Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2018 22:32 - Дипломацията през Второто Българско царство
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 5785 Коментари: 8 Гласове:
44


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                     С Първото Българско царство приключих до падането му под Византийска власт. През 1185 г. вследствие успешното въстание България отнова става независима държава. Независимостта е извоюване без чужда помощ и намеса. Братята Асеневци застават на престола последователно и се заемат с възстановяване и издигане на България. За външните отношения с останалите държави са по-силно застъпени, отколкото при Първото царство. През Втората Българска държава ситуацията в познатия свят е коренно различна. В историята обикновено събитията не се повтарят и дори казваме познатото клише"Колелото нан историята се върти в една посока". Втората Българска държава съществува от 1185 г. до 1393( 1396) г., а по нови данни и до по-късно. По време Втората Българска държава съществува малко по-кратко време от Първата. За малко повече от  два века на Балканския полуостров се случват бурни събития. България има известен късме, че първите ни владетели, Асеневците са силни и способни. Те водят успешни военни кампании и разширяват нашата територия. 
                 Династията е известна като Асеневци, по името на цар Асен I Всъщност Асен е по-малкият брат от Петър, но поради неговата дарба да довежда нещата до успешен край и способността му да води успешни войни династията взема неговото име. Калоян е най-малкият от тримата братя, дори след подписване на мирния договор в Ловеч отива за заложник в императорския двор. 
                  Отначало след възстановяване на независимостта на България на власт застава Петър под името Петър IV. Той е Теодор, но взема името Петър по името на Петър I, най-дълго управлявалия в България цар. Има смяна на властта, като Петър отстъпва мястото на Асен. След убийството на цар Асен от Иванко отново застава на власт. При първите Асеневци Българското царство е в подем. Цар Асен води успешни войни с Византийската империя, постига забележителни победи на бойното поле, но и успява да съхрани постигнатото. Цар Асен е добър прозорлив политик. Той, както и братята му имат принос за развитие на нмеждународните отношения на България. При тримата братя България не губи никъде, постига гръмки победи, предимно над Византийсакта империя, но и над Сърбия, Маджарите, Латинската империя. Тримата мога да ги разглеждам заедно, защото политическата линия на всеки от тях е подобна на предишния. Забелязва се приемственост във външнополитическите стремежи на България за излизане на Европейската сцена. Асеневци всъщност си променят имената. Теодор се възцарява под името Петър, обясних защо, Белгун приема династическото име Асен, а Йоаница- Калоян. Името Калоян означава "хубавия Иван" и е прякор. То се е разпространило, защото е ие на силен владетел, един от най-успешните в нашата история. Преждевременната му смърт осуетява неговите планове за Българското царство. Тримата братя предпочитат военни действия, но едва ли имат друга възможност при новосъздадената държава. Второто Българско царство си има своите силни владетели и държавници. Не може да се правят сравнения с хората от Първото Българско царство, защото са други времената, съседите, съотношението нан силите, заплахите за независимостта.
 image
                   Във Велико Търново- столицата на Второто Българско царство има паметник на Асеневци. Асеневците са четирима: Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II. Те са най-заслужилите от династията на Асеневци. Родът им се извлича от "Ашиня" и според повечето историци има кумански произход. Куманите са наши редовни съюзници и дълго време воюват редом с българите.
                    
