“Заповядай в http://rumi.my-place.us  Би ми било приятно:)”

“Посетих те, ама нещо ми е едно никакво...
Пишеш за хубави неща, а при мен колорита е нажежен :( ”

 
Пиша за хубави неща? Да, с удоволствие при това. Че няма да пиша за боклуците по пътя ми към пустошта, наречена “Сан Бернардино Каунти” и заемаща площ колкото четвърт България. Е, тази там земя наистина ме изуми с неподдържаността си и разби представите ми за богата, чиста и подредена Калифорния. Влакът – Метролинк – минава през пустинни територии, на места затрупани с боклуци – досущ като у нас!  - и покрай промишлени територии и складове с ръждясали огради и натрупани безразборно вехтории... Явно парите са си пари, и където ги няма – и гледката е доста по-различна.

 

Но тази реплика на Harry_S все пак ме кара да ви разкажа за друго – лесно ли се живее в Америка; по-лесно ли е, от колкото у нас? Аз просто ще ви разкажа какво виждам, пък вие ще си прецените сами. И – този си разказ посвещавам на Harry_S, но и на Flight–505 - едно момче, мечтаещо си за Америка.

Надявам се да е инересен и за останалите.

 

Животът на американеца и просто  - как да кажа – някак предварително изживян. Спомням си един научно-фантастичен разказ за една бъдеща цивилизация, в която консумирането е задължително, колкото по-висок ранг имаш, толкова повече блага си задължен да консумираш, да правиш кредити, заеми, с които задължаваш децата, та и внуците си дори... Беше от разказите на Шекли или Айзек Азимов... Когато го четох преди години, ми се видя едва ли не забавен ... но сега го възприемам по съвсем друг начин.

 

Чувала съм да казват, че животът в Америка е регламентиран, че се живее по правила... Това е така в голяма степен. Какви са правилата?

Първото правило е да бъдат колкото се може по-бързо прибрани всичките пари на американеца – минали, сегашни и бъдещи.

Ако изкарва малко пари – прибират му малко, ако изкарва средно – прибират му средно, пък ако изкарва много – прибират му много. (Нивото на живот е различно, и разходите са задължителни за съответното ниво.)

И има случаи, когато изкарва по-малко, пък му прибират повече.

(Сигурно има и обратни, за равновесие – ама те са някъде много нагоре по върховете и аз не ги познавам.)

 

За целта има безкрайно количество различни методи.

Първо и най-основно.

Една съвършено разработена система на данъци, такси, заеми, кредити и застраховки.

По всякакъв начин американецът бива стимулиран да тегли заеми и кредити. Отпускат се за жилище, за кола, за стоки... Всяка по-голяма търговска верига си има. Банките отпускат кредитни линии – за пазаруване. За една година моята – в Банк оф Америка -  нарастна от 300 на 800 долара. Прибави се кредитната карта от Мейсис – верига за облекло, мебели и покъщнина, където работих известно време. Кредитна линия от 2000 долара ми е отпусната от Амазон... и пощата ми се състои предимно от писма-предложения от банки за нови и нови кредитни карти – кои за 2-3, кои за 5000 долара... Неусетно си въвлечен в една съвършено разработена система, от която няма отърваване. Особено опасна за младите хора, току-що навлизащи в нея. Награбват по две-три  - че и повече кредитни карти и тръгват да пазаруват. “Много изгодно”, “с големи намаления”, “ на разпродажба” и “само този път, после няма да го има”... Или нещо “безплатно” само дето с условие, че... Неизброими са. По всякакъв начин гледат да те омагьосат да купиш. Повечето им магазини вечно са с “ с големи намаления и разпродажби” – изглежда това е една от неустоимите уловки за американеца.  “Ризи с 50% намаление на цената – това ми харесва!” – възкликна веднъж пред очите ми един американец. Ама колко е т. н. “оригинална цена” и колко става след прословутото намаление, вярвайте, изобщо не погледна.

В “Мейсис” например – верига за облекло, мебели и домашнш потреби: продават ти стока – ама понякога ти казват: ако дойдеш да си я вземеш след пет дни, примерно, ще ти направим намаление. Белки като дойдеш пак си харесаш нещо друго.

Или ти идва имейл от някъде – купи си безплатно лаптоп. Отварям от любопитство и се заигравам... върти ме безкрайно дълго из лабиринти, където трябва да си избера други стоки, на свой ред предлагани “много изгодно” от фирмите им –спонсори... Че ти ако си купиш всичко това, и по толкоз пъти, колкото те кара – то този уж безплатен лаптоп ще ти излезе златен! А не е ясно и ще го получиш ли накрая.

Абе уловки хиляди, ама милиони.

Но  се опитвам да карам по ред и сега съм на кредитирането.

Хазяйката ми се оплака наскоро, че племеницата й, дошла миналата година студентка, се хванала на сравнително добре платена работа; работила повече от месец, парите й превеждали дирекнто на сметката й в банката... и накрая се оказало, че балансът й е отрицателен. Защо? Ами ползвала преди това кредитни карти, плащала само минималната месечна вноска – която обикновено е 15 долара – колкото да демонстрираш на банката, че знаеш за задължението си... а останалата част, се оказало, че връща с лихва 38%! 38! От такъв порядък са лихвите на кредитните карти. Голямо изкушение са – да си купуваш сега, пък да плащаш някога си – но все пак трябва да си плащаш. Изкушават се не само младите хора – изкушението е за всички. Моите приятели  - семейство от Сиатъл – казваха, че заплатите им стигат точно от заплата до заплата...и като си харесаха нещо в България, а си бяха похарчили вече парите, изтеглиха пари от кредитната си карта, за да си го купят. Аз им завиждах, а те точно обясняваха, че като се приберат, ще им излезе през носа. Всеки, абсолютно всеки, се е изкушавал от тази възможност – да си харчи свободно в рамките на отпуснатия кредит. Пък после... Ама оборотът е направен вече.

 

Най-голямият заем, най-голямия кредит, - съответно най-големият разход е за дом, жилище.

Всъщност  - грешка! Най-голямият, естествено, са данъците – федерални, щатски, градски (на каунтитата) и т.н. Бройте за автоматично заминала около една трета от това, което сте изкарали.

В Калифорния има и местен ДДС – 7 и нещо процента върху всички стоки и услуги. И цените навсякъде са БЕЗ този данък. Никога не знаеш точно колко пари струват стоките пред очите ти – само приблизително.

