Обичам красивите думи,

а грубите просто ги гоня,
не знам от небесните друми
от де ли дошла съм, не помня.

Във този живот не намирам
навсякъде радост да има,
битието си аз не гримирам,
живея открито и зримо

и в някаква друга материя,
сякаш душата ми плува,
без злоба и без истерия
може да се съществува.

Накрая съм все изненадана
от фалша във медена купа.
Но аз съм така създадена,
стихове като натрупвам,

други пътеки се спускат,
сякаш са дар от Всемира
и толкова леко, без лустро,
доброто все ме намира.

26 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"Но аз съм така създадена,
стихове като натрупвам,

други пътеки се спускат,
сякаш са дар от Всемира
и толкова леко, без лустро,
доброто все ме намира."

е единицата за духовна тъпота и посредственост. По-ниско ниво е принципно невъзможно. Затова те разсмива. Той разсмива и мен по същата причина. Чак стомахът ме боли от смях, четейки написаното от този неподражаем комунист- неграмотник!