                      Интересно, че цар Калоян използва и мирни прийоми за решаване на спорния териториален въпрос с маджарите. Обяснението поне за мен е следното: По времето на цар Калоян България е ориентирана в руслото на католицизма. Калоян не вярвам да се е изплашил от маджарите, дори и да са били във възход. По-скоро той е искал да се хареса на папата от Ватикана и да не води война с сруга католическа държава. Спор за областите около Банат има отдавна с маджарите, а освен това е подновен и спора със сърбите за областите Белград и Браничево. За отношенията със Сърбия, нашата дългогодишна западна съседка: 
 Блогът на barin :: Войните между България и Сърбия
                     След Калоян има временно отстъпление и загуба на територии по време на узурпирането на властта от цар Борил. Той е имал решителността и отначало е следвал линията на решаване на външните държавни дела, предначертана от предшествениците му. Не е имал дарбата и обаянието сред войската и не е успял да постигне победи. Дори на четири пъти има загуби, т.е. във всички войни, в които вкарва България. По време на Борил започват династическите бракосъчетания и свързване на управляващите дворове в Европа, що се отнася до България. На запад този приьом е познат на владетелите и обкръжението им. Цар Борил губи войните, но извършва още едно дело- изгонва богомилите. Дали е за хубаво или не- по скоро е направил лошо. Богомилите са били издигнати, имали са познания за света, но се налага да отидат на Запад. При цар Борил е силно влиянието на болярите и като цяло единодушно е определен като неуспешен български цар. Той е действал отчасти правилно, но не на всеки му се тдава да постигне знаменателни победи на
бойното поле.
                       Какво да кажа за цар Иван Асен II? Той успява с една спечелена битка при Клокотница 1230 г. да присъедини обширни български територии, заселени предимно с българи. По отношение на последиците битката при Клокотница е най-успешната в българската история. За нея:
                  Блогът на barin :: Териториално разширение на България след битката при Клокотница 1230 г. 
                   image
                      Цар Йоан Асен II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) е цар на България от 1218г. до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I.

              По майчина линия, Йоан Асен II е със знатен произход. Пряк наследник на византийския император Роман IV Диоген (издигнал Пчинския манастир) и неговата съпруга Анна Алусиан, което ще рече, че в неговите вени тече кръвта на могъщите и велемощи комитопули. С възкачването на престола на Иван Асен II вътрешните междуособици в България затихват. Болярите се нуждаят от силна централна власт, за да се борят успешно срещу външните противници, които по времето на Борил успяват да откъснат и феодализират големи територии от страната. Успоредно със заздравяване на светската власт се издига и духовната. Отново имаме независима църква и патриарх. Преустановени са и продължителните войни. Всичко това се отразява благоприятно върху цялостния живот в царството. Прекарал години в изгнание, новият владетел бил наясно със силата на дипломацията и умело я използвал. За това спомогнали и обстоятелствата на Балканския полуостров. Завладяването на Константинопол през 1204 година от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход довело до основаването на Латинската империя на мястото на Византия. Опитът на рицарите да подчинят всички византийски земи и да нападнат България бил осуетен поради съкрушителното поражение, което претърпели от българския цар Калоян на 14 април 1205 година край Одрин. От този удар Латинската империя не могла напълно да се съвземе. От останалите непокорени византийски земи се издигнали две могъщи държави, съревноваващи се в правото да възобновят Византийската империя. Това били Никейската империя в Мала Азия и Епирското деспотство в Югозападните Балкани. Под ръководството на енергичния Теодор Комнин Епирската държава постигнала забележителни успехи. Тя преминала в настъпление. През 1224 година бил отвоюван от латините град Солун, а през 1227 година охридският архиепископ Димитрий Хоматиан коронясал Теодор Комнин за император. Предстоял последният ход – завладяването на Константинопол. По това време, обградена от врагове, Латинската империя разчитала на приятелски отношения единствено с България, която все още номинално поддържала уния с Папството.