 

После идва къщата. Докато бях в България, и аз бях впечатлена  от възможността за бързо закупуване на къща тука. Това може да стане и на втората година от пребиваването ти.

Как. Ами със заем, естествено. Да, обикновено се изискват 20% от стойността кеш, но и това може да се уреди със втори заем. Та май често отпада като изискване. Хората трябва да продадат домовете, които строят със страшна бързина и да извлекат максимална печелба. Строителството е невероятно некачествено, направо смешно. Къщите масово са една малка бутафория – като Холивудски декори – състояща се от дървени колонки и дървени плоскости - почти шперплат, измазани отвън, че понякога дори облепени с каменна облицовка – смях!

 

Заемите са най-често 30-годишни и месечната вноска е висока – 2-3 -4 000 долара. Моята племеница и съпругът й плащат 3000 месечно. Това са значителни пари! Лихвата най-често е плаваща, зависи от пазара... и май последно време “плава”  само нагоре. Банките са едва ли не винаги готови на рефинансиране – да покриваш стари заеми с нови, още по-големи. В резултат мойта хазяйка например, е започнала да изплаща къщата си с по 2 300 долара на месец, към които се пребавили месечно още около 700 за данък сграда и такси за общината. Сега, след едно рефинансиране, и след едни осем месеца, всеки от които лихвата (плаващата) се вдигала с по сто долара месечно, плаща общо 5000 долара на месец: 4 000 лихви (и нито цент главница по заема!) и 1000 данъци и такси. 5000 долара! Това са 60 000 годишно. За 30 години. Кой в България плаща такова нещо? Ама ще кажете – те и заплатите не са същите. На са. Но 60 000 годишно е вече към високите (средно високи) доходи. И не забравяйте моментално да махате една трета данъци. 60 000 годишно отговаря приблизително на 35 долара на час – ми да ви кажа, малко емигранти ги имат. А и малко американци въобще. Най ниската ставка е 7 долара на час. 8-8,50 до към 12 е нещо доста масово из емигрантските среди. Всякакви услуги от сорта на сервитьорски, продавачи и въобще всички нискоквалифицирани работи са толкова ниско платени, че се заемат предимно от новодошли емигранти, които още не са се осъзнали.  Пък тези, нелегалните, изобщо им се чудя за какво са тука и как живеят. Освен ако са умирали от глад в родината си.

Работа се търси на две места, за да се насмогне поне малко. Или пък се работи “овъртайм” – “свръхвреме” – за повече часове. (Нашите студенти на бригади работят и обикновено успяват да си спестят парички, защото по никакъв  друг начин не се свързват със системата за прибиране на парите обратно: нямат собственост, нямат коли, и са тука временно.)

 

Имаш ли къща със заем 30 години, изобщо не ми казвай, че тя е твоя. Животът е невероятно променлив,  никой бизнес или работа не са напълно гарантирани... Твърдят, че американецът сменя работата си средно веднъж на пет години. “Сменянето”  често изисква време, месеци, за нова адаптация или намиране на нова работа – а заемите си текат! Как плащаш – нови кредити... Не знам.

Мнозина вече взеха да губят къщите си. Банките взеха да се чудят какво да ги правят. Продават ги по остатъчна стойност...

Не мога да си го представя. Да плащаш толкова години по толкова пари...Да си свикнал... И т. н.

“Толкова си обикнах къщата, не знам какво ще стане, ако не мога да я задържа” – проплака по телефона наскоро бившата ми зълва.

И тя си купила къща – макар в Канада, ама май няма голяма разлика. Повикала по-големият си син, който още не е женен, да живее при нея, в стаята за гости на първия етаж, за да й помага с изплащането...

 

Но да се абстрахираме от това – считаме, че си купил и си имаш къща (или друг недвижим имот). Първо ти е определен данък: 1 % от пазарната стойост. Това са  поне 4-5 000 долара годишно. Сравнете с нашите данъци!

Плащат се на две части – два пъти годишно.

Какво става, ако не можеш да си платиш данъка?

До 13 юни излиза списък кой не е платил. На 30-ти, ако си още в този списък, къщата се отнема. Взима се! Имаш право да си я възстановиш, в петгодишен срок, ако платиш всички данъци със съответните лихви. В противен случай изобщо губиш собствеността си върху нея.

 

В България общината – така ругана и оплювана от “масовия зрител”,  поема всички разходи по изграждането и поддръжката на техническата инфраструктура – пътища, ток, водопроводи, канали, топлофикация (газофикация), телефони и т. н., както и подръжката и ремонтите им и поддръжката и почистването на околните пространства около блокове, къщи и по улици. Тука тези разходи се поемат от собствениците на имоти! За това тука отиват почти 1000 месечно!

Както и за градинките – разходите за градинари на съседите са също 12 000 годишно.

И тези и други подобни разходи са задължителни. Няма “не искам”, няма “не мога”.

Който “не иска” – на бърза ръка бива осъден да плати всичко с лихвите, че и с разноските за съдебна система. Който “не може” – напуска, продава.

 

След данъците и таксите, идват застраховките.

Те са задължителни!

Размерът им се определя от застрахователя и не зависи от желанията на собственика.

Къщите се застраховат срещу пожар, термити и какво ли още не.

Задължително.

 

Застраховките на колите са също много високи отново поне една-две, че и повече хилядарки годишно.  Увеличават се значително при наличие и на най-дребен инцидент. Може би тука е мястото да опиша нещо, което ми правеше впечатление още от самото начало: как стриктно се спазват пътните правила и закони. Първо, наистина контролът е много строг и проверките са си непрекъснати. И второ – то не е необходимо да те хващат често. Веднъж ти стига. В моето ръководство за начинаещи шофьори е дадена “Цената на изпита порция алкохол” – 5 263 долара.

Макар че четивото ще стане много дълго, няма как да не го препиша – и би ми било приятно, ако  го разгледате внимателно.

