След като е личен дневник, ще се опитам да споделя нещо лично. Нали това правят хората в блоговете си? Споделят за неща от живота си, хубави и лоши.

Е, понеже имам нуждата да го напиша или кажа на някого - извинете ме предварително.

Ще ви разкажа една романтична история. Но тя не е като другите. Тази няма хубав край.

И срещнала принцесата красивия принц. Той свалил звездите, спечелил доверието и любовта на това глупаво момиче.
И няколко месеца по-късно, когато бил сигурен, че тя е влюбена в него, той си признал, че просто си играе. Защото тя не е достатъчно хубава за него. Не му харесва факта, че изкарва по-високи оценки от него, че не носи токчета и.... Ами че е болнава.
"Защо ми е някоя като теб, когато другата има перфектен външен вид и не ме комплексира със знанията си." - казал той и си тръгнал.
Какво да направи глупавата принцеса?
Да се самосъжалява? Да се мрази? Да се обвинява, че е била себе си? Да обвинява родителите си, че се е родила такава?
Как да си признае, че е глупава и е сбъркала? Как да признае, че тази грешка я е наранила повече от думите на принца?

И въпреки опитите да е силна, да запази всичко в себе си, тя иска да изкрещи, че може да не е прекрасна, но това не я прави нещо по-малко. На кого да го каже? 
За да угоди на принца, тя загуби приятелите си. С кого да сподели болката си?
С никого. Защото не се нуждае от съжаление. Не се нуждае от фалш и лицемерие.

Просто още едно глупаво дете с разбити мечти. Още едно дете, което е твърде младо, за да е толкова изморено от живота. Още едно дете, което гледа тъжно света и не може да намери мястото си. 

Още едно дете, което няма самочувствие, защото поколението му го смазва психически.

Хахахаххаа. Щеше да бъде много смешна история, ако не беше банална до немай къде! На тая принцеса аз бих й забила лично два шамара. Честно!
Виж какво, какче, хората получават от другите такова отношение, каквото имат сами към себе си. Ако си толко умна, колкото се изкарваш, ще разбереш какво имам предвид.