Цар Иван Асен II успешно използвал в своя ползва всички обстоятелства. През 1219 година пропуск през българските земи поискал завръщащият се от неуспешен кръстоносен поход унгарски крал Андрей II (1205 – 1223 година ). Българският владетел се съгласил при условие, че се ожени за дъщерята на унгарския крал Анна (Мария, според други източници ). След папска благословия и необходимата подготовка сватбата се състояла около 1221 година. Това скрепило мира между страните и върнало на България под формата на зестра отнетите от унгарците Белградска и Браничевска област. Същевременно добрите отношения с Папството и Унгария оказали влияние и върху отношенията с Латинската империя. Цар Иван Асен съдействал за пристигането на новия латински император, Робер дьо Куртене, в Констатнинопол и установил с него мирни отношения. Цар Иван Асен II дълго се колебаел на кого да помогне при опитите да се изгонят латинците от Константинопол. С единият претендент- Теодор Комнин се справил в битката при Клокотница, с никейците е влязал в преговори, но и с латинците също. Изглежда се е колебаел кой съсед ще е по-приемлив от двете държави, докато в същото време изчаква какви промени ще настъпят на балканите.
   image
                       В последствие е оженил дъщерите си на различни места и си е осигурил съюзници и мирни добросъседски отношения. Този ход се оказва успешен, както и факта, че не избил противниците, а само управляващите, а народа пуснал да си ходи.
                      В последната година на управлението постигнал още една голяма победа, която на някои места е спестявана. Победил силните монголци и татари, когато идват в северните части на България от североизток. Монголците и татарите не са често побеждавани дотогава. Един друг владетел, но на Волжка България успява да ги разгроми ппрез 1223 г. в битката при Самарская лука- Габдула Челбир:
                        Блогът на barin :: Овнешката битка 1223 година
                      Иван Асен II  може да се каже, че е най-успешния български политик и дипломат сред царете от Второто Българско царство. Докато предшествениците му по-скоро се стараят да осигурят територия и ряазвитие на новата държава, той успява да постигне голямо териториално разширение и издигане на България. По негово време България е най-голямата държава на Балканския полуостров с територия, по-голяма от тази на цар Симеон. Много хора правят сравнение на двамата владетели, но не е редно да се прави такова. Всеки е действал съобразно условията и обстановката, а резултатите показват, че се е справил добре. 
                   За съжаление наследниците на великия владетел са малолетни и от тяхно име управляват регенти и техни майки. Започва да се чувства нахлуване нататарите и постепенното изпадане нан Българското царство под тяхна зависимост. Цар Константин Тих, който приема името Асен, макар че не е от асеневия род отначало е бил старателен и настойчив, но има нещастието да си счупи крака в първата война и да залинее. Дори Ивайло, който за кой ли път ще кажа, че не е "селски цар, лахана, свинепас, зелка", както подигравателно го наричат византийците не видял нищо царско у него и го посича с меча си. Византийците имат пълни основания да наричат подигравателно цар Ивайло. Той успява да победи две силни техни войски, предвождани от Михаил Глава Тарханиот, както и българската царска войска и татарите. Малко са пълководците в света, които за около три години да постигнат такива победи на три фронта. Той се оженва за съпругата на Константин Тих Мария. По този наччин тя успява да се задържи на власт покрай Ивайло. След неговата смърт България изпада в почти пълна зависимост от татарите, дори имаме татарин на търновския престол- Чака.      
                        В подходящият момент идва Теодор Светослав, който има тежко детство и юношество в изгнае и плен и действа решително. Изгонва татарите, като след това те се оттеглят и скоро стават постоянни наши съюзници. Татарите не са единствения народ, който отначало ни е враг, а по-късно става съюзник във водените войни от България. Цар Теодор Светослав постига победа над Византийската империя при река Скифида, като установява "южната ни граница на място, на което боикновено се намира, когато българският владетел е силен. Припомням, че при слаб български владетел византийците се възп0лзват често и преместват границата по- на север.
Има един друг наш цар Георги Тертер II, На него приписват качества, но твърде рано умира и не може да се докаже. Прозира евентуална византийска намеса, но не е сигурно дали е така. Михаил Шишман е определян като последният ни силен и спосоен цар. Не мисля, че трябва да се пренебрегва и Иван Александър. Михаил Шишман за последно през Второто Българско царство е имал възможност по интересен начин да се добере до константинополския престол. Неговата възможност съвсем не е такава, както при Иван Асен II, но въобще не е за пренебрегване при анализ на обстановката от началото на XIV в. Между 1326 и 1328 г. във Византийската им перия избухва гражданска война между Андроник II, възрастния император и внуика му Андроник  III. Михаил Шишман се намесва във вътрешните работи на Източната Римска империя, както правят много български владетели преди него. Застава, по мое нение правилно на страната на Андроник II, като си дава сметка, че ако ликвидира внука той може да остане единствен наследник на трона. За зла уч1аст побеждава младия Андроник. Пом този начин отпада и изобщо изчезва последната възможност да завладеем Константинопол. Не съм броил колко пъти наши владетели са били край Константинопол, но това е последния път. 
                      През 1326 г. враждата между Андроник II и Андроник III заплашва да се превърне в гражданска война. Старият император спечелва на своя страна крал Стефан Дечански, а младият търси подкрепа от Михаил Шишман. На 13 май 1327 г. на лична среща край крепостта Черномен царят и Андроник III сключват тайно споразумение, предвиждащо общи военни действия срещу Андроник II и Стефан Дечански. Младият василевс се задължава след установяване на еднолична власт да изплати на Михаил Шишман голяма парична сума и да му направи някои териториални отстъпки под формата на зестра. Споразумението, известно като Черноменски договор, не остава тайна за Андроник II и сръбския крал. Запазени дубровнишки документи свидетелстват, че през 1327 г. Дечански закупува голямо количество оръжие, необходимо му в предстоящия сблъсък. В избухналата гражданска война надмощие взема младият Андроник.