1. Буксировка и съхраняване на МПС – 187 долара.
2. Такса за завеждане на дело, вземане на отпечатъци от пръстите и фотографиране – 156 долара
3. Такса за възстановяване на шофьорската книжка – 125 долара
4. Увеличаване стойността на застраховката на МПС – 2 700 долара! (забележете – застраховката скача значително и това е задължително и за години напред! И никой не те пита за желанието!)
5. Глоба за управление на МПС под въздействие на алкохол или наркотик (DUI) – 480 долара
6. Оценка за съдебната система – 816 долара
7. Районна такса за обслужване – 44 долара
8. Вноска във фонда на жертвите  от водачите, осъщестили управление на МПС под въздействие на алкохол иби наркотик – 100 долара
9. Вноска във фонда за просвета за злоупотребата с алкохол – 50 долара
10. Занимания за лица, осъществяващи управление на МПС под въздействие на алкохол или наркотик (DUI) – 550 долара
11. Участия в събрания за оказване на въздействие от страна на жертвите на водители, осъществили управление на МПС под въздействие на алкохол или наркотик (DUI) – 20 долара
12. Такса за заплащане на изгубено време – 35 долара

Обща сума – 5 263. Значителна! А ако решиш до ползваш адвокат, приготви  още 2 000 долара. Адвокатските услуги и таксите по съдебната система също за невероятни – не дай Боже! Моята хазяйка е платила 40 000 около развода си.

Точки 10 и 11 също са задължителни, естествено. При условие, че просто са те хванали да шофираш пил – не и да се е случило някое проишeвствие, което да те отведе на друго място, малко по-различно от тези занимания и събрания. Пишман да стане човек от една чашка :) Но така и трябва – по всякакъв начин се стараят хората да въздействат. “И пак има пили шофьори” – както казва и seafarer в една дискусия. Има. Първо – защото няма развит обществен транспорт – нито таксита и няма как иначе да се приберат от заведенията – където, общо взето не седят дълго и наистина изпиват обикновено по една чаша. И второ – защото животът е много стресов – просто човек има нужда да разтовари понякога, а за мъжете явно това е един от начините.

 

Колко висока е здравната осигуровка дори и не знам блажено. (Господ да ме пази). Но никак не е малка и тя. И също  - въпреки нея – се плаща по 20 долара за явяване при доктора, дори колкото да ти даде направление за друг специалист.

За скъпотията на зъболекарите сте чували – на българите им излиза по-евтино да си отидат до вкъщи за зъболекар.

 

Качеството на масовите стоки е много ниско. На дрехите, на обувките... Има и добри стоки, но те са много скъпи – и не до там достъпни.

Ниско е качеството на техниката и домакинските уреди  - всичко е направено да се поврежда скоро след като изтече гаранционния срок, поправката съзнателно излиза толкова много, че да е по-изгодно да се купи нов предмет...

 

За храните им пък да не говорим. Не само са боклук, но и вреден дори. От както ме боля стомахът от едни техни картофи – ама жестока болка! – гледам да съм си предимно на нашенски или поне източно европейски стоки. Колкото и да се опитват да мошеничесват производителите на храни у нас, не могат до бъдат и бледо подобие на това, коетосе вихри тук. Моята племеница, която учи в Ню Йорк, изрично ме беше предупредила да си купувам задължително “органик”  храни. Но те не само, че са много скъпи, но дори за тях няма гаранция, че са действително екологично чисти. Иначе храната е общо взето относително евтина, но не и зеленчуците. Мойта приятелка скоро ми се обади, за да ми каже нещо “смешно” – както се изрази. Съпругът й се върнал много доволен от пазар, успял да купи “много на сметка” 2 (два!) броя чушки за 1,50 ! Две чушки – долар и петдесет! И това е “евтино” и “много на сметка”! Доматите са също между 0,79 (парниковите) до 3-4 долара паунда (254 гр). Чувам, че и в България отивали натам.

 

Месото също не е много евтино, пък ако е “органик” – да не говорим.  Мошеничествата на дребно при продажбите – като у нас . Но при нас поне уж има “Комисия за защита на потребителя” – пък тука не знам какво има и дали въобще има нещо аналогично.

Пример: Купувам пакет кайма в един от веригата магазини “Грейт Американ”. И “Великият Американец” ми продава нещо, което, както се оказва в последствие, само отгоре е покрито с пласт каймица: от вътре е една огромна замръзнала топка от нещо синкаво на цвят, което може миналото столетие и да е било с органичен произход – но не е доказано.

 

Което ме навежда на мисълта за  честността и доверието. “Честния бизнес”. Спомням си как в България, като ругаем нашенското, и някак механично народът повтаря, че на Запад имало правила, че нечестният излизал от бизнеса и т. н. Правила, естествено, има. Мошеничеството е взело толкова големи размери, че някои неща са регламентирани със закони. Какъвто е например прочутият Truth in Lеnding Act (Нещо като: Закон за истината при отпускане на заеми), наричан още с почти криминално звучащото “Regulation Z”, ЗАДЪЛЖАВАЩ   кредитиращите институции да информират ползувателите за това, колко ще плащат за кредита (за да могат те да направят сравнение между различните кредитни източници); както и да изразят всичките съпътстващи финансови разходи като процент – годишна процентна вноска. Не се изисква голямо въображение да си представи човек какво е предизвикало появата на този закон, изискващ предоставянето на най-обикновена и необходима информация по кредитите. (Не че и сега, предоставяйки я, банките не се опитват да го напарвят по най-неразбираемия за неспециалиста начин).

 

Но съвсем не всичко може да се регламентира със закони и дори най-уважаваните и ползвани институции се опитват по всякакъв начин да ти измъкнат някакви сумички – колкото мине. Отначало бах тръгнала да махам с ръка, когато става дума за 25-30-35 долара, но хазяйката ми ме научи да се боря и за такива суми. И те се трупат и ощетяват значително като цяло. Измъкват се по много и различни начини, най-често е някое условийце, промъкнало се със ситни буквички в “срокове и условия”. Затова вече чета дума по дума всички срокове и условея – реални и виртуални – колкото и дълги и досадни да са. И пак не успявам да се предпазя.

“Искаш ли да пазаруваш само с едно кликване на мишката” ме пита Amazon, една сериозна верига за пазаруване по интернет. Че искам, защо да не искам. Вече съм пазарувала от там книги и други неща, имам акаунт, дала съм си всички данни... Защо да ги пиша по сто пъти. Кликвам с мишката веднъж – и за нула време от банковата ми сметка са изтеглени 79,95 – годишна вноска за “прима купувачка” – чест, за която не съм и мечтала. Отварям да прочета условията за “прима купувачи” – е там вече си е написано, че една от привилегиите на прима-купувачите е да пазаруват с едно кликване. Ама чак там!

