[6:2] И стана и тръгна Калоян и целият народ, който беше с него, от Ваал Иудин БЛДН, (Пълдин, Пловдив), за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Саваота, Който седи на херувими.
[6:3] И сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от Аминадавовата къща, която беше на бърдото (на едно от тепето). А синовете Аминадавови, Оза и Ахио, водеха новата колесница.
[6:4] И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която беше на бърдото; и Ахио вървеше пред ковчега (Господен).
[6:5] А Калоян и всички Илирически синове свиреха пред Господа на различни свирала от кипарисово дърво, на гусли, на псалтири, на тимпани, на систри и на кимвали.
[6:6] И когато дойдоха до Догановото гумно (с. Доганово, днес Мало Конаре, Пазарджишко), Оза присегна с ръка към Божия ковчег (за да го придържи), и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили.
[6:7] Но Господ се разгневи на Оза, и за дързостта Бог го порази на същото място, и той умря там при Божия ковчег.
6:8] Калоян се нажали, задето Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Озова пораза (Пазарджик).
[6:9] Него ден Давид се уплаши от Господа и каза: как ще влезе при мене ковчегът Господен?
[6:10] И Давид не рачи" да пренесе ковчега Господен у себе си, в Калояновия град, а го свърна в къщата на гетеца Аведар.
Тук виждате как Клавдий ІІ Готски (Калоян) е пренесъл кивота от Пловдив за София. В по-старите библии е упоменат топонима Доганово гумно, а това е старото име на село Мало Конаре на Пътя Пловдив - София. После Пазарджик също е споменат, а този град е основан през 15 век.
Продължаваме с историята на Римската (Българската) империя:
[1:1] Когато цар Калоян остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли.
[1:2] Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар-господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него, - и ще бъде топло на нашия цар-господар.
[1:3] И търсиха по всички Илирически предели хубава девица, и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя.
[1:4] Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна.
[1:5] Клавдий Квинтил (Qintillus 270 г.), син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци.
[1:6] Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома.
[1:7] И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Квинтил.
[1:8] Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Квинтил.
[1:9] И Квинтил закла овци, волове и телци при камъка Зохелет (Аквилеа), що е при извора Рогел (Градо)
http://ru.wikipedia.org/wiki/Градо
, и покани всичките си братя, царски
синове, и всички иудеи, които служеха при царя.
[1:10] А пророк Натана и Ванея, и онези
юнаци и брата си Аврелиан, (цар Борил) не покани.
[1:11] Тогава Натан рече на Вирсавия
(Северина, Десислава), Аврелианова (Борилова) майка, думайки: чу ли, че
Агитиният син Квинтил се прогласил за цар, а нашият господар Клавдий ІІ Готски,
Калоян) не знае за това?
[1:12] Сега, ето, аз те съветвам: спасявай
живота си и живота на сина си Аврелиан (цар Борил).
[1:13] Иди и влез при цар Калоян -Клавдий
ІІ Готски) и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си,
думайки: син ти Аврелиан (цар Борил) ще бъде цар подир мене и той ще седне на
престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Квинтил?
[1:14] И ето, докле още говориш там с царя,
ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи.
[1:15] Вирсавия (Северина) отиде при царя в
спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше.
[1:16] Северина се наведе и се поклони на
царя; и царят попита: какво искаш?
[1:17] Тя му отговори: господарю мой, царю!
ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Аврелиан ще царува подир
мене и той ще седне на моя престол.
[1:18] А сега ето, Квинтил се прогласил за
цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.
[1:19] Той заклал много волове, телци и
овци и поканил всички царски синове, свещеник Авиатара и военачалника Иоава; а
Аврелиан, твоя раб, не поканил.
[1:20] Но цар си ти, господарю мой, и към
тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на
престола на моя цар-господар след него.
[1:21] Инак, кога моят господар, царят,
почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Аврелиан.
[1:22] Докле тя още говореше с царя, дойде
и пророк Натан.
[1:23] Обадиха на царя, думайки: ето пророк
Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи.
[1:24] И Натан каза: господарю мой, царю!
казал ли си ти: Квинтил ще царува след мене и той ще седне на моя престол?
[1:25] Защото сега той слязъл, заклал много
волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник
Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Квинтил!
[1:26] А мене, твоя раб, свещеник Садока,
Иодаевия син Ванея и твоя рабАврелиан не покани.
[1:27] Не е ли станало това по волята на
моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на
моя цар-господар след него?
[1:28] Отговори цар Клавдий ІІ (Калоян) и
рече: повикайте ми Вирсавия (Северина). Тя влезе и застана пред царя.
[1:29] Царят се кълнеше и думаше: жив Господ,
Който е избавял душата ми от всяка беда!
[1:30] Както ти се клех в Господа, Бога на
Илирик, думайки, че син ти Аврелиан ще царува след мене и той ще седне на
престола ми вместо мене, - тъй ще и направя това днес.
[1:31] Тогава Северина се наведе ничком
доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Клавдий
(Калоян), довека!
[1:32] И цар Клавдий ІІ каза: повикайте ми
свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя.
[1:33] И царят им рече: вземете със себе си
слугите на вашия господар, качете Аврелиан, моя син, на мулето ми и го заведете
в Гион,
[1:34] нека го помаже там свещеник Садок и
пророк Натан за цар над Илирик, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар
Аврелиан!
[1:35] След това придружете го назад, и той
ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал
да бъде вожд на Илирик и на Тракия.
[1:36] Ванея, Иодаев син, отговори на царя
и каза: амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар:
[1:37] както Господ беше с моя
цар-господар, тъй да бъде Той и със Аврелиан и да възвеличи престола му повече
от престола на моя господар, цар Клавдий ІІ!
[1:38] Тогава свещеник Садок, пророк Натан,
Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Аврелиана на цар
Клавдиевото муле и го поведоха към Гион.
[1:39] И свещеник Садок взе рог с елей от
скинията и помаза Аврелиан. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее
цар Аврелиан!
[1:40] И целият народ придружаваше Аврелиан
и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от
виковете му.
[1:41] И чу Квинтил и всички поканени от
него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от
какво е тоя шум на вълнуващия се град?
[1:42] Докле още говореше, дойде Ионатан,
син на свещеник Авиатара. И Квинтил каза: влез, ти си честен човек и носиш
добра вест.
[1:43] Ионатан отговори и рече на Квинтил:
да, нашият господар, цар Клавдий ІІ, постави Аврелиан за цар;
[1:44] и царят изпрати с него свещеник Садока,
пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на
царското муле;
[1:45] и свещеник Садок и пророк Натан го
помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето
от какво е шумът, който чувате.
[1:46] И Аврелиан вече седна на царския
престол.
[1:47] А царските служители идваха да
поздравят нашия господар, цар Клавдий ІІ, думайки: твоят Бог да прослави името
на Аврелиан повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя
престол. И царят се поклони от леглото си
[1:48] и каза тъй: благословен да бъде
Господ, Бог на Илирик, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол
и моите очи виждат това.
[1:49] Тогава всички поканени у Квинтил се
уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си.
[1:50] Квинтил пък, като се боеше от
Аврелиан, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.
[1:51] И обадиха на Аврелиан, думайки: ето,
Квинтил се бои от цар Аврелиан, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и
казва: нека ми се закълне сега цар Аврелиан, че няма да убие с меч своя раб.
[1:52] И Аврелиан каза: ако той бъде честен
човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него
лукавство, ще умре.
[1:53] И (цар) Аврелиан прати, та го
доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Аврелиан. А Аврелиан му
каза: иди у дома си.
Широкият път води към погибел
В место царство небесно се проповядва ве...