               През 1328 г. старият император вече владее единствено Цариград и прилежащите територии. Изоставен от Стефан Дечански, той търси помощ от българския цар. Михаил Шишман, който има интерес войната между двамата императори да продължава, се съгласява. Той струпва военни части по границата с Византия а 3000 конника предвождани от русина Иван се отправят към Константинопол, за да охраняват Андроник II. Изказани са предположения, че истинската задача на този отряд е да бъде пленен старият император и на Михаил Шишман да се осигури достъп до двореца Влахерна, където той щял да се провъзгласи за император. Андроник III предупреждава дядо си с писмо да не допуска отряда в двореца. Старецът се вслушва в съвета му, а царят изтегля конницата си, опасявайки се да не я загуби. Скоро след това останалият без никаква подкрепа Андроник II е свален от внука си, което слага край на междуособиците във Византия. Михаил Шишман, който не успява да се възползва от нея за да наложи властта си в Източна Тракия, се решава на война с Андроник III. 
                  image  

                   Времето на Иван Александър е определяно като Втори златен век. Неговото управление съм го анализирал и охарактеризирал в отделна тема:
             Блогът на barin :: Положителното и отрицателното при управлението на Иван Александър(1331-1371 г. )
                         Накратко казано моиже да го причислим към доста успешните български владетели, като в темата са посочени положителните и отрицателните страни от неговото управление. Затова за него няма да пиша подробно. При него обаче не е оценена правилно опасността от наближаващите османски турци и не е направено достатъчно, за да може да се спрат. Чувал съм да казват, че ако сме имали силен владетел, поне Теодор Светослав нямаше да има Османско владичесто, но не е така. Не може да се смесват нещата и да се изразяваме в условно наклонение. В историята не е допустимо. Представители на някои духовни слоеве, ордени, секти пък казват, че ни е било писано да нямаме държава почти пет века. Затова казвам, че след смъртта на Иаван Александър през 1371 г. и битката при Черномен през същата година пътят на Османската империя към Източна Европа е отворен. Нашите последни царе се съпротивляват и не падаме лесно, но няма как. Изгубваме независомостта си задълго и изоставаме в развитие спрямо европейските страни. Мога да твърдя, че до към началото на XIV в. не сме отстъпвали на западноевропейските държави. 
                  Дипломацията през Второто Българско царство се развива в друга насока. Разширяват се контактите с околните държави, По-широко се гледа международната обстановка, правят се опити са трайном съюзяване, династически бракове по сметка, намеси в чуждите държави, търговски връзки.
                       Външните отношения с другите държави нямат нищо общо със сегашните, защото липсват понятия, като"Статут на най-облагодетелствана нация", "Консул", "Посланик" и други. За успешни по отношение на воденето нан държавата определям четиримата Асеневци, Иван Александър, Теодор Светослав и до известна степен Михаи Шишман. През Второто Българско царство имаме много дворцови интриги и отстраняване от власт, военни и мирни години. Османското владичество ни връща назад, защото от Азия идва народ, който е на много по-ниска степен на развитие. Изгубваме независимостта си за втори път, но отново ни има, а много държави- не. 