И един куп други такива примери мога да ви дам – много! Опитват се да те прецакат от всякъде! Понякога ти връщат сумите, като реагираш, но понякога не смогваш да си ги отвоюваш обратно. А много заетите хора сигурно нямат и време и сили да се занимават с това. На което вероятно се и разчита.

 

Но определено всички се стараем да сме внимателни и да си отваряме очете на четири. Аз все още съм най-назад в тези занимания, естествено – най-малко опит имам. Но достатъчно, за да разбера вече това, което ми каза един българин, жевеещ тука от десет години: опитът тука се трупа задължително гарниран със загуба на пари! За този опит се заплаща от джоба!

 

Като забавна илюстрация на развитото внимание и усетът към мошеничества от всякакъв род бих ви разказала, как дъщерята на една приятелка ми изпрати в пощата покана за участие в един доста съмнителен сайт, уж за запознанства. В пощата ми пишеше, че тя ме кани в този сайт и ме питаше: “Приятелка ли ви е Нели?” – по начин дето да те е срам едва ли не да отговориш с “не”. “Абе не ми е много приятелка” – викам си наум, - “ама майка й е една от най-добрите ми приятелки и тя сигурно ме свързва с нея чрез този сайт.” И набързо кликвам, че приемам сроковете и условията му, без много да ги чета този път.

Е, да – ама не!

Оказва се нещо като нахален шпионин, който си присвоява цялата ми листа с адреси, и на всички изпраща покани от мое име да се регистрат в него, като всеки пита по същия нахален начин: “Приятелка ли ви е Руми?”

И знаете ли – живеещите в Америка българи до един не се хванаха на уловката! Първа ми се обажда  Силвия, художничката  – така всъщност разбирам, че писма са разпратени от мое име! “Руми, какъв е този сайт?” – пита ме тя, - “Има някакви много неясни срокове и условия”.

Изпадам в ужас.

Моментално изпращам на всички адресати от списъка си писмо със заглавие да не се регистрират в този сайт. Звъня на когото мога...

Обаче изобщо не знам как да се откача от това чудо.  “Подлото животно” продължава да изпраща периодично такива писма от мое име. При което вече някои от приятелите ми се хващат – ужас.

Но не и живеещите в Америка. Нито един от тях.

Изпращам не само имейл до въпросния сайт – че желая моментално да бъда отписана – но и писмо с обратна разписка до пощенската кутия, дадена като адрес на сайта. Това най-накрая дава ефект. – след като поне още 2-3 пъти писма са разпращани от мое име. Получавам имейл, че съм отписана с прискърбие и нахалното предложение дали не бих размислила...

С което се надявам историята да е приключила.

 

“В тази страна никой никому няма вяра” – ми беше казала Силвия още в самото начало. За мене лъжата е повсеместна и е норма на поведение. Започва с прословутата “американска усмивка”, минава през поздрава: “Как си” – “Добре” – “А ти как си” – “Отлично” (“Добре” и “Отлично” отговарят дори на лекарите, когато са отишли на преглед, превивайки се от болка...) , през задължителното условие да се представяш за изключителен, съвършен, непогрешим и ентусиазиран за всичко, свързано с работата и бизнеса ти; през повърхностните псевдоприятелски и псевдосърдечни отношения... та до почти всичко останало. Американците са дружелюбни и дори услужливи, но те забавят на часа, в който погледът им не пада на тебе и изобщо не им пука за никой извън най-тясното им обкръжение... Те просто нямат сила, време и нерви за нормални приятелства. Животът ги изцежда до край. Цялата им система е направена така, че да ги създаде самостоятелни и непривързващи се индивиди... От тримесечни бебета ги разделят от работещите майки (а сега условията са такива, че повечето жени работят). После всяка година сменят учениците по паралелките – не се заседяват с години заедно, като при нас. Влади, синът на племеницата ми Надя, има късметът да е трета (последна) година заедно с едни и същи деца, защото учи по специална програма в специално училище с деца, избрани с конкурс – но и те ще се разделят догодина, на 12 години. А някои вече напуснаха и с един от най-добрите си приятели се раздели буквално завинаги – родителите му се преместиха да живеят и работят в друг щат.

Така се разделят и със семействата, в които са израсли – събират се само на кръщенета и сватби... и то рядко, защото често ги разделят огромни територии.

Америка е страна за самотни хора. Толкова заети, че да не чувстват самотата си.

 

Вече ви казах, че това е и страна на хора, които не притежават пари. Плащат с кредитните си карти и теглят заеми и после всички усилия отиват да изкарат достатъчно пари, за да ги изплатят. Липсата на пари и сигурност е характерна за болшинството американци. За това и най-близките обикновено не могат да ти услужат при нужда: те или нямат, или стискат, защото не знаят какво ги чака следващия ден.

 

Когато Чък, приятелят и вече съпруг на българката Илина остава без работа, той просто няма към кого да се обърне – макар да си е роден тука и да има огромно семейство. Разходите си посреща с кредитните карти – плаща само минимума, който, както вече ви казах, е обикновено 15 долара на месец, независимо каква сума си ползвал. А после, като си намира работа... знаете вече: тридесет и няколко процента лихва! Бая се озорва, докато излезе от дупката – коч-коджа ми ти инженер с натрупани години стаж и опит!

Всеки може да остане без работа, когато най-малко очаква, за един ден!

 

Имам познат, българин, който работи седем дни в седмицата, за да може да покрие разходите си и да отдели някой долар. Прибира се в България – а там – софри (поне както му се вижда) . Седят си хората на пийване и приказки – и едва ли не всеки на него чака я за някой подарък, я за някой заем...я просто да му плати сметката в някое заведение...

 

Но това вече, както и за подъръците, които тука е така трудно да се намерят! (аз преди се чудех тези хора от САЩ и Канада стиснати ли стават, че носят такива буклуци за подаръци) - са други теми.

 

Сега пиша за живота в САЩ. И честно да ви кажа: не бих искала моите деца да емигрират. Ако биха могли да устроят нормално живота си в България, макар и небогато, но с прилични доходи, бих предпочела да са там.

