Минаха години - виждах понякога баща му, когато се връщаше на село - капитана...
Пенсионира се капитана, но продължаваше да идва в бащината си къща - - три четири пъти в годината...
Питах го за Митко и научавах, че момчето учи в морското училище и че служи във флота..
После отново учи и продъжава да върви нагоре.
И пак учение и учение и служба във Военноморските сили.
Радвах се за него, но много рядко сме се виждали...
В последните години имах възможност да видя Митко, когато докарваше възрастните си родители на село в бащината им къща...
Беше променен - съвсем различен от това, което познавах, но усмихнат, с чувство за хумор и прекрасен приятел.
Беше ми приятно да се виждаме по един два пъти в годината.
Идваше с цивилни дрехи, а знаех, че расте в йерархията, но никога не го бях виждал в униформа.
Изненадата дойде, когато разбрах, че преди месец е назначен за командир на Военноморските сили на България!!!!
Нашия Митко - толкова се радвах на този факт!
Обади ми се по телефона, че идва в Русе за честване на 100 годишнината на Военноморските сили, което е поставено именно в Русе. Искаше да се видим. Аз поръчах да дойде, но обезателно с парадна униформа.
Дойде момчето - видяхме се - поговорихме надълго и нашироко за миналите години. Спомнихме си различни случки и усмивките не слизаха от лицата ни.
Беше незабравимо!
Бях горд с Митко, с нашия Митко, но за него аз вече не бях бате Стефко...
Бях вече Чефо, защото няма как един контраадмирал да каже "Бате"... :)
Това беше накратко една история пренесена от детските години в наше време.
История, която винаги ще помня и ще съм горд, че едно дете израстнало покрай мен стана велик мъж служащ
на Майка България!
Едно епично визуално пътешествие между д...
Платото Диенг
ШОК: БСП, а не ГЕРБ печели пълно мнозинс...
Платото Диенг
ШОК: БСП, а не ГЕРБ печели пълно мнозинс...
На чаша кафе с прекрасните спомени от детството. Толкова е хубаво, че винаги можем да "прескачаме" там в онези години, когато бяхме само ентусиазъм и вихрени мечти и същевременно палави, изпълнени с живот. Сега малко уморени, намерили своя път в живота, и все пак щастливи. Усмивки!
цитирайХубава история, приятелю. Живи и здрави!
цитирайmakont написа:
На чаша кафе с прекрасните спомени от детството. Толкова е хубаво, че винаги можем да "прескачаме" там в онези години, когато бяхме само ентусиазъм и вихрени мечти и същевременно палави, изпълнени с живот. Сега малко уморени, намерили своя път в живота, и все пак щастливи. Усмивки!
спомените от детството нямат край, но по-важното е, че приятелството си остава за цял живот, въпреки години ранга в обществото и състоянието.
Благодаря ти за хубавия коментар!
Прекрасни летни дни
пожелавам на теб и на всички около теб!!!!
veninski написа:
Хубава история, приятелю. Живи и здрави!
Хубаво е, когато в спомените се връщаме назад в годините и си припомняме детските години. Вече не сме същите.
Накакси много бързо мина времето на нашия растеж, но пък сега от дистанцията на времето се наслаждаваме на детската си наивност...
Криви и свежи родопски дни ти пожелавам, приятелю!!!!
Това заведение не е ли зад СОУ "Възраждане"?...
цитирайmt46 написа:
Това заведение не е ли зад СОУ "Възраждане"?...
Това е парка в Червена вода...
прерастват в мъжки приятелства.
Това разбирателство личи и на снимката.
Поздрави, приятелю!
цитирайТова разбирателство личи и на снимката.
Поздрави, приятелю!
priqtel12 написа:
прерастват в мъжки приятелства.
Това разбирателство личи и на снимката.
Поздрави, приятелю!
Това разбирателство личи и на снимката.
Поздрави, приятелю!
аз още в постинга писах, че това моммче през ваканциите беше неотлъчно тук - на село. Играехме както всички деца, сърдехме се, радвахме се и това се пренесе в годините. Един тръгна на една посока - друг - в друга.
Рядко се чувахме - животът беше обхванал всички със своите задължения и трябваше да се справяме с тях....
Развам се, че имах възможност да го видя отново, но предполагам, че ще има и други възможности след време....
Благодаря ти за посещението и хубавите думи в коментара ти!
Красиво и спокойно лято ти пожелавам!!!!
Сърдечна среща и прекрасен повод за написване на
" ОТ ДЕТСТВОТО В НАСТОЯЩЕТО" Хареса ми описаната история.Благодаря Стефан! Да сте живи и здрави и след 50год. отново да Ви видя на снимка в твоя блог.
цитирай" ОТ ДЕТСТВОТО В НАСТОЯЩЕТО" Хареса ми описаната история.Благодаря Стефан! Да сте живи и здрави и след 50год. отново да Ви видя на снимка в твоя блог.
ana1951 написа:
Сърдечна среща и прекрасен повод за написване на
" ОТ ДЕТСТВОТО В НАСТОЯЩЕТО" Хареса ми описаната история.Благодаря Стефан! Да сте живи и здрави и след 50год. отново да Ви видя на снимка в твоя блог.
" ОТ ДЕТСТВОТО В НАСТОЯЩЕТО" Хареса ми описаната история.Благодаря Стефан! Да сте живи и здрави и след 50год. отново да Ви видя на снимка в твоя блог.
аз имам чувство за хумор, но в случай твоето ме превъзхожда :)
След 50 години е хубаво да се срещнем, ноще е трудно, пък и как ще изглеждаме ????
Както и да е. Важното е, че имахме възможност да се видим, особено след като Митко застана на този важен пост преди месец.
Радвам се, че имах възможност да споделя с вас - моите приятели тази среща. Радвам се, че също като мен съпреживявате този момент.
Нека да е усмихнато и светло това лято за теб и за всички около теб!!!!
Затваряме очи и сме там, в детството. Отгаряме ги и сме тук, в настоящето.
Твоята история ми хареса с приятеля-роднина.
Как един контраадмирал да каже на теб "батко":)?
Да сте живи и здрави, Стефане!
Поздрави!
цитирайТвоята история ми хареса с приятеля-роднина.
Как един контраадмирал да каже на теб "батко":)?
Да сте живи и здрави, Стефане!
Поздрави!
katan написа:
Затваряме очи и сме там, в детството. Отгаряме ги и сме тук, в настоящето.
Твоята история ми хареса с приятеля-роднина.
Как един контраадмирал да каже на теб "батко":)?
Да сте живи и здрави, Стефане!
Поздрави!
Твоята история ми хареса с приятеля-роднина.
Как един контраадмирал да каже на теб "батко":)?
Да сте живи и здрави, Стефане!
Поздрави!
в коментара си прекрасно!
Пътуването във времето на нашето детство е толкова приятно, но и малко тъжно, защото всичко това е необратимо...
Останало далеч назад, когато всичко около нас беше голямо, а пък ние малки и наивни, попиващи всичко от заобикалящата ни действителност....
Благодаря ти, Катя, за хубавия коментар!
Нека да е усмихнато и благословено това лято за теб и за всички около теб!!!!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.