Гласувай:
44



1. kvg55 - barin,
16.05.2018 10:09
Ех, минало величие.
цитирай
2. barin - Няма сегашно, kvg55, а ми се иска. От ...
16.05.2018 11:56
Няма сегашно, kvg55, а ми се иска. От новото време има не повече от десетина личности, които харесвам.
Поздрави!
цитирай
3. rosiela - Поздравления, Барин.
16.05.2018 15:46
Вълнуващо!
цитирай
4. barin - Благодаря, Роси. Тази тема изгл...
16.05.2018 16:16
Благодаря, Роси. Тази тема изглежда на някои хора от групите като подходящо продължение на предната.
Поздрави!
цитирай
5. emi1ts - Подробна и интересна информация с ...
17.05.2018 15:47
Подробна и интересна информация с част от която не бях запозната! Благодаря! Особено ценни са публикациите ти свързани с историята ни.Необходимо е да я помним и да се поучим от миналото - кой колкото може!Поздрави с пожелание за хубави дни!
цитирай
6. barin - Здравей, Еми. Има неща в моята тема, ...
17.05.2018 15:55
Здравей, Еми. Има неща в моята тема, които са малко известни. Аз се опитах да анализирам какво се е случило и да си дам мнението, както обикновено правя. За Третото Българско царство не мисля да пиша, поради две причини: не са минали 100 години от края му и събитията още са в сферата на политиката и пристрастията; малки са ползите и положителните неща в дипломацията.
Поздрави!
цитирай
7. lexparsy - Веднъж че на куп благодаря за интересните ти и поучителни постинги
21.05.2018 01:27
   Винаги получавам интересна информация като чета, даже и такава ‘дето съм бягал от часовете :-)

   Ще си позволя да направя бягство покрай темата, но по-скоро засягаща Първото българско царство. Сигурно трябваше да е в лично съобщение, но може и да е дебат и за други. А и съм убеден че имаш отношение, което да споделиш.
   Историята е в моите и на все повече българи интереси, но всички сме все по-объркани от постоянно излизащите нови доказателства и артефакти, показващи явно че има една голяма фалшификация и на българската и на световната…
   Но успоредно с усилията на професионални и търсещи но все нечути историци, даже и в актуални „научни“ среди все още има усилия за прикриване и адаптация на някои лъжи, които често са много плоски и откриваеми. Аз и много хора се оправяме по интуиция или посланията на т.нар. „родова памет“.
   Скоро попаднах в спор относно „История на българите“ от Иречек, която така е възхвалявана като отворила ни очите след „освобождението“. Ами сложих го в кавички нарочно, за да се хвърля в теорията (която аз си държа в раздел конспирации) че именно Русия съвсем целенасочено в края на 19 и началото на 20 век унищожава огромно количество архиви и артефакти, прикриваща някаква неудобна за тях истина…Та за калпак се твърди че именно историята на Иречек е поръчана, за да затвърди и прикрие манипулацията… И така все още си я учим и в учебниците, даже с някои преиначени и адаптирани народности и понятия…Спонтанно се сетих примерно за върнатите от Турция архиви по делото на Левски, от които странно е "изчезнала" доста документация... че и още много неизвестни за "организациите" вдъхновили революционерите ни, без да подценяваме героизма им разбира се...

   Понеже всички разбраха че обичам Истински истории :-) ще разкажа една в контекста:
   Преди доста години в един бар попаднах на едно момче усърдно напиващ се в някаква мъка… И като питах, сподели че следвал в СССР и успешно… докато един ден не протестирал че азбуката е написана от Кирил и Методий. А там учели децата че буквите ги е измислил Ленин! И така преждевременно си го прибрали в БГ, а и с лоша "характеристика", за да продължи да следва тука…
цитирай
8. barin - Здравей, lexparsy. Добре е за мен ...
21.05.2018 05:46
Здравей, lexparsy. Добре е за мен споделеното. Историята на България е дълга и интересна. Били сме силни и слаби, губили сме независимостта си и отново сме се издигали. Идва да покаже, че българите са държаво-образуваща нация. Ние сме в основата на създаването на няколко държави. Много държави не искат да признаят, че сме по-стари от останалите в Европа и затова действат против нас. Османската империя и Русия са сред тези държави. Великобритания също ни таксува"второ качество", както и останалите източни народи. Те са ни причинили много злини, но положителното при англичаните е друго: следват си начертаната дългосрочна политическа линия, без да има съществено значение коя партия е управляваща. Интересите на държавата са поставени на първо място. Великобритания е пример в това отношение, а България често си сменя позицията и съюзниците. Историята на Иречек също напоследък не се приема изцяло, историците имат забележки.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3645274
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67333
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031