 

И тука идвам до това: защо емигрираме, защо сме тук. Защото все пак тази огромна и многолюдна страна има наистина много голям капацитет, много големи възможностти за работа. Възможностти за учене и развиване, без значение на възрастта. С годините всеки по някакъв начин поустройва живота си, понамества се, не остава гладен... Разбира се, ако е склонен на здрав труд. Страната разчита на този емигрантски труд и не допуска изключения. Мнозина от дошлите тука са се върнали обратно още първите години. Счита се, че си преодолял трудностите, ако изкараш пет години. Това е срокът за получаване на гражданство – неслучайно. Адаптацията е по-трудна, от колкото изглежда на пръв поглед. Веднъж разговарях с един британец, възпитаник на Харвард, работил в големи и престижни фирми в Англия. Той ми каза, че дори за него, който не е  имал проблеми с езика, са му били необходими две години, за да се устрои. И при това устройване изобщо не търсете някаква обиктивност и справедливост: няма. И тука си има и завист, и отношения, и връзки, и каквото се сетите. Борба голяма.

 

Общо взето това са някои от основните ми впечатления от живота тука – натрупани за около година и половина.

Пък вие кажете какво е вашето мнение: по-лесно ли е да живееш в САЩ?

17 години от моя трудов стаж в България преминаха в община, за което много се гордея.
Работих като главен специалист "Архитектура", а после - главен специалист "Градоустройство и териториално-селищно устройство".
Считах себе си за добър професионалист, компетентен и съвестен. И виждах, че работата ми - прилагането и развиването на градоустройствените планове - е необходима и полезна.
Що глупости и оплювания съм излушала на работното си място!
Като се започне от това, как другите ми изкарват заплатата, колко съм порочна и подкупна - та се премине до това как незаконно нарушавам правата на собственост на горките собственици на имоти, като ги зъдължавам да спазват някакви зонирания и плътности и височини на застрояване...
Пък това - да обясня на някого, че когато имотът му влеза в регулация и от една - без извинение! - лайняна нива му дават парцел с прекарани път, ток, вода, канал и т. н., който макар и по-малък по размер е с многократно по-висока цена от оригиналния му имот и за това никакви права не са му нарушени - е това беше направо почти абсурд!

Е, тука, в САЩ, понятието "Police power" цитирам: "includes the govrment's rihgt to enforse land use controls, such as zoninng, munipical codes, rent control, and subdevision codes, without compensation to property owners. Remember it is eminent domain that requires compensation, not police power".
(Понятието "Полицейска власт" включва правото на правителството да налага контрол на ползването на земята, като например зонирането, общинските нормативи, контрол на рентите и нормативите за парцелиране, без компенсациа на собствениците. Запомнете, че отчуждаването е това, при което се изисва компенсация, не и Полицейската власт". )

И това са си съвсем нормални, макар и прилагани с необходимата строгост, правила и нормативи, слещу които никому и през ум не минава да скача и негодува.

Покрай многобройните си печатни грешки, за които се извинявам, съм допуснала и грешка за паунда, който всъщност е 453 грама - към половин килограм.

Никой няма да вика чужденците и да им слага в устата. Чужденеца е за да работи повече и да получава по-малко. Просто правилата се спазват, за разлика от българско. Ако издържи първите 5 години - вече е достигнал приличен стандарт и не му се прибира.
Е всяко правило ... с изключения ;)
harry_s

Тука няма "чужденци". Правилото "да работи повече и да получава по-малко" е общоприложимо. "Приличен стандарт" е относително понятие.
А кои точно "правила се спазват" според тебе?
Това е една изключително мошеническа държавал

Ne moga da razbera edno neshto.Ako na nyakoi ne mu haresva jivota v USA ami varnete se obratno v BG togava.Ako ne haresvash nyakakva hrana -ne ya yaj nasila.Ne moga da razbera takiva hora, hem ne im haresva hem stoyat i jiveyat tam))))) Poslovichnoto balgarsko mrankane-vse nyakoi ni e vinoven za nashata uchast i nikoi ne ni pomaga i ot tuk postoyanno sme na trotoarite s buketi v race i chakame poredniya "osvoboditel"
Edin savet--na koito ne mu haresva jivota v USA - kachvaite se na samoleta i obratno v BG.Tam pone shte vi posreshtnat s shiroko otvoreni race i shte yadete ekologichno chista hrana do nasita)))))))

Руме, Руме има един лаф, намерила, че се насрала...Като не ти харесва тая "мошеническа държава" си ела в твоята родна дупка, да видиш за какво иде реч, кредити, заплати, цени.....храна, органик, морганик всичкото в гъза!!!!!
Ела да видиш как се живее с 200 евро на месец ... и хляб почти 2 долара за кг.прясно мляко 1 л.- пак към 2 долара. бензин 1л.- 2 долара, за месото какво да ти кажа 1 кг пиле 6-7 долара не знам дали е органик ама си ебало майката.
Стой си там и не пиши простотии че ставаш смешна, пак ти казвам ела виж, какво е тук в Бантустана и пак дрънкай!

Пак съм аз тук мисля, че му е мястото да допълня, забравих да ти кажа колко струва тока душичко, водата данъците, застраховките на колата и другите простотии, примерно зимата 200 долара ти е само тока за един двустаен апартамент но не си мисли че ще ти е топло .... иначе тук жилищата са страхотни, вече панелите почнаха да падат, а струват по 70-80 хиляди евро????!!!!

"Пази боже сляпо да прогледа"

твърде , твърде плоско и елементарно обяснение. Явно авторката здраво се е окредитила. Ами аз питам защо? Никой насила не ти пъха кредита в ръцете, никой не те кара да ядеш менте-храните...Въобще на мен тази статия ми прилича написана от човек, който не знае защо е тука и е мислил че парите по дърветата растат. Аз съм тук отдавна и нито едно от горепосочените неща не са ми направили лошо впечатление. Тук се реализирах, взимам прилична заплата, мога да ида където си искам. Това ми стига, останалото е мрънкане в бг стил.

доста неща си разбрала за 1.5година.
няма как и няма кой да отрече че това е един по-добър свят. не. не е по-удорен.
отговорът е лесен.
няма емиграция към китай и бг.
всички знаят защо.
защо обаче на всички им се иска като дайдат тук
някой да им сервира всичките детски мечти сбъднати. така без труд. на тепсия.
ами то от ваше село иди да живееш в съседното и завинаги ще си чужд и няма да си добре приет.
а тук има и работа и къщи и храна и коли.
ех... едно време на запад ...друго си беше....

