Постинг
30.03.2012 14:14 -
Разпространение
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 3813 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2018 10:11
Прочетен: 3813 Коментари: 3 Гласове:
3
Последна промяна: 08.11.2018 10:11
Както вече споменахме, в началото на шестото хилядолетие пр.н.е. в поречието на река Марица възникнали най-старите постоянни селища. Със сигурност те са най-старите за територията на Балканите и Европейския континент. По стари постоянни и укрепени поселища се срещат единствено в земите на т.нар. Плодороден полумесец. Този плодороден полумесец включва територията покрай реките Тигър и Ефрат, и достига до Източното Средиземноморие. В Анатолия също срещаме някои стари трайни поселения и градски центрове. Там откриваме и селищни могили, които по големина понякога надминават тези от земите на Балканите.
Поради тези причини повечето световноизвестни учени и изследователи предполагат едно движение на население от изток на северозапад, т.е. от земите на Плодородния полумесец, през територията на Мала Азия към Егейския регион и Балканите. Според Колин Ренфрю населението, което от Анатолия се отправя на запад и достига Балканите, с утвърждаването си на тези територии може да бъде разглеждано вече като прото-индо-европейско. Оттук в началото на V-то хилядолетие пр.н.е. започва разпространението на това население и на територията на Европа. Тази експанзия на север и на запад донесла на Европейския континент неолитната култура. С нейната поява и разпространение започва един нов етап в развитието на човечеството. Овладяването на земеделието и скотовъдството, позволило на хората за пръв път да изпитат известна независимост по отношение на природата и природните условия. Това, както споменахме, довело до увеличаване броя на населението и достигане на по-високо равнище в материалната и духовна култура. Съществено е и това, че през неолита се появяват и първите керемични съдове и предмети. Именно керамиката дала възможност на хората живели през неолита, да изразят по-свободно своите естетически и религиозни представи.
Друг важен момент в развитието на хората бил опитомяването на коня и изнамирането на колелото и колестния транспорт. Имаме свидетелства че това се е случило в края на неолита (новокаменната епоха) или началото на халколита (каменно-медната епоха), т.е. през петото хилядолетие пр.н.е. Конят, магарето, мулето и катъра, волските каруци, със дървени колела без спици, дали техническата възможност за придвижване на големи групи население на големи разстояния. С разпространението на това така наречено индоевропейско население из територията на Югоизточна Европа постепенно започнало и разпространението на новата неолитна, а на следващия етап и халколитна култура. Заедно с това (индо)европейците запознали да налагат и своя език сред по-примитивните и вероятни по-малобройни племена, които обитавали подходящите за живот области на Европейския континет. Тази експанзия на север и на запад дала постепенно началото на всички познати днес (индо)европейски езици.
Поради тези причини повечето световноизвестни учени и изследователи предполагат едно движение на население от изток на северозапад, т.е. от земите на Плодородния полумесец, през територията на Мала Азия към Егейския регион и Балканите. Според Колин Ренфрю населението, което от Анатолия се отправя на запад и достига Балканите, с утвърждаването си на тези територии може да бъде разглеждано вече като прото-индо-европейско. Оттук в началото на V-то хилядолетие пр.н.е. започва разпространението на това население и на територията на Европа. Тази експанзия на север и на запад донесла на Европейския континент неолитната култура. С нейната поява и разпространение започва един нов етап в развитието на човечеството. Овладяването на земеделието и скотовъдството, позволило на хората за пръв път да изпитат известна независимост по отношение на природата и природните условия. Това, както споменахме, довело до увеличаване броя на населението и достигане на по-високо равнище в материалната и духовна култура. Съществено е и това, че през неолита се появяват и първите керемични съдове и предмети. Именно керамиката дала възможност на хората живели през неолита, да изразят по-свободно своите естетически и религиозни представи.
Друг важен момент в развитието на хората бил опитомяването на коня и изнамирането на колелото и колестния транспорт. Имаме свидетелства че това се е случило в края на неолита (новокаменната епоха) или началото на халколита (каменно-медната епоха), т.е. през петото хилядолетие пр.н.е. Конят, магарето, мулето и катъра, волските каруци, със дървени колела без спици, дали техническата възможност за придвижване на големи групи население на големи разстояния. С разпространението на това така наречено индоевропейско население из територията на Югоизточна Европа постепенно започнало и разпространението на новата неолитна, а на следващия етап и халколитна култура. Заедно с това (индо)европейците запознали да налагат и своя език сред по-примитивните и вероятни по-малобройни племена, които обитавали подходящите за живот области на Европейския континет. Тази експанзия на север и на запад дала постепенно началото на всички познати днес (индо)европейски езици.
Тагове:
СМАЙВАЩАТА ДРЕВНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛ...
IYI – Хилядолетната история на най-бълга...
Авторитетно генетично изследване потвърд...
IYI – Хилядолетната история на най-бълга...
Авторитетно генетично изследване потвърд...
Много добро обобщение. В допълнение ще отбележа, че мнозина вече смятат Мала Азия и Балканите за единно етно-културно пространство, което донякъде противоречи на тезата за еднопосочното движение на цивилизацията от Изток на Запад, от Близкия Изток през Анатолия към Балканите. Вече е доказано, че Черно море преди 7-8 хил. години е било сладководно езеро и преминаването от Балканите към Мала Азия е било напълно безпроблемно и по суша.
В този смисъл ние трябва да разглеждаме целия балкано-малоазийски ареал като люлка на българската и европейска цивилизация и да надскочим изкуствените рамки, които днешните политически граници поставят. Безценните археологически богатства, които се съхраняват в турските музеи, например, са много повече наш повод за гордост, отколкото техен...
Поздрави!
цитирайВ този смисъл ние трябва да разглеждаме целия балкано-малоазийски ареал като люлка на българската и европейска цивилизация и да надскочим изкуствените рамки, които днешните политически граници поставят. Безценните археологически богатства, които се съхраняват в турските музеи, например, са много повече наш повод за гордост, отколкото техен...
Поздрави!
С риск да изпреваря малко хода на статиите в блога ти, ето един чужд учен, който смята, че писмеността се е зародила на Балканите и е била пренесена в Египет. http://ancientegyptweblog.blogspot.com/2005/02/hieroglyphs-derive-from-astronomical.html
цитирайДа благодаря за линка. Много интересно наблюдение, че пиктограмите и първите известни засега писмени знаци от халколита може би представляват звездни карти и рисунки на съзвездия.
Наистина смятам една от следващите статии да е посветена на писмеността : )
цитирайНаистина смятам една от следващите статии да е посветена на писмеността : )
Търсене
