Постинг
03.02.2017 21:07 -
ПИСМО ДО ГЕРДА
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 6458 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2017 21:11
Прочетен: 6458 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 01.03.2017 21:11
Във стара кръчма, някъде из Дания,
седя със сладкодумен разказвач.
Говорим си, а вътрешни терзания
избиват по очите ми до плач.
Тефтера си разтворил на коляното,
писмо решавам да напиша аз.
За ценното и истински голямото,
което не изказал бих на глас.
Така на листа раждат се въпросите,
които всеки тук ще прочете.
(Простете ми, ако на скръб не носите,
но не към вас отправени са те!)
"Вървиш ли още в ледената пустош
да търсиш своя Кай непрежалим?
И топъл дъх задържаш ли във устните,
с които да целунеш брат любим?
Проклинаш ли безмълвна огледалото,
оставило в окото стъкълце?
Препускаш ли в Лапландия, из бялото,
да зърнеш най-любимото лице?
Подканяш ли със сетен вик елените
да движат вкочанясали крака?
Надежда даде ли на неродените,
които ще пострадат все така?
Разбра ли, че в сърцата вее зимата,
готова всеки зов да вледени?
И пламъче едничко ако имаше
на Кай не би ли шепнела: Пламни!
Писмото ми лети до теб в пъртината,
понесено от бързоног елен..."
А ние с Ханс си пресушихме виното
и темите изчерпахме съвсем.
(От стихосбирката "Отвара от въздишки")
Ведролей
седя със сладкодумен разказвач.
Говорим си, а вътрешни терзания
избиват по очите ми до плач.
Тефтера си разтворил на коляното,
писмо решавам да напиша аз.
За ценното и истински голямото,
което не изказал бих на глас.
Така на листа раждат се въпросите,
които всеки тук ще прочете.
(Простете ми, ако на скръб не носите,
но не към вас отправени са те!)
"Вървиш ли още в ледената пустош
да търсиш своя Кай непрежалим?
И топъл дъх задържаш ли във устните,
с които да целунеш брат любим?
Проклинаш ли безмълвна огледалото,
оставило в окото стъкълце?
Препускаш ли в Лапландия, из бялото,
да зърнеш най-любимото лице?
Подканяш ли със сетен вик елените
да движат вкочанясали крака?
Надежда даде ли на неродените,
които ще пострадат все така?
Разбра ли, че в сърцата вее зимата,
готова всеки зов да вледени?
И пламъче едничко ако имаше
на Кай не би ли шепнела: Пламни!
Писмото ми лети до теб в пъртината,
понесено от бързоног елен..."
А ние с Ханс си пресушихме виното
и темите изчерпахме съвсем.
(От стихосбирката "Отвара от въздишки")
Ведролей
Но очевидно никой не знае мъдрата приказка и затова не реагира.
цитирайБлагодаря ти, Роси! Пожелавам ти топлина край огнището!
цитирайrosiela написа:
Но очевидно никой не знае мъдрата приказка и затова не реагира.
Ако тази приказка във нас отронва
поне една единствена сълза...
Няма да пресъхне виното,
нито силата на любовта!
Красива изповедна горест!
Поздрав!
цитирайпоне една единствена сълза...
Няма да пресъхне виното,
нито силата на любовта!
Красива изповедна горест!
Поздрав!
Благодаря ти, Инел!
цитирайinel379 написа:
Ако тази приказка във нас отронва
поне една единствена сълза...
Няма да пресъхне виното,
нито силата на любовта!
Красива изповедна горест!
Поздрав!
поне една единствена сълза...
Няма да пресъхне виното,
нито силата на любовта!
Красива изповедна горест!
Поздрав!
Търсене