за 10 години в Канада нямам никакви велики успехи. всичките неща дето ги изброява румянка са факт, само че могат да са ти от полза ако си умен. за да не пращам лихви по кредити за жилище, инвестирам в бг.
а студентките ми през ваканцията поработиха малко и отидоха до видят белия свят. едната в австралия, другата в тайван. някой студент в бг да може да го направи?

Vsichko koeto go e pisala Rumi e viarno.
A na onezi komentirashti deto se praviat na veliki hamerikanci - dve dumi - duhate go pod voda ama vi e sram da si priznaete.
Tia i Rumi go e zgatnala, no pak da posocha - v amerika a mnogo modno da se pravish che vsichko ti e nared!

Abe горния, и кое е вярното. Явно и ти си на ниво мияч на чинии. Никой не те кара да зимаш моргидж, никой не те кара да взимаш кредитна карта и да затъваш, никой не те кара "да кликваш" по интернет и после да се чудиш каде са парите, никой не те кара да купуваш менте-храни, никой не те кара да се "запознаваш" с някой по интернет...Въобще авторката се е занимавала 2 години с глупави наблюдения, вместо да научи езика и да си намери квалифицирана работа. Освен туй органик храните не са чак толкоз скъпи, колкото тя се опитва да ги изкара, нито 35$ на час е непостижима заплата за имигрант, поради простата причина че аз я взимах на първия месец като имигрант. Но трябва образование за това, трябва перфект инглиш...а не връзки, както тя пак се опитва да изкара...

е и какво като аз не съм хай-тек специалист?
е и какво като не вземам 35 кинта на час?
с 22 си покривам масрафите и имам артък.
не че нямам визи и др. и риба не си купувам щото имам въдица. и за да не забравям произхода си съм си донесъл малки винтерчета, та и раци си хапвам често. но си купувам и омари и червен файвер. вярно черният е кът.
много от местните си подреждат живота с 13-15.
ние обаче признаваме за успели само онези дето вземат повече от рокфелер.

Субективно: Аз започнах на 2-рия месец с 20 долара на час, които станаха 25 след третия месец. Но не като архитект, а като архитектурен чертожник. И го дължа на един българин, който работеше във фирмата и то като един от най-добрите, та бяха чували що е то българин. Значи с връзки, в известен смисъл. И винаги българи са ми помагали за работа.

Обективно: Повечето "висока квалификация" в САЩ не се признава. Дипломи на лекари, зъболекари, инженери и доста други специалисти тук не се признават, нито дори ако имат богат опит. От което ми се оплакваше, например, един германец, когото викаха да ги обучава на мозъчни операции (с практическо извършване на операцията), но не можеха да го назначат на работа. Или не искаха, което е същото.
Може би компютърните специалисти са добре.
Така че тука масово емигрантите почват на ниво "миячи на чинии" - ако и това намерят вече, сега е рецесия.
И ОБЕКТИВНО Америка е страна на масово много бедни хора. А ние си пеехме в България едно време, че искаме да сме негърчета в Алабама.
Така ли е, или не?

Нататък. Кой ме кара да вземам кредит? Системата. Тука практически няма транспорт, Колата е задължителна, иначе на практика не можеш да живееш и работиш. Ако нямаш възможност да я купиш "кеш", ти трябва заем. За да ти отпуснат, трябва да имаш кредитна история: т. е. да си влязъл в кредитната въртележка. И почти за всяко нещо се изисква да показваш добрата си кредитна история, която да доказва, че си добро и послушно американче. Например при наемане на жилище. Така ли е, или не?

Много сте анонимните, та ще ви отговарям като на един.

Да, знам колко е тежко в България. Тука съм със сметката, че и най-малката американска пенсия ще е по-голяма от българската ми...която сметка може да излезе, че е без кръчмаря. Имам си и други, чисто лични причини, които не желая да споделям с непозната публика.

Написала съм това, което виждам. То не е мрънкане и общо взето всички, които са тука, признаха, че отговаря на истината. Дали на тях лично то е правило лошо впечатление, или не, е въпрос на лична оценка.

И аз ще цитирам поговорка: "Няма по-глух от този, който не иска да чуе."

Не бях тръгнала с кой знае какви очаквания, не бях идеализирала тази страна (или поне така си мислех) - за разлика от мнозина българи. Но все пак и аз си мислех, че от нашите неуредици няма по-голями, че от нашите храни няма по-боклучави, че бизнесът тука върви като по часовник и е честен, а хората са заможни.

Просто не е така.

много е лошо. и по лошо ще става. и всичките лошотии са се събрали от целия свят се в америка. ако си богата няма да си там, но... виж работа се намира. не е като в швейцария. а че ще направиш бизнес или ще забогашееш.... да.
в страната на свободата можеш да си мечтаеш съвсем свободно (безплатно).

Много черни краски!
Не вярвам да е чак толкова черно, но поне сега почвам да разбирам защо никой не се връща в Бантустана. Явно не могат да се откопчат от системата. А станишката иска да ги връща, наивник. Всъщност ще видя как е работата там в края на август месец.

аз се връщам в бг 2-3 пъти годишно.
харесва ми и тук и там.
оправям се. не се оплаквам.
имам си мои впечатления.
споделям ги с всички.
радвам се когато срещна разбиране.
не се ядосвам на различни мнения.
пия сода с уиски.

какво стана със залеза на запада бе румито.
и интереса към нещото спадна.
и посещениятя се поразредиха.
разгеле, таман няма навалица,
я кажи откъде си и как попадна по дивия запад.

по-скоро се появи доста неочаквано и необяснимо за мене. "Творбата" е пусната август 2007 тука.
Вероятно нещата се въртят по някакъв принцип, не зная. До сега интерес беше имало почти само към "Дракона на щастието".

От София съм и пътуването започна съвсем случайно. Кандидатствах на шега за Зелена карта: бях се сдобила с една много смешна снимка и я пуснах в лотарията. Тогава изобщо нямах намерение да пътувам. Естествено, че спечелих. Че няма да спечели някой, който страстно желае, я. Докато се движиха процедурите минаха две години и отчасти размислих и реших да пътувам отчасти... А бе размислих и реших, това е.

По-подробно съм го описала в "Случки и случайности" в http://rumi.my-place.us . Там има повече неща. Тук щях да се местя, защото го разбиха - но се позакрепи някакси, та почти бях престанала да влизам в блога.

много съм зает и .....
ами ако ти незнаеш откъде е дошъл интересът да ти кажа. някой те е прочел и те използва в един форум като патриотична задръжка срещу мечтаещите за нещо по-добро от каквото им сервират.... и ...даде линка. но това не бива да ти пречи да ги използваш за да направиш някое левче като ползваш техните трафици от посетители

Не знаех:)
Иска ми се по-скоро да съм реалистична задръжка - да не тръгват с много големи кошници, а с добре направена сметка. Без друго сега е рецесия и твърдят, че рязко се е влошило.
(Що ли ти го говоря това на тебе).
Иначе никога не съм била против който иска да емигрира. Просто си мислех, че на мене няма да ми се случи, не исках.
Не съм достатъчно компютърно грамотна, за да се възползвам от съвета ти, но ти благодаря за него. :)
Пиши като се освободиш, няма зор.:)

как преживяваш разрива с професията?
хващала ли те е вече носталгията или още не е?

Aз вече бях работила в Бг 30-тина години и си бях дошла тука с идеята за пълна промяна на живота; нещо като втора серия, със същата основна героиня. Вкл. промяна на професията; очаквах, че ще се наложи - кардинална.
Но не мога да кажа, че съм сложила точка - понякога се запътвам пак натам, някак жал ми е за натрупаните знания и опит... Още се лутам, а това пречи да се концентрирам и насоча твърдо, както е необходимо. Миналото си дърпа назад.

Преди много години следвах в един прекрасен град, който тогава се казваше Ленинград. Една-две години си минаха, докато се пренаситя на красотата и богатството му, напълно свикна с живота си и го вкарам в някаква рутина (релси) - и едва тогава ме пипна носталгията. Тука също съм в едно от най-прекрасните американски кътчета - Орандж каунти, където има разкошен климат, много зеленина и винаги нещо цъфти...И съм в Ървайн, градът, който е на първо място в САЩ по липса на престъпност... Но навярно най-важното е, че не съм се още успокоила, не съм се отпуснала, не съм подредила живота си... Навярно това почти спира за сега носталгичните ми пристъпи:))) По формулата: всчко зло за добро.

Разкажи и ти за твочта Америка. Как дойде и защо, къде си, как си... Може да пишеш и на имеил адреса ми.

Da ti kaza moqta istoria na kratko. (Izvini me, 4e nqmam kirilica).
Raboteh v BG 5 godini kato preogramist, zaplatata mi beshte 300 lv, na 5-tata godina 1200 lv. Ymriah si ot kef kato mi q vdignaha nad hiliada - 1200 lv. Prez cqloto vreme edvam smogvah. Ne spestih i lev. Dulgo vreme mislih dali da zamina za USA, sled kato spe4elih zelenata karta.
Sega sam tyk ot godina i polovina. Zapo4nah na 85,000 USD. To4no sled 1 godina, mi vdignaha s 5,000 - stana 90,000. Sled vsi4kite danici mi ostavat 4isto 2550 na dve sedmici, ili 5100 na 4etiri sedmici, ili 5600 za mesec. S tiq pari jena mi gleda detoto i ne raboti, plashtame naem ot 1250 i spestiavame po 2000 - 2500 USD na mesec. Kypyvame si vsi4ko. Vseki mesec si zanulqvam vsi4ki kreditni karti - ne sam glupav da - har4a bez da mislq. Amo to trqbva da se mnogo glupav, lixvite sa golemi, dobre si q opisal/a tazi 4ast. Nqma bezplaten obqd! Razbira se planiram da si kupq i kushta, no ne vednaga, ami kato sabera 20 - 30%. Ina4e e naburvacia, i tova dobre si go opisal/a. Lesno e da si kypq os6te sega, no nali znaesh, 4e na glupaka i ludia my se smee. Ne e problem da se juvee pod naem, apartamenta e 6to-gode hubav - centralnoto parno i vodata sa bez pari, plashtam samo tok 40$. V kusti e ~ 24 gradusa po C cqlata godina. Za sravnenie maika mi v BG vzema 130 lv pensia, a plasta 120 lv za tok.
Kypih si chisto nova kola, 250 USD na mesec. Cenata i beshe 19,000 USD. Za spravka sushtata kola v Bulgaria i v Evropa struva 55,000 lv. Ne znam kak go pravqt amerikancite, no vsi4koim e 2-3 puti po evtino. Pulnia si rezervoara vinagi do gore za 45$, vednuj napulnih rezervoara na bashta mi v BG - 115 lv - grubo 40 litra nafta po 2,62 lv.
Tova lqto prekarah v bulgaria, godina i 3 meseca ne bqh se pribiral. YJAS. Po ylicite 6te te pregaziat, na plaja samo fasove (deteto gi izqde polovinata), a mi vzeha 20 lv - 2 shezlonga + 2 4adura. Aide da ne vlizam v podrobnosti...
Izhar4ihme 5,000 USD .... i si skusih jivota s 5g. Samo za spravka 1 sedmica na karibite ~ 3,000 USD (Moje i za 2,000 da si namerish).
Ta iskam vi kaja, 4e zagubeniaka i BG i v USA is e zagubeniak. Hvani se da y4i6, nameri si platena rabota... malko turpenie, misli predi da deistvash i jivei dobre.

Та внимавай с възгордяването.
Историята ти не добавя нещо принципно ново. Вече бях отбелязала, че програмистите са добре тука. Доход от 90 000 е приличен.
Но това не значи, че останалите хора са недоучили "нещастници". Дори много училите архитекти, например, имат значително по-ниски заплати. Добре заплатени са лекарите и юристите, но това, общо всето, не за професии, в които се включват емигранти. Като че ли единствено програмистите биха могли да зпочнат директно работа, търсенето все още е голямо.
Но... ти внимавай все пак. Надявам се да не излеза пророк в твоя случай, но едва ли някъде по света божиите наказания не постигат с такава скорост като в Америка. :) Попреглътни гордостта.

Не знам защо реши, че съм горд. Нито съм преуспял,
нито претижавам къща (с пет спални)... нито карам
порше... Доходът ми въобще не е голям. Както отбелязах
в моето семейство само аз работя. Някои мои комшии
работят доста по-незаплатено и имат по-голям годишен доход.
Жалко, че нямях повечко време да прочета коментарите, те
хората вече са го казали. Описаните проблеми са си личностни, а не
щото америка разбираш ли е "черна". Някой
си давват парите за дрога, други на покер, трети плащат непосилни
лихви по моргичи... дано ме разбереш правилно.

От определението ти за другите като "загубеняци". Доходът ти е точно такъв, какъвто го описа - достатъчно добър, за да можеш да покриваш разходите на семейството си и да спестяваш.
Моят, макар и по-нисък, също не ме оставя с неплатени сметки или кредитни карти. Та, като се абстрахираш от коментарите, кажи своето мнение. Кои точно проблеми са "личностни", според тебе?
Опитвала съм се да опиша каквото виждам и както го виждам.

Това тук е личен блог и в него анонимните загубеняци нямат място. Не сте толкова велики, че да се налага всички да мислят като вас. И да си позволявате да ги обиждате. Никой не ви е канил да си изливате помиите тук.
Руми, забрани анонимните коментари, иначе може и занапред да се натъкваш на такива виртуални човечета (които за съжаление съществуват някъде и реално, може би), а никой няма нужда от това.

хехе, вече и по блоговете не можеш да пишеш.....

ето ти един линк, нещо подобно беше и моето мнение.... само, че линка описва БГ, а не америка

http://ide.li/article3232.html

Благодаря за подкрепата :), но все пак ти самия/ата си анонимен/мна. :)
Аз отдавна участвам в един сайт, имам опит и се научих да се абстрахирам от обидите. Въпрос на възпитание са, а и резултат на това, че съм засегнала нещо. В случая - може би една тяхна представа, или нещо подобно... Не съм го направила нарочно. :)

Много тъжно, много...
Но то всъщност и на тебе навярно не ти е било чак толкова весело, когато си го писал.

Голям постинг, страхоте, показващ истинската същност на нашия Велик гениален манталитет и ген.

Само един въпрос. Доколкото разбрах от написаното половината род живеете в САЩ.
Какво правите там?
И защо стоите да ядете толкова лошата храна, да се възползвате от техните УЖАСНИ условия за живот?
Странно племе е българина. Той е единствен, който в чужбина няма общност (не , че в България има такава) , а на всичкото отгоре където и отиде - плюе.
Живее в Германия - там били големи задръстеняци и не ставали за нищо.
Живеели във Франция - всички били гейове и много лоши хора
Живеят в Испания - били мърлячи.

Абе нещо не е наред, но май в нашата глава.

П.С. Нищо лично към Вас - само симпатии.

Но не си ме изучавал с необходимото за целта внимание :))))))
Първо: никъде не съм правила и най-малкия намек, че "половината род живеем в САЩ".
Напротив, съвсем сама съм тука.
Децата и внучето ми са си в България.

После: на това, твоето, "странното българско племе" му вика: "присмял се хърбел на щърбел".
Възмущаваш се от "плюенето на БЪЛГАРИНА".
Би ли ми обяснил/а колко и какви нации познаваш, които да не "плюят", когато се разочароват?
Ние тръгваме към Западна Европа и САЩ с представите, че отиваме към един много добре уреден свят; там, където са "белите хора".
Естествено е тези полу-митични представи да доведат до разочарование.
И пак те питам: коя според тебе е нацията, която не би реагирала така?

Ние може да "плюем" по испанците, американците или индианците, но ти пък плюеш по българите, ерго - по себе си.
И да ти призная, струва ми се, че имаш известно право да се самообиждаш.
Защото - например - в коя чужбина си бил, за да твърдиш глупостта, че българите нямаме общности и не се поддържаме?
Това е клише, което няма нищо общо с действителността.
Поне моят опит не е такъв.
Много българи са ми помагали до сега, почти никой не е оставал равнодушен към съдбата ми тука - при това хора, които не са ме познавали преди. Само защото съм им сънародничка.

И наистина си мисля, че да плюеш по България и българите е доста по-голям грях от този, в който ни обвиняваш.

Не знам защо всички мнения по темата са толкова крайни - няма само черно и бяло, има и цветни краски, където и по света да живееш, било то в страната на възможностите Америка или в уж така залюханата ни държавичка. Какво - вие наистина ли мислите, че няма хора в БГ , които да живеят добре??? Или че всичко в Америка е идеално. Естествено - има я и обратната посока на нещата. Не съм живял в Америка , че дА знам какво е там и дали всичко описано от румито е вярно или не, прочетох и много положителни мнения за живота в америка по-горе, но това е от хора, на които късметът им се е усмихнал и упоритостта им се е отблагодарила. има и хора сигурен съм - дори и там не могат да намерят така желаната работа, било и то с много знания в главата. както е и тук в момента - има я и добре платената работа и условия, не масово - но я има. има и хора,които живеят добре. странно, покрай мен всъщност има повече добре устроили се хора отколкото бедни, при все , че изобщо не се движа в кръга на богаташи. живял съм в германия 5 години и съм студентствал също така там-не си мислете, че да няма дупки по пътищата и по-високата заплата са ме направили по-щастлив. май е въпрос на приоритети.сякаш най-важното за мен е да не си САМ,имаш ли подкрепа ще се справиш навсякъде.истината е обаче че за онези години в германия не бях истински щастлив, имах пари но не можех да ги харча както тук в бг :( тук може да имам по-малко пари, но удоволствията ми в чисто емоционален план от една разходка сред придорадат с приятели и искрения смях са ми много по-големи. явно е до начин на разбирания, за мен не всички българи са лоши и злобни и завистливи, такива са само нещастните-некоито нямат много пари, а които не са обичани от някого. любовта прави чудеса-обичайте се,където и да сте :)

abe uspql li si i vadish li nqkvi kinti se jivee lesno i dobre navsqkade, bilo to v Bg ili USA ili 'nam si koi ostrovi. vinagi she ima bedni i bogati navsqkade. she ima i mrunkashti i dovolni-razberete go!kolegata otgore dobre go e kazal-vajni sa prioritetite,nqkoi imat takav da stavat bogatashi i da pravqt kariera, a drugi prosto da si jiveqt dobre v zabavleniq i rabota povsemestno.koi kadeto mu e dobre tam da si jivee-vsi4ki sme 4ada na edna maika Zemq.
s uvajenie 4i4o vi Mitko